Алексеевият Бареков и „ченгеджийската” Афера

Някогашният тв водещ, скоропостижно простил се с телевизията, Николай Бареков за пореден път се упражни върху сайта afera.bg

Бареков често се взира в afera.bg и като му дадат тракторен залп решава да удари саркастично.

Обаче за сарказъм се иска талант.

Първият път Бареков нарече afera.bg „сайт на сводници”, днес го нарича „ченгеджийската „Афера”. Скучно и бездарно банално.

Бареков може да отнесе две тежки дела, ако се напънем, но защо трябва да водиш дела срещу някой, който вече е „осъден” от „тройната врътка”, както нарича материала си, визиращ и afera.bg: „Краси Гергов удари Кеворк, той си го върна на Алексей”

„Вместо да се справи със своя стар враг обаче, Кеворк написа открито писмо в ченгеджийската "Афера" и призова прокуратурата пак да проверява Гергов”, пише Бареков и смята, че е нанесъл някакъв саблен удар под диктовката на класния му ръководител Трактора.

Сега „ченгеджийската” Афера ще разкаже една история на сияещия наивник Бареков за онези, които му движат китката.

––––––

Пролетта на 2009 година. Преди изборите. Алексей Петров е още в ДАНС. Седим си на една маса на басейна „Спартак” и обсъждаме нещата от живота. Включително и журналистиката. Става дума и за огромни рушвети, които вървят на тъмно към определени телевизионни водещи, хвалещи се с рейтинг до небесата.

-Имате данни, защо не ударите поне един такъв „велик” журналист, който прибира купища пари за да вкарва в студиото си определени „дежурни” гости? – подпитвам, правейка се на наивна. – Само от Варна има две лица, които занесоха чанти с пари към баш „топ” водещия… Един заковете, че взима пари на черно и да видиш как ще си седнат на задниците „маститите” тв водещи!

Алексей Петров мълчи, но внимателно изслушва кой на кого е носил парите.

Малко по-късно твърде често в сутрешния блок на Бареков по bTV като гост се заседява Яне Янев. Сигурно е случайно.

Само три месеца по-късно докато Николай Бареков излиза в летен отпуск, в едно от предаванията му го замества зам-главната редакторка тогава на в. „Уикенд” Кристина Патрашкова, а неин гост е … Велин Хаджолов. Който драматургично и подарява кози рог, символ на възмездието. Само седмица преди това в ход вече е проект за нов вестник „Галерия”, чийто главен редактор и съдружник от Недялкова страна става именно Кристина Патрашкова. Сигурно е случайно.

Набързо след отпуската на Бареков, Алексей Петров напуска ДАНС. Бареков пък го ритват от bTV. Истинските причини остават тайна. Патрашкова сменя работното място и отива в „Галерия”, който е копие на „Уикенд”.

В „Галерия” любим приятел е Бареков, в „Уикенд” името Алексей Петров е табу.

Бареков прави сайт, в който демонстрира еднакво раболепие както на Бойко, така и на Трактора. И прави опити да квалифицира afera.bg Афера, за която преди това пък в кабинета на премиера, пушейки пури си подмятат реплики Алексей Петров и Бойко Борисов… „Аз нито потвърждавам, нито отричам”, твърди Трактора и така внушава легендата, че „аферата” все пак е негова. Дори по „мъжки” се хвали тук там с разни неща, които не са се случили, но човекът умее да се възползва от активните мероприятия, наречени митове. Сигурно е случайно.

––––––––

Краят на октомври, 2009 година. Алексей Петров ме кани на вечеря, но за нея ще ви разкажа друг път.

Преди това обаче преиграно, театрално и шумно между мен и него се провежда разговор, който е така изрежисиран за да го чуят много хора. Петров е влязъл в роля на чистосърдечно загрижен, че съм „влязла във война с в. „Галерия”, а когато човек влизал в такава война, не било хубаво, защото ще му отвърнат и ще започнат да изнасят такиииива неща за него…

Петров просто случайно бил минал през „Галерия” и „те нервничели”. Срещу мен. Ама да не съм си помислила, че ме молел нещо, не, не ме молел, просто той нямал нищо общо с вестника, ама да съм спряла да критикувам „Галерия”…

Като нямаш нищо общо с вестника, защо така си се загрижил, че нервничат срещу мен, питам пак наивничко. Забавлявам се истински, когато ме мислят за лудичка и ме подценяват. Това винаги ми дава преимущество.

