Чалгата в политиката

Още през 1995г. Володя Стоянов запя:

„Далавера, далавера – всичко е алъш – вериш,
и министри и банкери, взимат сухо наведнъж”

Мафията и държавата в България отдавна са се сляли в едно цяло и никой не би трябвало да се учудва от това, че и политиката намери достойно място в най – популярният музикален жанр у нас. В началото отричана, впоследствие основен мотор в предизборните концерти и мероприятия на водещите партии, политиците разбраха, че един от най –преките пътища да стигнат до гласовете на избирателите е да се обвържат с поп фолк музиката.
В началото на прехода българските естрадни звезди и рок величия също участваха активно в обществените процеси и демонстрираха своята политическа позиция. Постепенно обаче те бяха напълно заместени от
изпълнителите в родните кръчми и ресторанти. В средата на 90-те романтичната музикална обвивка на демократичните промени напълно отстъпи пред директния начин за представяне на случващото се в страната. И факт беше, че единствено в чалга песните се казваше цялата истина ! Дори музикалните произведения, в които се възпяваха колите, парите, мутрите и рекета бяха огледало на родната действителност. Но сред „Тигре,тигре” и „Обичам шопската салата”, на небосклона започнаха да се появяват песни с ясно доловими политически и социални отенъци. При това цитирането на изстраданата мъдрост, че “за кокошка няма прошка – за милиони няма закони” (по едноименния хит на дует „Симпатяги”) е един от най-меките примери за творческите търсения за допир с хората:

„С пачката дебела няма знай пандела,
имаш ли си мерцедес, всеки те зачита днес.
За милиони няма закони, за кокошка няма прошка.
Кокошкарят няма как – ще лежи в затвора пак”

Бардът на ВИС Радо Шишарката пък дори си позволи в началото на 90-те да възпее президента Желю Желев в две от своите песни. В първата той се молеше на държавния глава за изконната мечта да получи виза, за да емигрира от родината:

„Желю, Желю дай ми виза
и билет за самолет,
да си купя нова риза,
нова риза, син каскет”

Успехът на „президентското” парче сред българските граждани предизвика
появата на продължение на хита, в което лирическия герой отново изповядва мъките си, които му тежат и го преследват в родната му страна. Конкретната тема този път е в зачестилите кражби на кабели от уличните стълбове. Лирическия герой предупреждава държавния глава да предприеме спешни мерки за предотвратяване наподобни инциденти:

„Желю, Желю чуй ме ти
мерки бързи ти вземи,
че след тия година – две
свещи ний ще палиме”

Постепенно попфолкът се превърна дори в начин на протест. През януари 1997 г. не толкова „Вярът ечи, Балкан стене” и “Къде си вярна, ти, любов народна?”, колкото “Седем, осем – и ще си паднала” поведе хората към атака на парламента.
Все още битува мнение, че и огромни редици от висаджии и сикаджии са били сред първите атакували парламента.
В първите години на промените, когато попфолкът беше още млад огромната част от текстовете му изразяваха неподправен култ към неограничените възможности, които свободният пазар отваря. След спечелените с лекота “пачки” и след размяната на няколко пароли по “телефони, мобифони” с обещания за “златна огърлици ”, “бял “Мерцедес” или “черно БМВ-кабрио или купе” отвеждаше младите влюбени “на луд купон в “Нерон” или в района на Несебър, където “хайде, бате, с мен на плажа – нещичко да ти покажа!”. Тогава все още никой не си е и помислял, че в резултат от бурния инвестиционен бум в строежи, плажът в Несебър почти ще изчезне и върху дюните ще се появят безброй постройки от бетон и стъкло.
С течение на годините попфолкът – и по-скоро някои негови песни – се превърнаха в огледалото на прехода. Сред първите, които отразиха настъпващите промени на територията на община Несебър, беше фолкпевицата Петра в знаменитото си парче “Пачки”:

”Луд е тук купона на Черното море,
дясно от Несебър, на Слънчев бряг, братле.
Там забих си гадже, готин депутат,
от леви или десни, кой ти казва, брат.
Той е по живота, фрашкан е с пари,
ще приватизира и чайките дори.”

Образът на депутата бе един от любимите в творчеството на родните фолк звезди и най – вече в това на Петра. Тя напомни за него и го възпя
в друга свой емблематичен хит – “Хищна хиена”. В него всички разпознаха някогашен лидер на малка парламентарна партия и бивш кандидат-президент, получил 17% от гласовете на избирателите през 1996 г.:

”Уморена, изтощена, гладна хиена
в парламента влизам аз.
Ще говоря с бизнесмена – Жоржи шоумена,
че бизнес дама ставам аз.
Обещаха ми палати, ах, палати.
А само кревати, тез кревати…”

Със своето цялостно творчество Петра се утвърди като една от „политически най – ангажираните” попфолк изпълнителки в средата и в края на 90-те. Някогашната учителка от Хасково не отказваше участие в предизборни прояви на СДС и не криеше, че симпатизира на синята идея. Нейният съпруг Стефан Цирков пък по това време бе секретар на партията в Хасково.
Усетила печелившата ниша да провокира феновете с двусмислени текстове, в които хората да разпознават родните политици, певицата възпя и бившият министър – председател Иван Костов. За илюстрация
послужи абсолютният и хит “Командира”:

”Всеки бизнеса предаде,
на почивка се отдаде,
дансинга бе в нашето купе.
Командира на вагона
беше грабнал микрофона
и не искаше за миг да спре.
Машинистите, парашутистите,
пееха на глас – ний сме тук при вас,
кой с чек, кой кеш, нека ходи пеш,
“Ориент експрес” спира тука днес.”

