« Върни се назад Публикувано на 25.01.2009 / 9:02

Политическата хамелеонщина на НДСВ

В партията на Симеон Сакскобургготски НДСВ явно доста са се поуплашили, че губят рейтиг със светлинна скорост, и започнаха да се разграничават от коалиционните си партньори, както и да хвърлят заявки за качествена промяна в политиката си на поредица от партийни форуми в цялата държава. Без да сме черногледи, това в превод на разбираем език би могло да се тълкува като признание за провал и посипване на главите им с пепел, задето до момента не са направили нищо свястно и значимо за държавата и гражданите.

Трохица съмнение няма, че жълтите се провалиха както в своето правителство, така и сега като съучастници в тройната коалиция. Затова с нови серии от обещания и лъжи се опитват да омайват изтормозения електорат. Засега изключение от тази акция по хвърляне на „прах във въздуха” прави само ДПС – третият партньор от шеговито наричаната коалиция – „БСП-НДСВ-ДПС” ООД. Това може да се отдаде на високомерието на лидера Ахмед Доган, който трудно би признал провал.

Пък и защо му е, като вече размахът му стига до ваканциите на яхти и прочие светски забавления. Въпреки неизменното му участие в управлението на държавата през последните години и нейното тотално разграбване у Сокола няма и следа от гузност. Колкото и нагло да е поведението му, поне не може да бъде обвинен в лицемерие като жълтите.

Някак перверзно звучат заявките на царските изхабени лица от политическата сцена да дърдорят глупости от сорта на това как щели били да помогнат на държавицата ни с нови, променени политики. Ако пак се намърдат във властта. А апетити за това без грам свян те вече демонстративно показват пред все по-оредяващия си електорат. Пример за това е форумът във Варна през миналия уикенд под лозунга „Говорим за промяна”.

Лидерът им обаче не измени на консервативното си поведение и си остана в столицата, но поговори тука-там общи приказки за международното и родно положение. В програмно интервю за местен вестник в морската столица той нагло и спокойно поясни, че не можел бил да си прибере „тия имоти” в куфари и пътни чанти и да се прибере в Мадрид.

Този човек навярно ни смята за аборигени, щом си позволява такова цинично поведение, след всичко, което прибраха той е верните му партийни пажове като имоти и сгради, естествено не в куфари. Апетитите им се оказаха прекомерни, за да се поберат в прости туристически чанти. За да не сме голословни, да припомним фрагмент от интервюто му пред Кеворк Кеворкян за „Всяка неделя” през 1990 година:

К. Кеворкян: Материални претенции към България имате ли?

Симеон: Как материални?

K. Кеворкян: Т.е. имуществени?

Симеон: Как тъй, в собствената си страна, не! От мене това няма да се види…

Е, на практика видяхме съвсем друго от кухите му лъжи и декларации – поведение, което илюстрира морала на този политик. Както и на онези, които активно му съдействаха в процеса на обогатяване. Само можем да се догаждаме на каква цена. Да си припомним как реагираха пък институциите, които уж са призвани да съблюдават зорко интересите на държавата и общината.

На 16 януари 2008 г. Софийската окръжна прокуратура съобщи, че 4521 декара имоти в Самоковско са възстановени два пъти на наследниците на цар Борис ІІІ и цар Фердинанд. Прокуратурата установи обаче, че връщането на тези декари не е престъпление, а било резултат от „немарливо отношение на длъжностните лица от поземлената комисия в Самоков”.

Обвинителите уведомиха с писмо Държавната агенция по горите за резултата от проверката. Други две досъдебни производства са разследвали връщането на имотите „Врана“, „Ситняково“, „Царска Бистрица“, „Саръгьол“. И по двете досъдебни производства е установено, че бившият столичен градоначалник Стефан Софиянски и бившият областен управител на област София Олимпи Кътев не са извършили нарушение, като са деактували имотите, които са били публична държавна собственост.

Това според езика на закона означава, че Софиянски и Кътев са изпълнили своите задължения и не са превишили правомощията си, издавайки двете заповеди. Емблематично и показателно е отношението на Симеон към екскмета Ст. Софиянски, който подпомогна бързото връщане на Врана. За „благодарност“ после царят заби нож в гърба му и не го подкрепи, въпреки обещанията за потушаването на бунтовете в Суходол през 2005 г. Това принуди ексградоначалникът да сдаде преждевременно мандата си. А в политическите среди се заговори за коварството на Симеон.

От прокуратурата обясняват, че сегашният областен управител би могъл да обжалва тези актове, с които са върнати имотите. Прокурорска проверка е извършена и относно връщането на двореца в Баня, Карловско. По нея също е установено, че областният управител на Пловдив Гьока Хаджипетров не е превишил правомощията си, като е деактувал въпросния имот.

Така казусът потъна в дълбоките и тъмни дебри на съдебната власт. Хората от нея, на които държавата е поверила власт и заплати от нашите данъци, не си дават зор да следят за обществения интерес не само в аферата „царски имоти”. Знайно е, че по време на управлението точно на тази партия, както и на сегашната коалиция с тяхното дейно участие се извършиха най-пладнешките обири, маскирани като приватизационни сделки.

Народът пропищя от частните монополисти, които точно царските управници докараха по нашите земи. Най-пресен пример е деребейството на ЧЕЗ, които безконтролно си правят каквото си искат. Разбира се, с благословията на коалиционните партньори и чиновниците от ДКЕВР, на които не се знае защо им плащаме. Определено не е, за да защитават нашите интереси.

Като капак на всичко енергетиците от братска Чехия осъдиха българската държава за 4 милиона евро заради неперфектните процедури около приватизацията на нашенските дружества. Тези процедури са направени от кохортата некадърни чиновници под егидата на НДСВ. И за целият този безумен масраф няма да плати Симеон, нито онези, които са сгафили конкретно в случая, а българите, повечето от които напоследък трудно връзват двата края за оцеляването си.

Могат да се изброят още десетки примери от калпавото управление на НДСВ, както и за пладнешките грабежи и откровените лъжи на политиците и от тази партия. И в тези факти няма грам новина. Както няма и наказания за виновниците през последните 20 години. Чудно обаче, партийните им функционери поне огледала нямат ли си вкъщи, че да се поглеждат понякога.

Същевременно социологически агенции, на които царските хора май щедро плащат, ги подреждат непрекъснато в класациите, че щели били уж да минат 4%-ата бариера на предстоящия вот. Не е ясно кой луд би посегнал към бюлетината на подобна партия след всичко, което нейни представители във властта причиниха на българските граждани.

Които го направят, определено ще са заслужили да ги дерат като гергьовски агнета, защото пак ще позволят на политически хамелеони да ги управляват. Начело с човека, който заяви: „Аз съм добре осведомен, защото си мълча.” Ако това е вярно, а мълчанието е злато, то този лидер ще трябва да е цяло тракийско съкровище. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Защото всички познаваме и хора, които си мълчат поради откровено невежество, неинформираност или лицемерие.

А в политиката у нас има навалица от такива персони, които е крайно време да се махнат от сцената. Покойният голям български драматург Иван Радоев казваше, че няма нищо лошо в това човек да се променя – да вярва в нещо, а после да спре. Но не и когато в основата на това стои користта. Кои наивници вярват, че Симеон Сакскобургготски и НДСВ са безкористни и искат да управляват на ползу роду?

Аделина Делийска

В. “Новинар”

«