Прераждане
Започвам да пиша този текст с лека тъга, защото ще пиша за българска политика. Българската политика освен да те натъжи, може и да те разяри, но яростта в този случай е неуместна. Разбира се, че ще говоря за г-н Борисов и изказването му в Чикаго. Изслушах записа почти до края, за да не позволя на медиите да ме манипулират, а и защото съм една от качествения материал, махнал се от България, която обаче има намерения отново да стане некачествен материал.
Исках да чуя как говори този, който може би скоро ще ме управлява. Съвсем скоро ми предстои да пребивавам по-дълго в тази ужасна страна, пълна с прекалено много турци, цигани и тъпи пенсионери и с твърде малко честни хора, желаещи да я управляват, без да се извиняват с качеството на електората си. Веднага имам три въпроса:
1. Връщайки се в България, автоматично ли ставам некачествена?
2. Ако все пак мога да се класирам като качествен материал поради дългото ми отсъствие от некачествена България – защото турците, пенсионерите и циганите СА България – ще продължа ли да бъда качествен материал, ако не гласувам за Бойко Борисов?
3. Ако не гласувам поради невъзможната дилема ГЕРБ-БСП, като каква ще бъда класифицирана? Само като «мат’рял»?
Не ме разбирайте погрешно. От чутото от записа в Чикаго разбрах със сигурност, че г-н Борисов е най-подходящият министър-председател за България.
Непосредствеността му, скромният му изказ, патриархалното добродушие, силната му физика, която се усеща дори без да го виждаш, начинът, по който води разговор – не можеш да бъдеш сигурен дали е на маса, или в Харвард – го прави единственият достоен наследник на Тодор Живков. С което в никакъв случай не твърдя, че г-н Борисов е комунист, а че поразително прилича на късния ТЖ.
Когато разбрах, че г-н Борисов ще изнася лекция в Харвард, реших да не коментирам, за да не изглеждам като снобка в очите на некачествения материал, който би гласувал за него. Или беше качествения? Леко съм объркана кои сме качествени и кои не. Ех, няма ги вече тези времена, в които Менгеле да ти измери черепа и да си напълно сигурен…
Но да не се отклонявам. След като г-н Борисов се «отказа» да говори в Харвард, въздъхнах с облекчение, защото тези, които го «отказаха», спестиха едно голямо неудобство на България. Неудобството от посредствеността под формата на непосредственост, съчетана със скромен изказ и патриархално добродушие.
Не, Харвард не е Рио де Жанейро, господа съдебни заседатели. И Чикаго не е. И да, ледът се пука, а отдолу не ни гледа Луи дьо Фюнес като «Замразения», а усмихнатият бай Тошо. Гледа ни щастливо, защото най-неочаквано дори за самия него бързо и скоро се видя прероден в лицето на Бойко Борисов. А сега да видим кой ще се прероди в ролята на Александър Лилов или по-скоро на Андрей Карлович. Вариантите не са много.
Г-н Костов изглежда отново има добри намерения към електората си, в който е точно толкова влюбен, колкото и г-н Борисов. Тепърва предстои да се види как се управлява «качествен» и «некачествен» народ. Наистина би било добра идея, ако г-н Борисов застане начело на държавата, г-н Костов да е до него.
Поне за известно време ще има кой да изнася лекции в Харвард, без да се притесняваме, че българският народ целокупно би бил класифициран като некачествен поради избора си на г-н Борисов. Ако някой ми беше казал преди няколко години, че такава комбинация съществува, щях да му се изсмея. Времената се менят. Щом имаше възможност Бойко Борисов да говори в Харвард, вече нищо не може да ме изненада. Да го избираме по-бързо, за да можем да се отървем и от него.
В. “Новинар”
Милена Фучеджиева
Още текстове на Милена Фучеджиева на http://milenafuchedjieva.blogspot.com/