Николай Колев – Босия: Бойко Борисов и Ахмед Доган са живи мишени
Николай Колев-Босия е роден на 4 май 1951 г. в Стара Загора. Учил е руска филология в СУ. Работил е в куклен театър “Старd Загора”, бил е заварчик в строителството, дърводелец. Автор на епиграми и стихове против Тодор Живков и БКП преди 1989 г. Заради тях лежал два пъти в затвора и изселван неколкократно. Бил е журналист, правозащитник, а сега има своя консултантска фирма в областта на маркетинга и проектирането. Баща на 5 момичета, най-голямата е на 35 г., най-малката на 5 г. Има 6 книги и над 2 хиляди публикации. Председател на Българската лига за правата на човека.
– Г-н Колев, как виждате пренареждането на политическата мозайка след изборите?
– Предизборната ситуация е тежка. Процесите са непредвидими. От всички политически партии има изцапани хора. Един друг се държат с компромати и са цакат в подходящ и “неподходящ” момент. “Признанията” на Сретен Йосич срещу Бойко Борисов са чист компромат. Как може съдът на една държава да иска да свидетелства в нейния съд ексглавният секретар на МВР, след като той е длъжен да пази държавна тайна. Сръбският съд нагласи тази ситуация. Чрез този компромат сръбските социалисти удрят едно приятелско рамо на нашите, на БСП. Най-силните компромати се правят точно така на междудържавно ниво. Престъпниците от цял свят си правят услуги. Повече от ясно е, че компроматите ще продължат, отвличанията също. Нещо повече възможно е да има и трупове. В България е пълно с живи, ходещи, дишащи мишени.
– Що за понятие е “жива мишена”? И кои са най-горещите мишени у нас сега?
– Живите мишени са ключови фигури в държавата, те са постоянни величини. Мишена е един Ахмед Доган. Бойко Борисов също е мишена, неслучайно движи с огромна охрана. Преди го охраняваха неговите хора от “Ипон”, сега за него се грижи охраната на МВР. С риск да те разочаровам, ще ти кажа, че Сергей Станишев не е мишена, защото е изключително безинтересен, той е повече от сив и скучен. Такъв като него можеш да намериш под път и на път. Всеки може да бъде назначен на неговото място. На Сергей му дърпат конците. Но забележи, Бойко и Ахмед са интересни като мишени. Защо? Защото при тях са концентрирани много бизнес интереси, много политически връзки, при тях се наливат много пари, които после трябва да се връщат. Това ги поставя в една по-друга ситуация, Бойко и Доган са уязвими. При тях има големи капитали. Спокойно мога да кажа, че заради енергетиката Румен Овчаров също е мишена. В енергетиката се разиграват много големи пари, дадени са големи обещания на ключови български и чуждестранни фирми. Богомил Манчев, който е Овчаров и работи с руснаците, е под опасност. Преди няколко месеца убиха един негов човек един от директорите му. Това не е пряко посегателство върху Овчаров. Дали ще ударят Овчаров, или Манчев – няма значение. Енергетиката, по-скоро политиката в енергетиката, е истинската причина да посегнат на някой от играчите в този сектор, независимо дали той носи името Румен Овчаров. Иначе Овчаров има доста мераклии. Той категорично е интересен като мишена. Овчаров например никога не преекспонирал поведението си в публичното пространство. Обран е. Дори когато беше министър, винаги гледаше да е зад кадър, да си варди гърба. Направи няколко опущения и го изритаха. Защити Вальо Топлото, като по този начин призна, че са работили заедно. В резултат на това се прости с министерския пост. Аз очаквам, че скоро той няма да отговаря и за софийската организация на БСП. След изборите ще го свалят и от поста шеф на софийската червена централа. Румен ще го лишат от този пост, защото носи само негативи на партията. Кажи, колко избори БСП трябва да загуби в София, че да си махнат шефа на организацията. Така, че Румен има доста мераклии желаещи да го премахнат нищо че, изглежда улав. Той държи връзки и пари. Защо? Защото енергетиката е най-важният отрасъл. Образно казано, това е храната, която човек поема три пъти дневно и без която не може. Същото важи и за електричеството, горивата. Сегашният министър Петър Димитров е същият нещастник като Румен Овчаров.
– Каква е логиката да се посегне на човек като Румен Овчаров? Вероятно, за да се разрушат връзките му с Москва и се разчисти теренът за нов играч в енергетиката?
