ПЕЕВСКИ ОТНОВО СПАСЯВА ЗАДНИКА НА РАДЕВ. КОГАТО НА РАДЕВ МУ СТАНЕ НАПЕЧЕНО, НЕИЗМЕННО СЕ ПОЯВЯВА ПЕЕВСКИ, НО НЕ ЗА ДА УДАРИ ПО РАДЕВ, А ЗА ДА МУ ПОДАДЕ СПАСИТЕЛНА СЛАМКА. КАК ПЕЕВСКИ СИ ИЗИГРА КОФТИ КАРТИТЕ, НО КЬОРАВ КАРТИ НЕ ИГРАЕ

Аз май избързах, когато преди два дни написах, че Делян Пеевски не може всяка седмица да мята димки, за да спасява Румен Радев от глупостите на собствените му хора. Ето че сгреших. Днес за втори път виждаме, че когато на Радев му стане напечено, отнякъде неизменно се появява Пеевски. Но не за да удари по Радев, а за да му подаде спасителната сламка, за която премиерът-удавник да се хване.

Само преди дни Радев застана в Париж и гръмко обяви, че България няма място в „Коалицията на желаещите“ и няма да участва в продължаването на войната в Украйна.

Ден по-късно външната му министърка цъфна в Киев, където България подкрепи декларация, признаваща важната роля на същата тази коалиция. Последваха безумни обяснения какво точно сме били искали да кажем и да направим, че декларацията не била „подписана“, понеже такива декларации изобщо не се подписвали и почти нямало значение, че сме се изтъпанили с половината европейски елит, пропътувал разстоянието до Киев с влак, само за да се снима със Зеленски на някакво маргинално ивентче.

Още не беше изстинал този скандал и дойде следващият. Американските самолети-цистерни, които Радев уж отпращаше, около които вдигаше пушилка и които се опита да изтъргува срещу падането на американските визи за българи, сега се връщат. И вече не крием, че се връщат у нас не за учение, а за директно участие от наша територия в бойни действия срещу трета страна. И уж смелият генерал се опитва да ги върне не със собствения си подпис, а чрез парламента, за да си измие ръцете и после да има кой да носи отговорността вместо Министерския съвет. Нищо че партията на Радев има пълно мнозинство и е напълно ясно за всички чия е отговорността.

Вашингтон, разбира се, няма да свали визите за българите, но това в никакъв случай не пречи американските самолети пак да се разположат у нас. А Иран вече предупреди България, че подобно действие може да ни превърне в съучастник във военните операции срещу Техеран и съответно – в абсолютно легитимна военна цел за иранските далекобойни балистични ракети. Радев съответно се опита да замаже положението с обяснението, че самолетите идвали да изпълняват само „логистични“ операции и от българска територия нямало да се водят бойни действия. Само дето цистерните не пренасят домати или фурми. Те зареждат бойната авиация на САЩ.

И точно когато външнополитическата каша на новата „прогресивна“ власт започна да мирише най-неприятно, от шапката изскочи Пеевски. Правителството героично обяви, че ще го гони от централата на „Врабча“ 23. Даже десет дни срок му дават да се изнесе. Държавата си връщала държавата, представяте ли си?! Олигархията трепери!!! Направо пуснах сълза…

А Пеевски спокойно съобщи, че ДПС има действащ договор, ще обжалва решението и очаква да получи друг подходящ имот за партийна централа.

Самото правителство също призна, че ще му търси нова сграда. Тоест не го гонят. Преместват го. А дали изобщо ще го преместят, ще решава съдът. Докато съдът решава, изпълнението на заповедта се преустановява. Съдът може да отмени акта на Министерския съвет, може и да го потвърди, а може и да присъди обезщетение на ДПС за предсрочно прекратения договор и вложените в имота средства за ремонти. А като знаем държавата как може да обезщетява, като нищо накрая Пеевски може да се окаже даже на солиден финансов плюс след временното пребиваване на държавния имот в неговите ръце.

Не ви ли изглежда всичко това някак си познато? Същият номер вече го гледахме.