Ще те почнат и ще извадят всякакви неща…, чак ме умилява от „загриженост” Алексей Петров. А съм сигурна, че разговора се записва.

Да пишат, каквото искат да пишат, само ще ми направят реклама…, махвам с ръка, но разговора се върти като в омагьосан кръг почти два часа. Повишавам тон – успява да ме изкара от равновесие, а и това е целта на мероприятието:

– Ти, какво, караш ли ми се? – изостря поглед Алексей Петров.

– Не, искам да знам какво точно искаш. Лъжеш, че нямаш нищо общо с вестника, водим абсолютно излишен и безсмислен разговор, „те били нервничели”, а пък уж не ме молиш да спра атаката си срещу „Галерия”. Всъщност, какво искаш? – карам я аз джаста – праста.

Алексей Петров нервно става и разтваря широко ръце:

– Приеми, че този разговор не се е състоял.
Да, ама разговорът се беше състоял.

И то точно в сряда, около 15 часа. Броят на „Галерия” отдавна е бил готов и се е печатал, а вечерта вече е по сергиите.

Аз обаче по това време, както ви казах, вечерях. За тази вечеря ще ви разкажа някой друг път.

–––––-

На следващия ден още в колата, неизлязла от столицата, ме засипват ужасяващи телефонни обаждания от Варна. Как не те е срам, как можа да го направиш, това е отвратително, никога не сме очаквали от теб… Приятели, колеги, врагове… И затварят телефона. Най-накрая успявам да разбера, че в „някакъв вестник” „Галерия” бил излязъл материал, подписан от мен с дописка, че детето на варненския кмет не е от него, а от някакъв друг мъж, на когото даже съм написала името…

Това се казва саблен удар.

Купувам „Галерия” по пътя и наистина съм смазана – материалът е подписан от „Веска Томова”. Внушението е, че съм я написала аз с изкривеното Веска, защото аз съм Веселина, и в същото време за да не мога да осъдя вестника.

Докато „онзи разговор не се е провеждал” между мен и Алексей Петров, материала вече е греел в печатницата на страниците на „Галерия”.

И това е било „елегантното” гнусно предупреждение, че трябва да се наредя в редичката на слугите.

Алексей Петров естествено не си вдигаше телефона.

И тъй като Бареков в сайта си изнася sms-и, които му бил писал Бойко Борисов, сега му ще подаря есемеса, който написах тогава на Трактора след като се скри и не вдигна телефона: „Ще те смачкам гадно, коварно чудовище! Кълна се!”.

Само един мъж до мен, който пътуваше с мен в колата, видя сълзите ми и знае какво изживях. А само след петнайсет минути от Варна отново зазвъняха, че същата мръсна ръчичка е разпространила до всички медии електронна поща, подписана от „Веска Томова” с текст, че ще ме разстрелят пред заведението, в което трябваше на следващия ден да се състои премиерата на книгата ми „Бандитска Варна” . И посреднощ сценарият се наложи да бъде сменен. На следващия ден пък започна целенасочено хакване на сайта и заплашителни есемеси, които ме засипваха поне три дни…

Сигурно е било случайно.

Алексей Петров все пак се обади. Не от неговия телефон. „Разтревожен” от есемеса ми. Ни лук ял, ни лук мирисал. „Ако това, което ми казваш е вярно и е във вестника, моментално изтеглям от там Зоя Димитрова! Дай ми половин час!”.

Тряснах му телефона.

След 15 минути се обади Зоя Димитрова, която ми се извини за това, че е злоупотребено с моето име и ме увери, че този, който е допуснал това, ще си получи последствията.

Не си ги получи. А това беше Кристина Патрашкова. От вестника си отиде Зоя, през чиято глава бе наместена безобразната дописка, подписана с „моето име”. Много по-късно и Зоя щеше да бъде наречена „боклук” от близките медийни гурута на Трактора. Но затова – друг път.

Още по-късно – в „Галерия” лъснаха Бареков и Алексей Петров, апликирани един до друг с големи снимки като големи приятели. Сигурно е случайно.

–––––––

Януари, 2010 година.

Обаждане от столичен посредник на един много, ама много богат човек – К.Г.

Предлага ми 7000 лева на месец и тримесечен договор за реклама. Условието – да сваля всичко, писано за него в сайта afera.bg

Да си помисля и да кажа какво мисля на посредника.

Тройна врътка.

Сигурно е случайно.

