Даверов три пъти се отрече от Георги Стоев. Бедний ми, бедний Владо, защо и ти не загина край Плиска
След като публикувахме интервюто на Владо Даверов: „Георги Стоев беше готов да плати всяка цена, за да стане известен” Румен Леонидов ни изпрати запис от интервю на Даверов докато още Георги Стоев е в началото на писателската си кариера. Благодарим на Румен Леонидов за това важно напомняне, тъй като чрез него веднага може да си проличи „чистотата” на позицията на Владо Даверов. Публикуваме цялото интервю.
Записът е от времето, когато дуетът Стоев – Даверов пееше в синхрон, без фалцети и фалшименто. Днес дуетът е мъртъв – Жоро го разстреляха с три куршума. Владо до три пъти се отрече от него:Жоро бил фантазьор, лъжец и изнудвач. Бедний ми, бедний Владо, защо и ти не загина край Плиска…
Владо Даверов: „Георги Стоев няма намерение да става писател, но ще стане, защото виждам, че има талант…”
– Владо, по темата мутри и войната между групировките се изписаха стотици вестникарски страници, появиха се разни книги, разкази, романи, дори и един-два филма. С какво ще бъде по-различен вашият бъдещ телевизоонен сериал „Имало едно време на Изток”?
– Този път става дума за цялата истината за прехода, за който досега се разказваше само с журналистически догадки и чрез избрани полицейски клюки. Смисълът на тези романи е, че не ми ги разказва някой, който е чул от друг, на когото трети му го е казал, а всичко идва от човек, свидетел на събитията. Мнозина се упражняваха по темата, но ние сме малко облагодетелствани – 17 години са прилична дистанция от генезиса на родната мафия. Поредицата „Имало едно време на Изток“ ще излезе най-малко след три години, така че в този епос ще влезнат, ако сме живи и здрави, още сюжети от деня. Сценарият ще бъде дописан от очакваните и неочакваните събитията, които ще станат дотогава у нас.
– Не съм убеден, че БНТ ще субсидира тази сериал – все още са живи най- влиятелните герои на нашето време. Или се надяваш, че естеството на природата ще се намеси…
– Вярно е, че повечето медии се стъписаха от появата на Жоровите откровения. За първата книга „ВИС” имаше доста реакции, но никой още не се беше усетил, че става дума за абсолютно истински събития. А след „ВИС -2“ Стоев, от когото се избиваха да искат интервюта, изведнъж престана да съществува. Най-големите вестници отказаха да пуснат откъси от неговите книги. С мотивите: не че ни е страх, но не е удобно – участниците в сюжета били с истинските си фамилии. Щом знаят, че са истински, значи признават, че разказаното за тях е самата истина. Иначе защо се плашат от героите в една книга? Май социализмът се завърна със страшна сила и отново книгите се делят на остри и тъпи, на опасни и безопасни, на удобни и неудобни…
– Дали действително медии у нас са зависими от силните политически силуети в сянка или за самите медии, това е само проза и не искат да й правят реклама…
– Колкото е проза, толкова е и спомени, разказани едно към едно, без задръжки и лъжесвитеделства. Описват се живи хора, каквито са били в миналото. Някои от тях сега са мегабизнесемени на суперниво, други са известни политици, трети са пенсионирани кадри на ДС. Жоро разказва как са започнали, що за хора са като човеци, а това вече изглежда ги притесни. Две имена ги стресират най-много – Гоцев и Маджо. Двама от героите в книгите, но точно тези имена ги изплашиха най-много. Ако ставаше дума за някой убит бандит, щяха с радост да пускат откъс след откъс. И щеше да излезе, че мъртвият е най-големият мръсник, че всички престъпления е извършил той.
– Е, не всички медии се скатаха – например Коритаров покани Георги за събеседник…
– Коритаров го покани, защото парчето от книгата в „Труд” свършваше така – мачът между боксьорите и борците го свиреше ген. Гоцев.
– Добре, като човек на перото ти сигурно с удоволствие редактираш Жоровите текстове. Но като човек, който няма нищо общо с неговите бивши среди, каква представа придоби за тях, след като „заживяхте заедно“?
