„Нашите момчета” – мутрите на(д) службите
Не е най-голямата порнография на прословутия преход скандалът с топмутрите-агенти на „тайните служби”. Защото самите „тайни служби” са най-голямата порнография. Без конкуренция. Те са институциона-лизиран слугинаж на политиците. Досега. Борисов си решава нататък.
Периодично медиите са заливани от „сензации” – намазана мутра обслужвала спецагенциите. Лее се снимков материал от първите страници. Бълват се „разкрития”. Ако някой придирчив читател разтвори архивните „течения” на газетите, ще установи поразителни съвпадения: по периоди, задачи, мишени и оперативни ръководители. Всичко е под индиго.
Агенти, нещатни сътрудници, офицери под прикритие – пенсионирани спецове от ДС апелират да се прави разлика между тях. Разбира се, другари, пардон, о.р. офицери – когато ви изнася правите разлика. Но когато на 14 декември 1989 г. пред НС в София цветът на нацията, който все още не беше литнал към Запада, поиска да се отворят досиетата на ДС, ревнахте гороломно – „Не му е времето”. Рано е. Сега в червен „зинген унд марширен” патос каканижете – късно е, ах, фатално сме закъснели. Изгорени, опоскани – манипулирани били „делата” на ДС. Кой подготвяше и подписваше заповедите – не бяха ли такива като Нанка Серкеджиева и като Стоян Савов (лека му пръст)?!
„Нашите момчета” на ДС са мутрите на прехода – „баналността на злото” сега се излива като поръчков шербет от първите страници на контролирани газети.
Сочат с пръст неща(с)тните сътрудници от „ъндърграунда”, но отново привличат за експертни мнения все същите „контрольори”. Те пък се оплюват един друг кой повече намазани боклуци от „подземния свят” е привлякъл за сътрудничество – без извинение.
Нима не е супернагло – провиква се министър на вътрешните работи, че някакви „лоялни граждани” (бивши „барети”, сетне бопаджии, после обикновени „лоялни граждани”) дали толкова ценно инфо, че спасили от провал приемането ни в ЕС?! Вероятно ЕК държи легендирания трафик на „контролирани пратки” със „синтетика”?!
Или пък не е нагло някой като Радулов да ръси небивалици, че службите никога не посягали да вербуват лидерите на организирани престъпни групировки, защото те били „цел”, един вид „обекти”. Кой беше истинска цел за „разработка”, бе – Маджо ли, Самоковеца ли, Доктора ли, Фатик ли, или пък Поли Пантев?!
„Чадъросвани” бяха лидерите на ОПГ чрез оперативни способи, за да върви далаверата и да има пачки за корумпираните босове на служби и за политиците.
При всяка власт – от такъв като Беров …досега.
Мутрите-агенти се поръчваха един друг чрез службите – БОП срещу НСС (докато имаше „икономическо” направление). Най-големите тарикати си погаждаха номера дори чрез оперативното звено в НСО, тъй като пласирането на интриги по този канал стигаше най-бързо до бигбосовете на държавата. Действащи сътрудници на НСС „намираха” лимузини дори на високопоставени служители в западни посолства. Уреждаха ги с елитни проститутки – от двата пола. И носеха „големи тайни” в службата – бъкало от гейове в дадено посолство. Здрасти, че бързам, казваше „царя на покера” в Банкя преди Борисов да вземе властта.
Медийният шербет отново осигури трибуна на фигури като Цвятко Цветков, Иван Чобанов и Атанас Атанасов. Цветков бил раздал най-много „служебни карти” – ами защо не спецовете по времето на Беров, да речем, които дадоха зелена светлина на първите мутренски „босове”-ченгета. По времето на Цвятко Цветков те просто са се „развили”, ех. Очевидно той трябва да си прецизира формулировките не само според мишената – Костов, Атанасов, Бонев, но и по линия на уязвимостта им. Самоковеца се хвана за ковчега на Васил Илиев (април 1995 г.) и влезе в полезрението на брокерите в службите. Нататък е ясно – (не)уморно развитие в рамките на мутренския прогрес.
Цветков едва ли е прав за внушената в подтекста кулминация в развитието на Косьо – апогеят му беше по времето на Симеон. Докато не се надцени с неговото „поръчан си”. И не гушна букетчето на 6 декември 2003 г. в Амстердам. Само като се сетим какви съгледвач(к)и пращаше във Варна МВР след взривяването по маршрута на Самоковеца на 31 май 2003 г…. Точно някой като Цвeтков ли ще се направи на разсеян за „царските” покровители на Косьо?! Самоковеца не беше протеже на Борисов, а на човека на БСП в министерството. Ако червените ченгета искат никой да не ги кани на открити форуми на партньорските служби, да внушават обратното.
Така стигаме до фундаменталната идея на Гоце за „икономическите доСИЕТА на прехода”. Знаков играч като Първанов сигурно се е пошегувал. Не може да го е казал сериозно „най-успешният политик на прехода” (Петков). Първанов няма как да не познава Митьо Гестапото – кой не го знае този символ на ДС?! Покрай Николай Добрев се е запознавал с такъв като Любен Гоцев. Да отиде при тях (може и в „Монтерей”) и да му шушнат на ушенце тъмните тайни на икономическия преход в България. Те ли не знаят – вездесъщи били ужким?! Увивни репортерки тръпнат в премала да ги светнат по някоя суперска тайна на мутренските служби, докато ги отварят за някой тънък секрет на служебната заетост на мутрите. А те са били под пара да обслужват политическите си покровители.
Затова мутрите досега винаги са били на(д) службите – за да се прикрива „топлата връзка” директно с политиците.
И на финала – Първанов, „икономическите досиета на прехода” не започват ли с обявяването (от Андрей Луканов на 29 март 1990 г.) на мораториум по плащанията по външния дълг на България, натрупан по време на комунистическата власт?! Или, Първанов, някой ще разрови около едни 500 милиона долара, „спестени” от неплащането на вноските по дълга, за да спечели изборите поне с „50+1” новопрекръстена (комунистите са признати „възродители”) партия като БКП – БСП?!
Апропо – защо ли контролираните газети дъвчат все Маджо и Маргините?! Нима защото Гоце не е бил фактор за натрупването на „икономическите досиета на прехода”. Е, да – не е бил сътрудник на НСС по времето на Цвятко Цветков в МВР (Не е ли жалко за забъркването на доказани експерти на „Позитано” 20 в тази поредна газетарско-ченгеджийска сапунка?), разбира се. Гоце е демиург на истината от последна инстанция – бий по Костов за „икономическите досиета на прехода”. Биеш по Костов – по(л)учаваш Бойко. Но пък Маджо дали е в тази „класна стая”..?
Любомир Живков