Когато проектът за Бюджет 2026 на Гълъб Донев разтърси избирателите на Радев, а Асен Василев започна да трупа стотици хиляди гледания в социалните мрежи с бюджетния си популизъм, чрез който обясняваше издънките на новата власт, изведнъж избухна сапуненият сериал с частните полети на Пеевски и Десислава Атанасова. Две седмици държавата обсъждаше кой с кого бил летял, докато Атанасова вадеше документи и опровергаваше конкретните твърдения на шефа на МВР Иван Демерджиев за предполагаемия ѝ полет с Пеевски. Разбира се, Демерджиев не успя да извади почти нищо освен празни приказки, жълти клюки и някаква неясна за никого справка от една невидима за обикновения човек система. Шумът беше огромен, а резултатът – никакъв. Но дебатът за бюджета на новата власт и скандалите в него сякаш изчезна от медийното пространство.

Сега схемата се повтаря.

Радев е притиснат от издънката с „украинската декларация“, шикалкавенето със собствените му предизборни обещания, срамното завръщане на американските военни самолети, провалената „сделка“ с падането на щатските визи и накрая – предупреждението от Иран. И сякаш точно навреме Пеевски отново излиза на сцената в ролята на обществен враг номер едно.

На хартия Радев му взима сградата, но в действителност Пеевски му взима скандала. И пак го спасява.

Делян Пеевски е новият най-добър приятел на Румен Радев, а с такива приятели Радев може да откара още много дълго време във властта. Досущ като Бойко.

Филип Антонов

…..

Бележка на АФЕРА: Позорното слагаческо поведение на Пеевски /ДПС/ към Радев и кохортата му може и да е изгодно както за Радев, така и за Пеевски, НО!

Да се обърнеш на 360 градуса от думите си за „Мистър Кеш“ и „кеша“, и „пътя на копринката“, да подложиш цялата си партия на сделка още преди изборите с уж „врага“ „Мистър Кеш“, да му предоставиш на тепсия „олигарсите“ и съпорта за да спечели властта, да направиш курбан от своите, за да угодиш на малоумния дърварски пиар на „прогресистите“, да каканижиш ката ден колко „прекрасни“ неща правят Радев и копринките му, да гласуваш с тях като че ли си тяхна притурка, може и да ти е изгодно за да си спасиш кожата, но е пагубно за името ти, имиджа ти и и всичко останало, а не на последно място и за честта.

Пеевски трябва да е напълно заслепен от тъпотиите, глупотевините и малоумията на така наречените си „пиари“, „съветници“ и „анализатори“, за да не си дава сметка, че след всички гореописани действия от негова страна – респекта и уважението в определени среди към него вече клони към Zero. Демек  – нула. И е невъзможно да си го върне.

АФЕРА вече го написа – когато клекнеш, когато се проснеш с изплезен език като слуга пред новия „спасител“ чорбаджия, могат да те ползват, могат да те презират, но никога няма да те уважават. За респект да не говорим.

Така че дослука между Радев и Пеевски е ташак. Ама за Пеевски. Но когато си изиграеш кофти картите ти казват едно: „Кьорав карти не играе“.

Пеевски може да е много умен за бизнес, за всякакви схеми и други работи, но за политика, медийна стратегия, екип – не. По това си приличат с Радев, ама много. И по его и нарцисизъм също.

Печелившата игра на Пеевски беше друга и АФЕРА я написа в прав текст още преди две години. След възхода нагоре след детронирането на Доган, Пеевски трябваше да изиграе втория си ход срещу … Борисов. Ако го беше направил мача щеше да бъде сега съвсем различен. Но Пеевски ахмашката се остави Боко да го предаде за ПОРЕДЕН ПЪТ. И сега – пак. Затова ще подгъзува на Радевите „прогресисти“ жалко и позорно, докато не го издухат.

Първото нещо на което ме научи на времето един от най-мъдрите стари тарикати на Варна Наско Курито /Светла му памет!/ бе: „Може пет лева да имаш в джоба, но важното е да стъпваш търговски!“.

Та и с Пеевски така – може да си най-малката опозиция, ама важното е да стъпваш така, като че ли си с най-голямата армия. А не слугински. Кой разбрал – разбрал.

Що е рекла АФЕРА, все е вярно.