– Така наречените мутри ги възприемам като социални бунтари. Въпреки че групировките са създадени от бившите служби и без никакво съмнение дълго време са манипулирани от тях. Но те единствените се осмелиха да рискуват живота си за да откраднат нещо от белите якички, от комунистите, който бързаха да станат капиталисти. Никой друг, освен борчетата, не успя да откъсне нещичко от другите, нито от червени, нито от сини, нито от жълти, нито от догановци. Някои заложиха живота си и платиха с него, а другите, които си разпределиха цялата баницза, са още живи. И непрекъснато ни карат да гласуваме за тях. И всеки петък се правят на герои в Народното събрание, защото по БНТ и „Хоризонт“ излъчват тяхната чесност и народолюбие..
– Каква е технологията на тези книги, как ги “произвеждате“?
– Технологията на писането си остава наша тайна. Факт е, че много бързо работим и, според мен, много качествено.
– Можеш ли да кажеш, че и Жоро Стоев е писател?
– Не, но той тепърва ще стане…
– След като свършите поредицата…
– Не бе, Жоро въобще няма намерение да става писател, но ще стане. Лека полека, защото виждам, че му е в кръвта, че има талант. И като характеристика на героите, и като композиция на разказа, притежава забележително концентрирана мисъл, вярно чувство за ситуацията. Мисля, че като след завършим този епос, Жоро вече няма да има нужда от мен.
– Това е много силно изказване…
– Абе, силно, слабо – това е положението. Никога не сме говори по този въпрос, но съм сигурен, че е доста отдавна изкушен от литературата. Той я познава, следи социалния и културния живот в у нас, знае отлично кой кой е в различните среди, познава най-вече повечето хората, които правят днешния обществен живот. Явно умее да чете книгите и да влиза в тях, чувствителен е, и колкото да е парадоксално, притежава тънка струна.
Интеигентен е…А, това, че е интелигентен се забелязва от сто метра.
– Бързо ли си допаднахте или си паснахте в процеса на работата?
– Не знам как стана, да ти кажа, нищо нарочно нямаше. Изобщо не съм забелязал как се получи, почнахме да бачкаме и толкоз.
– Как се запознахте?
– Тук, в офиса на издателството, когато дойдох да довърша романите на Ицо Калчев, Седеше ето на този стол, и по едно време видях, че се смее на моите дивотии. Нещо разказвах, не помня точно какво, но нито знаех кой е, нито, че е човекът на Ицо, бог да го прости. Лека полека стигнахме до идеята и решихме да опитаме. И се получи. В абсолютен синхрон сме, нямаме никакъв проблем, освен с ранното ставане.
– Имало думи, на които той много държал….
– Жоро си има пълни авторски права, не само думи, може да пременя каквото си иска – и сюжет, и глави, дори ако всичко е готово.
– Не бе, чух че е настоявал за някои жаргонни понятия, че ти едва ли не си ги подценявал или нещо такова.
– Как да ги подценявам, като не ги познавам? Например има специален жаргон за поръчково убийство, ако то не се получи. Казвало се – „да не ти върже“. Има още десетки чисто специфични лафове за най-различни неща, известни само в този манипулиран паралелен свят, който се оказва, че не е толкова прост, колкото си го представяхме.
– Не е толкова прост, но се опитай „с думи прости“ да го обобщиш?
– В началото това са момчета на по 20-21 години, после порастват, парите ги променят, появят се интриги между тях, отношенията им се променят с времето. Дори клошарите по улиците претърпяват развитие в отношенията си – днеска се мразят, утре се обичат, в други ден воюват и т.н. И при връстниците на Жоро Стоев е така… Но общественият им образът е изцяло изкривен от медиите и трябваше някой да ги опише – какви хора са в действителност, а не само да ги демонизират като някакви митични чудовища или животни. И те са човеци със своите слабости и положителни качества, със страхове, с лични проблеми, които не са имали друг изход, освен този, който е им е предложен от чичковците на демокрацията.
Румен Леонидов