КОГАТО ЖЕЛЯЗКОВ НА БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ГО НАБИ НА РАДЕВ С 200

Мразя тази лексика, но това Росен Желязков да подпише присъединяването на България към „Съвета за мир“ на Доналд Тръмп, докато Радев йезуитски се гъне как да отговори в стил – „желателни сме, но сме невъзможни“, е точно „да ти го набият с 200“. Омръзнал и овехтял, но все още играч, ветеранът Борисов отигра ситуация, вероятно с активното присъдружно съдействие на Пеевски, по брилянтен начин, защото – „на прост човек, Томиславе, кур се набива, а не акъл“.

И казвам това с ясното съзнание, че сега цял ден ще спорим с Томова за Борисов и не защото считам, че тази приумица на Тръмп е важна. Аз смятам (може и да бъркам), че и Тръмп като Борисов е пътник и съвсем скоро на власт в САЩ ще се завърнат демократите, за жалост, реабилитирайки цялата чиновническа пасмина в Брюксел.

Просто виждам как вече три дни „дружините славни“ на Радев се опитват да ни втълпяват от телевизори, сайтове, фейсбуци и ютуби, че Радев бил едва ли не българския Орбан. Първо, самият Орбан май също си отива, макар че направи супер много за Унгария и унгарците, и второ – у нас Орбан не е имало, няма и никога няма да има. Но друг път ще ви разказвам подробно какво са маджарите и защо ние не сме като тях. Въпрос на манталитет и геополитическо местоположение.

Ние сме важни, просто защото сме на важен кръстопът и близо до проливите. А проливите са важни само по една причина – дали дават път на Русия към топлите морета, или не. Нищо повече. Така че на този „път-кръстопът“ великите сили никога няма да допуснат „независим субект“. Справка – съдбата на Фердинанд I, който се опитал да възстанови Българката империя и дори си мечтал как ще сложи пак камбани на „Света София“ в Цариград. Е, помечтал два-три месеца, докато насъсканите от Великите сили наши съседи не ни видели сметката набързо.

Та, тъй, другарят Радев никога няма да стане Орбан, ако ще да вземе не 121 (според мен, както е тръгнал, трябва да се радва и на 80, и то ако има късмет, като му гледам глашатаите по медиите), а 240 депутата в Народното събрание. Защото той ще държи прочувствени речи за руските освободители и ще слуша Урсула в захлас едновременно.

Защото, както казваше предтечата на всички държавни глави у нас през прехода – другарят Живков, „щом нямаш пари, какво ще решаваш ти, бе, ти нямаш право да решаваш!“

Филип Антонов