ОБОРОТ ОТ НАД 26 МИЛИОНА И АКТИВИ ЗА НАД 16 МИЛИОНА ПРЕВРЪЩАТ КАЗУСА ОТ „УСПЕШЕН АДВОКАТ ДЕМЕРДЖИЕВ“ В МАСТИТ ИГРАЧ ОЛИГАРХ

Когато Демерджиев говори за себе си като физическо лице (368 хил. лв. покупки), това звучи нормално за адвокат.

Но когато вкараме в уравнението свързаните с него и семейството му дружества, картината се променя драстично. Оборот от над 26 милиона лева и активи за над 16 милиона превръщат казуса от „успешен адвокат“ в мастит играч олигарх.

Проблемът дори не е в самото богатство, а в рязкото разминаване между публичния образ на „борец с олигархията“ и реалното финансово състояние на едър корпоративен инвеститор. 26 милиона лева не се правят само от адвокатски хонорари в съдебна зала.

Схемата в Марково и Брестовица: Институционална алхимия и данъчни измами

Това е директно описание на престъпна схема (ако бъде доказана от прокуратурата).

Обвинението на ДПС/Хамид съдържа три елемента, които са класика в жанра на бялата якичка:

Търговия с влияние (Промяна на статута): Купуваш евтина земеделска земя (която не става за строеж), защото държавата отказва на предишните собственици да я вкарат в регулация. Веднага след като я купиш, земеделското министерство „магически“ променя статута ѝ. Цената на земята скача многократно за един ден. Това е дефиницията за осребряване на политическо или административно влияние.

Фирмата „Индъстриъл Пропъртис Дивелъпмънт“ ООД, в която Демерджиев е съдружник с 33,33%, е притискала дребни собственици да продадат земите си, веднага след което е променено предназначението им.

Закупуването на нива е безполезен акт, докато територията е в ръцете на бай Ганьо, комуто системата отказва УПИ (Урегулиран поземлен имот). Щом парцелът попадне в ръцете на „прогресивния елит“, в министерството удрят един магически печат и статутът на калта рязко еволюира.

Укриване на данъци: Продажба на тези парцели на цени, 3-4 пъти по-ниски от пазарните, е стандартен трик за избягване на ДДС и корпоративен данък. Разликата до реалната цена обикновено се дава „в брой“ под масата.

Схемата с „бушоните“: След като фирмата натрупа задължения или трябва да бъде заличена следата от транзакциите, тя се прехвърля на малоимотни или неплатежоспособни лица (т.нар. „бушони“).

Практиката политици да отговарят на конкретни, фактологични и математически обвинения с общи фрази от типа на „26 години честен труд“ е подигравка с интелекта на обществото.

Дори да отчетем факта, че този сигнал е подаден от политически опонент (ДПС), което предполага явен опит за дискредитация, изброените механизми (лобистки договори в САЩ, корпоративен оборот от 26 млн. лв. и институционална промяна на статут на земи) оставят документални следи. Те не могат да бъдат обяснени просто с „аз съм добър юрист“.

проф. Николай Райнов