БАЦЕ И НЕГОВАТА ДЕНОНОЩНА СТРАЖА

Къде си, Рембранде?! Разсъждения около една картина

Мистериозни работи стават по земята българска! Президентът шпионира премиера с китайски дрон (подарък от др. Си или от др. Ли, не помня); китайско-президентският дрон мъкне пачки, тъпче ги в премиерското нощно шкафче, ама утре и взрив може да домъкне, гадината; а премиерът нищо не подозира, спинка си сладко той до шкафчето с пачките и пищова такъв един безпомощен, пуфкаф, полуотвит полузавит полугол (изобщо полу), до шкафчето – бутилка „Чивас“, полунедопита. Тихо! Баце нанка!

Когато не нанка, Баце обяснява какво точно им е направил на едни премиери европейски и как точно им го е направил (да не казвам какво); и още – когато не нанка, Баце нарича председателя на Парламента да не казвам как, щото председателят е председателка; после цунка същия този председател по главичката; после цялото премиерско войнство (с погребална решителност и заупокойно единство) застава зад Баце, за да защити от хищни посегателства тялото на властта, и всичко това – като в монументално платно, излязло изпод четката на Рембранд…

Бедний, Рембранде!

К’во знаеш ти!

Аз, като един любител и ценител на изобразителното изкуство, рекох да направя историко-живописен ексурс във времената.

Какво имаме тук?

Имаме картината на Рембранд „Нощна стража“, която стража си е дневна, ама решили, че действието се развива сред нощите, заради лаковото покритие и наслояванията през всичките тия векове, докато картината украсявала тържествени зали, обитавала някакво мазе и даже – една мина по време на Втората световна. Истинското име на творбата е „Ротата на капитан Банинг Кок“ и е нарисувана в 1642 г. по поръчка на същата рота. Картината е импозантна – 3,79 м х 4,53 м и тежи 337 кг. Хонорарът на Рембранд е 1600 гулдена – нищожна цена за този шедьовър.

Имаме и забележителни изображения в различни ракурси от един монологичен брифинг, който може да бъде наречен „Денонощна стража“, а иначе – „Батальонът на Баце“ (химн – „Батальона се строява за последен път. /Старото се уволнява, зайците реват“). Поръчителят е ясен, хонорарът – неизвестен, теглото го теглим всички ние.

Какво виждаме?

Първо.

Рембранд: Централната фигура е капитан Франс Банинг Кок, на 37, баща – фармацевт, майка – от стар аристократичен род, учи право в Поатие, кавалер на ордена „Сен Мишел“. Черни дрехи, черна шапка, червен шарф, бяла къдрава яка, златисти бродерии, в дясната ръка офицерска палка, лявата сочи напред.

ГЕРБ: Централната фигура е Баце – риза с навити ръкави, червена вратовръзка, свиреп. И гняв струи!

Второ.

Рембранд: До лявото рамо на кап. Кок – неговият най-верен човек, лейтенант Вилем ван Рутенберг, на 42, адвокат, син на заможен търговец. Жълти дрехи, жълта шапка с бяло перо, бял шарф, в лявата ръка пика, дясната – на кръста.

ГЕРБ: До лявото рамо на Баце – Даниела Дариткова, депутат, в червено, гледа мрачно и някак скръбно. При друг ракурс се вижда и Десислава Атанасова, депутат, в зелено. Гледа жално.

Трето.

Рембранд: Зад и между кап. Кок и лейт. Вилем – стрелецът Ян Кайзер, към 50-те, син на каменоделец, оръжейник.

ГЕРБ: Зад и между Баце и Дариткова – неизвестен депутат от ГЕРБ, който тъй и ще си остане неизвестен.

Четвърто.

