Бойко Борисов и завръщането на вълците ІІ
Текат си Мръсните дни от Коледа до Водокръщи. Идват и си отиват. Нямат свършек, по всичко личи, само глутниците от „доброкачествени нищожества” (Чоран) и образцови предатели. Мърсуването им е май ми(с)тично. Търпението в битката с тях трябва да е почти алхимично.
Сега е времето на герберните глутници от образцови нищожества, прикриващи се зад „алфа-самеца”. Приижда на талази герберното кучило от ненаядени „червени”, от недокрали „сини”, от неналъгали се „жълти”. И нямат чет и край тези злостни наглеци. Б.Б. води отчаяна битка с Очевидното – герберна гмеж от взели се много насериозно посредственяци го дърпа надолу, принуждавайки го да си помпи рейтинга с бомбастични изказвания, за да удържа инициативата.
Засега успява – неизтребим изглежда е тротоарният ентусиазъм на масите, току-що хвърлили трогателните метлички за посрещането на Водача, зинали одма да поемат спасителните му словеса с вездесъщия патос на ненакърнимото невежество. За да привидят за пореден път „страната на вълците” (Юлия Кръстева) „обрулена”, „опоскана”, „изгребана”, без да се присетят как сами са „редактирали” това плетение словес на народните трибуни през годините. Кой от тях се присеща, че с това словоблудно брулене опоскват „народната душа” от самосъхранителните й инстинкти.
Каква демокрация – „народът” е готов да се постеле пред маршируващите кохорти на всеки следващ „водач”. Оправянето се подразбира…
Б.Б., привидян като „алфа-самец” в битката между политическите глутници, вероятно би трябвало да разбира, че „народът” ще започне сам да се грижи за себе си, когато „естественият подбор” е за всички. А не злостните наглеци, впили хищни зъби във властчицата, да маршируват в кулоарите на парламента като че ли ще векуват. Тази стръвна паплач се е превърнала в злотворна сган, фиксирана в мутренските митове за лъскав лайф, докато се напъва да внуши, че застава зад Бойко Борисов „в битката с организираната престъпност”.
Всъщност има ли нещо по-„организирано” от тези настървени като януарски вълци ВЕЧНИ неофити. През колкото и партии да са минали, преди да кацнат в Бойковата, те си остават вечните „новопокръстени” алчни измамници. Пришествието на чакалите предшества пиршеството на хиените…
Така стигаме до пренеприятен парадокс – за да се справи с герберните чакали и хиени, Б.Б. трябва да държи в стратегически резерв възможността да насъска срещу тях подбрани екземпляри от глутницата на добронамерените към него, пардон, „олигарси”.
В същото време няма как да не му се налага да бди в Чакалото – все някога западните му партньори ще изгубят търпение и ще поръчат някои „олигарси”. Ловният сезон за (не)удобни за подборен отстрел „олигарси” едва ли ще отмине този мандат…Душат ли душат вълците-олигарси за европлячка, а тя все не идва. Къде и какво ще заръфат тогава?! Кучилото на „национално отговорния капитал” друго не умее – само да ръфа мръвки от необгриженото „стадо”.
Ловната тръпка е обладала някои ентусиасти. Вперили са обнадежден поглед в Б.Б. И се опитват да проявяват разбиране към потресаващия медиен пласмент за неговата митична застрашеност. Не искат да отнемат от рейтинговата му сила, защото друга няма – паричките (сериозните траншове) от Европа се бавят, а сигурността изглежда е налице, само когато заседава Щабът в къщата на Б.Б. в Банкя. Не се лишават „ентусиастите” и от вълче самоприслушване – лъхвали са ги инстинктите на Бойко.
Те ли не знаят, че Макиавели е прав – „И така, тъй като на владетеля е необходимо да владее похватите на звяра, той трябва да взема пример от лисицата и от лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примките, а лисицата е беззащитна срещу вълците. Онези, които разчитат само на лъвската сила, не разбират нищо от политика.”.
Макиавели бута напред Вълка, изобразявайки го като заплаха. Но по нашите земи парадоксите никога не свършват. Според иманярските легенди (Драгомир Петров) имането се пази чрез „превъплещенията на вълка-пазител”. Има ли по-голямо Имане за овластения Водач от народното добруване, ех?!
Вълкът е тотемен закрилник за нашите войни. Мъжкото общество на вълка е приемано като династично елитарно. (Надежда Драгова) Вълкът е царски войнски знак. Инициацията на Симеоновите синове с тотемно животно вълк („тотемен” прародител на тюрките) е знакова. Княз Бенеамин, Баян, Боян, Йоан е син Симеонов, но е бил посветен в превращенията и ги е практикувал по свидетелството на Лиутпранд и според легендите. Апропо – чий политически син е Б.Б., чието име направо поглъща историческия ни Тотем?!
В същото време не забравят „ентусиастите”, че най-опасни в политиката по нашите земи са ВЪРКОЛАЦИТЕ, нито само вълци, нито само хора. Превращенията са „засвидетелствани” още от Херодот. Но на нас що ни е от тази митология – да не би да не ги виждаме при редуването на мандатите. Вълчият ЧИН е единствената исторически засвидетелствана власт у нас. Превращенията са просто господарски ритуал – обичайна практика в хранителната верига на властовото кучило. Най-добре е да дойдат вълкодавите, би казал някой лицемерен циник…(Някои (с)видни софийски масони, изживяващи се като кандидат-вълкодави, заграждат лъстиво Б.Б., но това е тема за след „ЧНГ”)
И понеже сме все още в хвата на Мръсните дни, но чакаме с упование, ех, Водокръщи, нека си припомним едно баяне от Годеч, цитирано от невероятната Иваничка Георгиева – „Задал се чуден вълк, седнал в чудно бунище, подпрял се с чудна тояга: едната му джука на земята, а другата на небето.”.
И както писа един „читател” вчера – най-добре е да идват ловците. Бързо.
Само дето всъщност ще ни е нужно алхимично търпение – т.е. вечно.
Любомир Живков