« Върни се назад Публикувано на 02.12.2008 / 17:03

Живот в клекнало положение

 

 

Под това заглавие преди години написах статия за лицето Асен Агов. В статията имаше три основни пункта. Лекторските му години в т.нар. „Дружество Георги Кирков”, писмото на баща му до члена на Политбюро на БКП и министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, в което пита защо не дават възможност на синовете му да правят кариера, предвид тяхната преданост към комунизма и едно обяснение до ДС във връзка с негово изказване пред кореспондента на в. „Индипендънт” през лятото на 1989 г., в което пламенно защитаваше т. нар. „Възродителен процес”.

След това разследвах далаверата му с едно жилище, което без да е негово го замени по един невероятно престъпен начин с апартамент от 88 кв. метра срещу хотел „Славия”. Всъщност, това не беше жилище в истинския смисъл на думата, а тоалетната на автогарата на площад Пирдоп. Собствениците бяха починали отдавна и жилището беше разрушено. Навремето баща му е искал да го закупи, но точно когато внася първата вноска го изселват и той не довнася останалите вноски. Като прибавим и кредитното му милионерство, нещата стават повече от ясни.

Но да ви разкажа вкратце случаят в Стара Загора на 25 януари 1989 г.

По това време готвех създаването на „Подкрепа”, а поетът Петър Манолов от Пловдив беше обявил гладна стачна поради репресиите, на които беше подложен от страна на БКП и ДС. Отидох до Пловдив и се запознах с Манолов. След това се обадих по „Свободна Европа” и обясних ситуацията. Няколко дни преди това, на 19 януари, бе подписан т. нар. „Виенски документ за правата на човека”.

Тогава бях на тотално подслушване и проследяване и ченгетата ме врънкаха да отида на срещата с представител на дружество „Георги Кирков”, който ще изнесе беседа за „Възродителния процес”, международното положение и успехите на „социалистическата законност и социалистическата демокрация”. Бяха толкова настойчиви, че накрая взех поканата и отидох. Лекцията беше в профсъюзния дом в Стара Загора – моят роден град. Седнах мирно и кротко и се заслушах в невероятните простотии, които изхождаха от лицевата дупка на лектор. Оказа се, че това е Асен Агов. Не издържах и написах един въпрос на поканата до лектора. В нея питах кое е законното един пловдивски поет да бъде мачкан и заплашван заради личния му архив, иззет противозаконно от службите. Отдолу се подписах Н. Колев – 38 г. Той видимо се оживи и прочете въпроса. Последва въпроса, дали този Н. Колев – 38 г. има доблест да стане и да каже откъде има тази информация. Случайно ми се намираше под ръка малко доблест и аз му обясних, че информацията ми е от радиостанциите „Свободна Европа”, „Дойче веле” и „ББС”. Нещо повече, аз лично съм подал тази информация там. След това го попитах да ми каже къде работи. Той твърдеше, че работи в Главна дирекция „Информация” при БТ. Отвърнах му, че греши. Главната дирекция всъщност е „Дезинформация”. Той замълча като ударен с мокър парцал и излезе в коридора. Аз също излязох след него и минавайки му подхвърлих, че трудно се печелят парите напоследък.

Ако някой иска да почете повече за Лицето Агов, може да потърси списание „Компромат”, където тези неща съм ги описал по-подробно и има факсимилета.

Не искам да хабя повече думи за Агов. Не е хигиенично.

Николай Колев – Босия

«