–––––-

В сайта на Бареков, самият той пише нещо изумително, от което става ясно, че ТОЙ знае всичко, ама съвсем всичко, каквото става и каквото ще се случва:

"Честно казано, откакто напуснах телевизията, ми се е случвало да се чуствам като болид от формула 1 в бокса със свалени гуми. Останалите прехвърчат покрай мен с 200 км в час, а аз само гледам. Събитията остават все така динамични, даже още повече, и …просто прелитат наоколо. Отлично зная за какво става въпрос, обаче няма какво да направя. Трябва да подтискам чуството си за справедливост, друг лек срещу меланхолията няма.

Ясни ми са като бял ден всички факти от мазните борби на политическия тепих, които всеки ден пълнят новините. Знам зад всяка казана дума какво и кой стои. Дори знам какво ще стане догодина в българската политика, но така е може би по-добре. Нали казват, че мълчанието е злато …понякога. Може да е здравословно за някои хора, такива по-опасни за околните и себе си като мен. Дори знам какво се крие зад всяко сочно заглавие или по-голям материал във вестниците. Знам кой къде се е скрил и окопал от икономическа или политическа гледна точка в медиите. Знам всичко за новите и старите политически проекти. Казвам го не, за да се хваля, а за да е ясно, че България е достатъчно малка страна, за да има критичен брой хора, които знаят всичко по-интересно, което става в държавата. Даже много се учудвах преди време, че МВР не може да хване т.н. Наглите, защото бях сигурен, че и там знаят кой стои зад отвличанията на хора и кой ги извършва.”

Бареков може и да е под контрола на Трактора, но това се случва само, защото той продължава да е влюбен в Бойко Борисов:

„Да озаглавя направо темата му така: Цензор ли е Бойко Борисов?

Праща ли той sms-и и какви точно sms-и праща по редакции и студиа. Войната със Слави си има своето обяснение. Сашо Диков продължава да го чепка с търпението и устрема на кълвач, който търси личинката под кората на дървото, а кората е дебела. Това е вън от всякакво съмнение.

И понеже Бойко праща сигурно по стотина sms-а на ден до различини номера, ето ви два от тях: „ne si prav“ или „pomagai. Mafiata me atakuva“. Първият съм го получавал сигурно сто пъти, когато види по телевизията, чуе или прочете моя позиция, с която не е съгласен. И какво от това. Да не би да затвори телевизията или някой вестник. Просто предизвиква автора да му се обади да поспорят и толкоз. Борисов бързо губи яда си и не е каресчия.

Когато при мен каза два месеца преди изборите глупостта, че одобрява целите на Възродителния процес, Бойко намери сили да си признае грешката и да се извини на хората, без да обвинява мен за откровено провокативния въпрос. Нали това ми е работата като журналист. Вторият sms – за мафията, е първият въобще, който той ми изпрати още преди десетина години една сутрин към 4 часа. Поводът – едно откровено поръчково заглавие в тиражен вестник по негов адрес. Може би заради късната си кариера в публичния живот или заради подкрепата, която получи от нас и без която нямаше да успее да се наложи, Борисов има голям респект и дори страхопочитание към медиите и журналистите. Абсурд е да направи нещо повече от това да реагира като в махленски мач бурно на мига, когато го настъпим по мазола. След точно две минути вече е утихнал и внимателно слуша аргументите на опонента си.

Запомнете едно от мен – по никакъв начин това не е човек, който би посегнал на журналист или би му ограничил словото. Напротив: Борисов харесва медиите, обръща им дори прекалено внимание и живее чрез тях. Но не той им меси баници, а те на него. Но кой политик по света не обича на баницата мекото и не обича да чуе добра дума за себе си. Ако някой е прекрачил границата в прекалено приятелските си отношения с него, ще трябва да си носи сам последствията, по мъжки. Но айде стига толкова по този въпрос.

Отделих му внимание, защото наскоро се наслушах на една истерична дамска тирада за това какъв мракобесен режим настъпвал в българските медии…

Сигурно настъпва, но не Борисов е виновникът. Той сигурно само ще понесе последствията от това. И ще плати накрая цялата сметка".

–––––

За Бареков никога няма да има мракобесен режим в българските медии. Той е винаги от страната на печалбарите.

Можеш да направиш милион медии с още толкова милиона. Това обаче не означава, че това ще бъде журналистика, а не гъзомийство.

Впрочем, хубаво е Бареков да поразмишлява върху историите, разказани му от „ченгеджийската” Афера.

За да не стане после късно.

Като с Хамстера.

Веселина Томова