В друго свое произведение „Котаците и маците” Петра буквално изригна и обяви парламента за сборище от алчни създания, които само се чудят как да набарат „кокала”:

„Събраха се котаците – от този парламент,
писаните и маците – да ходят на банкет.
Че нещо не върви и много им тежи,
но на този скъп банкет ще лапат те наред.
Кой налапа първи кокала не го пуска без война…"

За разлика от мечтателката Петра, колежката и Лия, бивша възлюбена на Димитър Димитров – Маймуняка, стигна до по-директни заключения за корупцията по митниците в попфолк хита “Митничарю”:

”От Истанбул за магазина
микробус със стока нося,
митницата как да мина,
как се вайкам, как се кося.
Дай му, дай му двеста марки,
че и той човек е, дъще.
Хем да има за цигарки,
хем да построи и къща.
Митничарю, митничарю,
господине и другарю,
пусни ме през теб да мина,
да се върна от чужбина.”

И докато един огромен дял българи напираха да се върнат от чужбина с препълнени от стока куфари, друга част от населението стягаше куфарите, за да премине границата в обратната посока. Този процес роди една прочувствена балада на орк. Кристал и Тони Дачева в началото на 90-те:

“Тръгнали сте вий, млади българи,
в Канада, Америка да работите.
Ах, върнете се, мили българи,
за вас плаче родна майка България.
Не забравяйте майки и бащи,
със сълзи на очи живеят в тези тежки дни.”

Години по късно същото парче „Върнете се българи” бе изпято и от певецът – бизнесмен Найден Милков.
Единствено фолк звездите засегнаха сериозно темата за емигрантството и до ден днешен продължават да пишат песни за българите в чужбина. С песните от подобен род, фолкаджиите казаха истината, че виновна за емигрантсвото е не родината, а „държавата”. „Държавата в юридически план. Правителствата така и не успяха да се справят с този проблем. Години преди Милков, и Радо Шишарката отправи музикално послание към всички българи решили да търсят радостта си в странство в своята песен „Емигранти”.

„Налейте ми вино, песен да пеем за стари другари,
съдбата отне ни мечти желани, приятели, майки, бащи.
А всички си мислят, че сме богати? Богати с луксозни коли?
Но никой не знае какво е в сърца ни, без обич, без дом да гори”

Промените в държавата дадоха повод и на колоритния певец Валдес да възроптае срещу властта и политиците. В своето парче „Лоша компания” изпълнителят изля душата си и се опита да разрови раната за случващото се в България.

”Попаднал в тази яма, наречена държава,
не съм единствен тоя, който полудява.
С живота под вежди се гледаме строго,
и боря се с него, доколкото аз мога.
Един ме наблюдава, а друг ме присвоява,
трети ме продава, за да оцелява.
За да оцелява – всеки се спасява –
и аз, и ти, и той, и ние, вие, свой.
Парламенти, президенти, партии,
проценти, вий сте, вашта мама, гнойната ни рана.
На кого му пука тука в този глад и скука,
но балонът ще се спука и нещо яко ще
запука! Нито ми се пее, нито ми се смее,
а ми се живее!”

Но не само с “Лоша компания” Валдес се утвърди сред обществено ангажираните певци. Възходът на силовите структури бе отразен по неповторим начин в абсолютния му мегахит “Жега”:

“Кораб пристигна на кея в Бургас,
идва ми стока от Хондурас.
Евала, бе, митница,
евала, полиция.
Жаба пее – вряк, вряк, вряк,
купи бързо “Кадилак.
Не ме питай кой съм аз,
ами колко имам власт.
Три години аз подред,
ще съм в столицата кмет.”

Във въпросното парче певецът успя и да загатне, че един ден описаните в книгата “застрахователи” и техните наследници ще се трансформират в софийски концесионери и банкери, които ще бъдат част от управлението на държавата:

“Застраховайте при нас – холдингът е символ, власт
евала на холдинга, евала, бе, София!.

Проблемите на местната власт и темата за корупция по време на изборите също попаднаха в полезрението на попфолк певците. В песента “Кмете, кмете” пловдивчаните Братя Кулинови разкриха още един наложил се в политическото пространство способ от прехода – купуването на гласове:

”Ако черпиш по едно,
смятай, че е сигурно,
аз за тебе глас ще турна
в изборната урна.
Кмете, кмете, ха наздраве, кмете,
Кмете, айде, почерпи!
Кмете, кмете, чашите вдигнете!
Пак ще дойдат избори.
Ще ме пускаш в кабинет
без опашка и без ред,
лани, днеска, догодина –
с твойта бюлетина!”

Попфолкът отдавна се опитва да приеме образът от забавление в политическо действие, а от 2003 г. дори си има автентичен представител в местната власт. Тогава за кмет на община Раднево беше избран местният бизнесмен, рибовъд и певец от каталога на димитровградския гигант “Пайнер” Нончо Воденичаров. Върху изборния успех на независимия кандидат едва ли се отрази фактът, че беше подкрепен от няколко малки партии. Далеч по-голямо влияние оказа гастролът в миньорското градче на целия харем от певици на “Пайнер”, прикрили прелестите в тишъртки с надпис “Ние сме за Нончо”. А след като самият Воденичаров изпя на площада пред съгражданите си песента “Обич” в дует със Силвия, основният му конкурент за поста градоначалник, от БСП разбра, че няма никакъв шанс на балотажа.
Две години по-късно Азис, Бони, Софи Маринова и Тони Стораро не успяха да повторят пробива на Нончо и да дадат нужното от своята популярност към партията на Цветелин Кънчев “Евророма”. всъщност само укрепват статуквото .

Георги Стоянов
Откъс от книгата "Бели птици и куршуми"