Култ към личности
Годината е 1975. Огромно множество пионерчета и чавдарчета са мобилизирани да излезнат и с парад да посрешнат лидера на братската Корейска Народно-Демократична Република. Множеството вика в един глас:
– Ким Ир, Ким Ир, Ким Ир Сен! Ким Ир, Ким Ир, Ким Ир Сен! Ким Ир, Ким Ир, Ким Ир Сен!
Това се повтаря многократно до затъпяване. Не е обаче нищо ново под слънцето. Култът към личността е заложен дълбоко в основите на комунистическата теория. Първо е бил приложен към Ленин.
След него естествено се прехвърля и върху другаря Сталин.
В Китай е издигнат култ към Мао Дзе Дун.
Българите не падат по-ниско – издигнат е култ към личността на Георги Димитров.
Сърбите си имат Йосип Брос Тито, кубинците Фидел Кастро. Да не бъдем обаче толкова едностранчиви. И в други режими се наблюдава абсолютно същото – например във фашизма наблюдаваме Мусолини в Италия и Франко в Испания, в национал-социализма едноличния водач Адолф Хитлер, в Турция има Кемал Ататюрк, в Ирак Саддам Хюсеин, и др. Примери в историята има колкото искате.
Какво обединява всички тези хора? Какво обединява и тези режими? Само едно – те функционират по един и същи начин – еднолична несменяема власт и тотален контрол над всички и всичко в държавата.
През 1956г. руският лидер Никита Хрусчов съзрява дълбок проблем в комунистическата система именно заради култа към личността. Той недвусмислено намеква, че тази практика трябва да бъде прекратена:
"Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона…"
Това не се получава. Виждаме, че в Русия и до днес държавността се крепи на еднолично управление – пример със сегашния премиер Владимир Путин.
Да се върнем обаче в нашата жалка страна – България. Имаше един красноречив лаф:
– Ако в СССР някой пръдне, тук някой се насира!
Така ако в братските комунистически държави правят култ към личността на техния лидер – ние ще направим култ към личността към всичките си водачи! Така например дълго време българите са гледали общи рисунки показващи Георги Димитров до Васил Коларов и Димитър Благоев. Въпреки, че през 1956г. следваме примера на СССР и заклеймяваме култа към личността, това е само документ без значение. Създава се напоително силен култ към личността на Тодор Живков. И не само той – също така и към Людмила Живкова.
Култът към личността не винаги е нещо лошо. Съществува такъв към много позитивни личности, например велики спортисти като Майкъл Джордан, Мохамед Али, Пеле. Когато обаче култът е изкувствено натрапен така, че народът да величае главатаря на шайка престъпници които са завзели властта с репресия, а освен всичко друго плавно, но сигурно вкарват икономиката на страната им в световната "трета глуха" – тогава култът към личността е изключително лош за народа.
За щастие всички тези персони вече не са между живите. За нещастие обаче както казах – народния мозък е промит. Българинът НЕ знае що е то демокрация. Той си няма и идея от това какво означава мажоритарен вот или пропорционална листа. Българинът НЕ знае какво е партия и как функционира тя. Той знае само едно:
– Ким Ир, Ким Ир, Ким Ир Сен!
Важен е външния вид на нашия водач. Дали е бивш цар, дали е бивше ченге-мутра, дали е от стария комунистически консомол или е водач на радикална лява партия – това няма значение. В момента шайка политици към които е издигнат култ към личността си играят на пинг-понг с народното настроение. Това се вижда и наблюдава в абсолютно всички партии (дори тази, за която аз лично гласувах). Народът харесва авторитарното управление, народа търси авторитарното управление, следователно народа си заслужава авторитарното управление.
В края на предизборната кампания спрях да говоря негативно спрямо поредния култ към личността – този към лицето на Бойко Борисов. Направих го само защото предпочитам "преродено" бивше ченге-мутра пред ояден откровен комунист.
Всички, които гласуваха за ГЕРБ не могат да не признаят, че гласуваха за тази партия не защото са се запознали в детайли с тяхната програма (изкопирана в не малка степен от колегите им от Синята Коалиция) и не защото вярват в демократичните принципи на партията при взимането на решения – те гласуваха заради личността Бойко Борисов. Поредният месия за необразования народ.