Рембранд: До дясната ръка на кап. Кок – момиче в златисто с образа на Саския – любимата съпруга на художника; държи бокал с вино; на кръста – кокошка и ключ за ударника на пистолет. Според някои изкуствоведи това е талисманът на ротата, според други – маркитантка, трети вчисляват Златистото момиче към онези дами, които вървят след войниците и ги вдъхновяват, но приликата със Саския изключва това тълкувание.

ГЕРБ: До дясната ръка на Баце вместо Златистото момиче – Цвета Караянчева, председател на Парламента, в синьо, след малко Баце ще я бацне по главичката, а тя ще потъне в ужас и потрес. Зад тази трогателна сценка лекинко наднича Димитър Главчев, бивш председател на Парламента.

Пето.

Рембранд: От дясната страна на Златистото момиче – мускетар в червено, сипва барут в цевта, това е Ян ван дер Хееде, на 42, син на благородник.

ГЕРБ: От дясната страна на Цвета вместо мускетар – Влади, финансов министър, и Менда, финансов ментор на Парламента. Барут нямат. Изпукаха го.

Шесто.

Рембранд: Зад дясното рамо на мускетаря в червено – сержант Енглен и мускетарят Елберт Вилемсен, и двамата малко над 40-те, синове на търговци; до тях – стрелците Ян Бронхорст и Херман Якобсен, и двамата малко над 50-те, синове на производители на платове.

ГЕРБ: Същата композиция, но вместо наперени мускетари – безименни и омърлушени депутати от ГЕРБ.

Седмо.

Рембранд: Над Златистото момиче се извисява знаменосецът – Ян Корнелисен (на 32, елегантен, красив, образован, изтънчен, с богата библиотека), до него – Клаас ван Крусберген (на 29, внук на двама регенти на Амстердам) и още – двама копиеносци с брони и шлемове. Там някъде, под един цилиндър, се е скрил самият Рембранд.

ГЕРБ: Вместо знаменосец – Лъчо Мозъка. И това стига.

Осмо.

Рембранд: Зад лявото рамо на лейт. Вилем – мускетарят Ян Лейдеккерс (на 45, син на обущар) и копиеносецът Барент Хармансен (към 60-те, син на дърводелец), до него – сиво куче лае сърдито, до кучето – серж. Кемп, в черно (на 45, син на търговец на платове, който е и енорийски дякон; културен и фин като знаменосеца, дякон като баща си, алтруист, поддържа кухня за бедни), следват копиеносецът Паулус Шонховен (на 47, търговец) и барабанчикът Якоб Йорис (на 50).

ГЕРБ: Откъм лявото рамо на Дариткова – Томислав Дончев (вицепремиер), Фандъкова (кмет) и Красимир Ципов. Всички – с погребален вид. Кой е в ролята на кучето – те си знаят.

Девето.

При Рембранд всичко си е на мястото – стрелци, мускетари, копиеносци, барабанчик, знаменосец, сърдит пес, Златистото момиче, брони, щитове, шлемове, шпори, шпаги, мечове, алебарди, пера и дантели. Всичко е в движение – капитанът току-що е издал заповед, ротата се събира, барабанът бумти, знаменосецът раздипля знамето, кучето лае, момче притичва, един нетърпелив мускетар стреля… Някои от изобразените персонажи не се харесали и люто се разгневили на гениалния художник, а той ги е обезсмъртил. И сега знаем кой кой е и какъв е.

При ГЕРБ липсват важни атрибути: нощно шкафче, пачки, пищов, дрон (абе, къде го тоя дрон!), джип, бутилка „Чивас“. И един с каскета липсва. Зад кадър – лакеи в ливреи и кокони с флигорни – медийните кучета, които облайват всичко читаво под слънцето.

При Рембранд кипи живот, при ГЕРБ – ступор, срам и печал. Нормално – „Батальона се строява за последен път./ Старото се уволнява, зайците реват“… Описаните тук персонажи сигурно люто ще се разгневят, обаче този непретенциозен текст ги обезсмъртява. За да се знае утре кой кой е и какъв е Кой.

Велислава Дърева

в. Дума