Ако умра ил загина – не мой да ме жалите! Ще се кълнете на Волен в хурката!

Готов съм да се възнеса на Оня свят, но няма да съжалявам, ако премиер стане или Цветан Цветанов, или Волен Сидеров, изпъшка вехтият хайдутин бат Бойко.

Той се прежали, но защо ни даде за курбан и нас?

Тъкмо бяхме вече привикнали с фундаменталната мисъл, че ще ни управлява в розовото бъдеще, очертано от него.

С Крумови закони.

Без ДАНС, обаче пък с МВР, в което целия екшън от онова негово незабравимо време, ще го преживеем като упойващо де жа вю.

Тъкмо си викахме – е, какво пък, мани го тоя Гамизов, тоя гад мръсен, дето не се знае на кой е провокатор, ние вече си заобичаваме някак си бат Бойко, не можем без него, и се привъзрзахме към бицепсите му, както похитен към похитителя си. Точно като в Стокхолмски синдром.

Обаче, не би.

Случи се нещо гръмовно. И обърка окончателно знайни и незнайни почитатели на широкия гръден кош на столичния кмет, който е лидер на най-голямата опозиционна сила в страната.

Бат Бойко се влюби във Волен.

А сега де. Те ти бръмбар на трънка.

Не само се влюби Бойко, ами направо е готов и да умре, обаче да види от Горе – там някъде, в компанията на бай Миле и всички останали паднали ветерани сикаджии, Волен премиер.

Атакаджиите потресени млъкнаха. Защото някак си не успяха да смелят това, което се случва. Уж досега Бойко беше престъпник, пък вече ни е коалиционен партньор. Гербаджии по кюшета и кръчмета тихичко съскаха – абе, тоя нашия изпращя ли бе, откъде накъде ще делим властта с “Атака”, нали щяхме от раз да ги биеме всичките…

За капак, въодушевен от крилете, на които го постави Бойко -Ангела-хранител на цял един народ, Волен Сидеров по детински реши да му се докаже.

И излезе от парламента.

Ама два дни преди ваканцията.

И ревна – вдигаме бунтове, оставка, бой, вдигни се народе, долу, предсрочни избори!

Покрай него на площада припкаха стотина младоци, които очевидно няма къде да си изразходят агресията и масов протест така и не се получи.

Медиите обаче тихо и полека отвориха вратите си за Волен.

И той като един апостол хукна от сутрешен блок в още по-сутрешен, но най-вече го влечеше да се задържи при Бареков. Защото Бареков като момче на Бойко може всичко – хем да ти произведе новина, хем да те направи толкова велик, колкото генерал Борисов.

В цялата компания като мерудия пръскаше ефирни болки и другият ортак на неформалния лидер на ГЕРБ – Яне Янев.

Ако това ще е утрешното правителство, майка плаче, България свири на грамофон.

Защо така внезапно се взеха тези двамата хубавци – Волен и Бойко?

Най-накрая дебелата глава на столичния кмет увря, че и посмъртно не може да направи мнозинство на предстоящите избори. Изпокара се със всички, подписва се на листчета при Коритаров, че няма да влезе в коалиция с БСП и ДПС, въпреки, че с Първанов са първи дружки, кълна се, че ще ги бие всичките наред, спретна кафеджийска контрабанда на синият лидер, с Костов не му върза зара, и се стигна – до кой храст?

Този на “Атака”.

Волен това и чакаше. Той изобщо не е готов да умре за да стане премиер Бойко Борисов, но карай да върви, това е валс.

И, миришейки му на участие във властта, хукна по площадите, забравяйки, че е август и, че годината е 2008-ма.

Комбинацията Волен Сидеров – Бойко Боорисов май ще ни дойде в повече. Единият мегаломан, другият – толкова се обича, че чак се ревнува от себе си.

На целия тоя смешковски воеводски фон, народът омерзен от това управление, чака да види взора му някаква читава опозиция.

И що съзира погледа мъътен?

Бойко и Волен, умирайки един за друг, заради другия и преди другия.

Воленовите юнаци вече се сбиха с полицаите.

Бойко през това пише на Първанов кърваво писмо, че иска незабавно експертен кабинет.

А народа на плажа се пече, ли пече.

Че ще падат трупове, то е ясно и без да го каже оня агент мръсен на американците Гамизов.

И като гледам как се бият отсега за бъдещо тридневно поклонение двамата ни чутовни войводи, просто не знам, кой по напред ще събира гилзите.

На финала Доган ще закрие спектакъла.

И ще свие опинците и на Бойко, и на Волен.

А Бареков ще възкликне: “На гол тумбак – чифте пищови!”

Яна Маринова

Карикатура: в.”Сега”