За мен страшното не е съществуването на култа към личността. Той е наличен навсякъде от както свят светува. Ето го в момента в САЩ с Барак Обама. Има го, ще го има и няма как да не го има. Притеснява ме само едно – в България продължаваме да издигаме култ към главатарите на една и съща шайка престъпници…
Докато не осъзнаем нуждата от демокрация – няма да я получим. Хората трябва да гласуват на първо място за програма – чак след това за личности, които да я изпълнят. Тези личности пък трябва да бъдат с чисто минало – иначе няма как да им повярваме, че ще изпълнят програмата си. Не мога да си представя един заклет комунист от ДС да стане анти-комунист. Един бандит също не би трябвало да бъде реабилитиран и да бъде слаган за шеф на борбата с престъпността. По същия начин не мога да реабилитирам педофилите – няма да ги сложа за директори на детски градини. По същия начин аз не мога да приема, че прясно избраното ченге и ченгетата около него ще борят БСП. Просто няма да се случи…
Сега пак ще бъдем излъгани – след 4 години рейтингът на БББ ще бъде на половина, а след още 4 ще подаде оставка заради изборна загуба. Познато ли ви е? Сега ако ви напомня за Симеон Сакскобурготски ще извърнете глава и ще кажете, че е измамник. Да, но аз съм убеден, че почти всички гласували преди няколко дни за ГЕРБ през 2001г. гласуваха за царя. Да, но сега "е друго". Да бе да – друго било…
По-лошият сценарии ще ни изпрати на предсрочни избори още през месец февруари. Няма да се очудя ако това стане. Дотогава столетницата ще е формирала нов култ към личността. Мирише ми на Татяна Дончева. Може и да е някоя друга нова култова личност, която е "преродена" и "чиста като бебешко дупе". Може да е отново дъщерна партийка. И керванът ще продължи да си върви…
Аз досега за 20 години видях само една партия, която започна да се бори срещу статуквото. Това беше СДС в периода 1997-2001. Тогава впрочем за добро или за лошо се издигна култа към личността на Иван Костов. Няма да се отклонявам обаче с него – тук говорим за комунисти и това, че трябва да бъдат изхвърлени от властта.
Прочетете част от нещата, които дълго време исках да напиша, но целенасочено не го направих, при Марфи. Неговата статия "Пожарникарска Памет" дава лек очерк на това към коя личност си създадохте поредния култ.
Днес говорих с приятел "гербер" за тези неща от статията на Марфи. Той ми каза:
– Ти си със закарняло мислене. Прекалено си консервативен. Човекът трябва да получи шанс.
Вече дадох пример обаче с педофила. Колкото и да е излекуван – не бих му давал да си играе с деца.
Гледали ли сте филма "Портокал с часовников механизъм" на Стенли Кубрик? Там много добре се описва процесът на лечение към зависимости – Алекс е зависим към "ултра насилие". Изгледайте го и си направете аналогия. Колкото и да е излекуван бат ви Бойко към зависимостта си към стария репресивен апарат – аз просто няма как да му повярвам. Е, дано ме обори – няма да има нищо по-хубаво от това. Аз обаче продължавам да съм песимист.
Така казва и Владимир Свинтила в своя дневник:
– Пожелахте мирен преход – получихте си го…
Много силни думи. Това е и факт – нищо не се е променило за 20 години. Народът все още изпитва остра нужда от тоталитарно и авторитарно управление. Е, има си го!
С малко фотошоп ще напомни напълно за общия портрет на Васил Коларов, Димитър Благоев и Георги Димитров. Всъщност защо да не направим един общ и голям портрет на всички заедно в хронологична редичка? Търся художник ентусиаст. Хубаво е да се напомня на народа на какви хора се е кланял. Народът не ще да помни тези неща. Затова е добре да му се показват в простичък и смилаем вид…
Вижте култът към личността е нещо лошо, но все още е крайно необходимо. Обществото ни, а и това в света, все още не е узряло, че да го отхвърли напълно. Винаги ще си търсим и ще си създаваме кумири. Важното е какви. Дали ще си издигнем култ към известен български учен или към човек от криминалния контингент? Това е въпросът! Вие помислете на кой е по-добре да издигнем паметник – на Джордж Атанасов или на Жоро Павето? На великите ни революционери или на националните предатели?
Моля ви хора – следващия път помислете на кого се кланяте. Нищо чудно сега да го правите пред Пламен Галев, но не на регионално, а на национално ниво…