– Не само с Москва. Връзките в енергетиката не са eднопосочни, игрите в този отрасъл са много заплетени, големи и сложни. Москва има много топла връзка с големи немските компании, сред тях са “Винтерсхаул” и с ЕВРЕ. По съвсем други проекти Русия пък е близка с австрийците. Преценява се до каква степен трябва да се работи с германци, с австрийци, с японци, с канадци, възелът е сложен. От друга страна, Турция успя да събере един много мощен поток от енергия, най-вече от газ. Турците работят повече от 10 години, за да станат газов център. Те имат подписани договори със Сирия, с Египет, с Иран, Ирак, Азербайджан, Туркмения, където, общо взето, 80% от газта се намира там. Тази мрежа е събрана и минава през град Ерзерум в центъра на азиатската част на Турция и оттам има тръба до Босфора. Това означава, че Турция става сериозен играч на енергийната сцена. Сега хората на Ердоган (който е на власт), преди това ислямистите, подписаха договори с Иран. Друга държава много трудно би постигнала такъв договор. Турция много правилно си направи сметката. Тя се изгражда като първокласен играч на терена на газта и нефта. Ние дълго клякахме на големите и изтървахме положението. И досега България няма стратегия. Въпреки това държавата ни трябва да си прецени възможностите, да види какви собствени източници на газ и нефт има. Защото ние тепърва започваме да разработваме местата в България, където има залежи от нефт и газ.
– През зимата писаха за покушение срещу “нашия крал на газта” Сашо Дончев. Той официално опроверга да са стреляли бизнеса му с газта. Веднага обаче се заговори, че той вече не е любимецът на Москва, откъдето налагат нов играч в България?
– Сашо Дончев отдавна вече не е любимец на Москва. Руснаците предпочитат да работят с човек, който добре познават и не рискуват с кадрите. Добре, казваш ти, той е възпитаник на Москва. И какво от това! Той и Андрей Луканов беше човек на Москва, но беше и човек на американците. В резултат на тази двойна игра го разстреляха. Това, че Дончев е учил в Русия, не означава, че го имат за доверен човек. “Овъргаз” не е на Сашо Дончев. “Овъргаз” е филиал на “Овър газинг”, който е регистриран в офшорната зона Лихтенщайн, великото графство. Това е фирма на Главно разузнавателно управление на съветската армия. Сашо Дончев е просто един портрет, лицето на тези пари. Той е подставеното лице, нищо повече. Той не е собственик и затова не може да предприеме собствен ход. Такъв човек като Сашо Дончев не е интересен като мишена. Той знае доста неща, разбира се, но той няма пряко участие в политиката. Дончев си купува по двама, трима депутати, вкарва ги в някакви партии, за да има влияние и толкоз. Той е дотам.
Мишени са ключови фигури със сериозни ангажименти в политиката и бизнеса. Такива личности обикновено са взели пари, които после трябва да връщат някому.
– Какво може да се цели с отстраняването на хора като Ахмед Доган, Бойко Борисов, Румен Овчаров и други подобни персони?
– Убийството, отстрелът, обикновено са по много причини. Може да бъде поради срив на отношенията, неизпълнени обещания, конкуренцията може да е решила, че убийството е единственият начин да оцелее, да се задържи, да изплува, да си поеме въздух. Причините за едно покушение са много. Често ключови фигури се премахват не само по политически или бизнес причини, убийствата стават и на лична основа. Но когато се премахне играч на високо ниво, това винаги има политическики смисъл. Румен Петков е също интересен като мишена, той е интригуваща фигура. Защо? Той е свързан с финансирането на партии, на избори. Румен Петков беше изключително близък с Андрей Луканов. В аферата “Акрам” Румен Петков беше един от сериозните играчи. Имаше специална преписка, която влезе в съда. Но той стана министър на вътрешните работи и смачка тази преписка. С отстраняването му ще се постигнат много неща. Много са и причините поради които мераклиите му желаят той да бъде отстрелян. Възможно е хора от неговата собствена партия да желаят отстраняването му, защото този човек започва да носи много негативи. Ето, един Георги Гергов също започна да вреди на БСП, носи много негативи на партията столетница.
– Това означава ли, че Георги Геров е интересен като мишена?
– При Гергов нещата се промениха. Той смята, че ще оцелее чисто физически, ако стане политик. Затова и отиде във Висшия съвет на БСП. Там вече всяко посегателство срещу него е опасно. Чисто престъпните групировки никога не биха посегнали на политик. Те не си го позволяват престъпниците избягват да очистват политик или висш държавен чиновник. Избягват, защото това е смъртоносно за тях. Ако бъдат разкрити цялата им организация ще бъде стъпкана. Георги Гергов непрекъснато търси начин да се спасява. От действията му си личи как в момента нагонът му за самосъхранение работи на най-високи обороти. Ето сега се маха от панаира, слага Богомил Бонев за директор това е също нагон за самосъхранение. В същото време си купи телевизия, вестник ще прави. Защото иска да оцелее, да убеди другите, че е добър, добричък.
– Посочете още мишени?
– В България има колкото искаш мишени. Христо Бисеров също е мишена. Защо? Защото много знае и към момента действията му носят само негативи на ДПС. Сега Христо Бисеров се пише за голям обвинител срещу Бойко Борисов. А точно Бисеров организираше от митниците от Капитан Андреево, Хасково, Свиленград, Харманли да вървят куфарчета към цялата страна. Престъпната организация на Кулата, Калотина, Видин, е негова. Осем години мълча, сега даде три пресконференции срещу Бойко Борисов за връзките му със сръбската мафия. Има личности, които нанасят негативи не само на партии си, но и на определени хора. Те просто ще изчезнат. Ако не ги заставят да избягат, ще хвърчат глави. Защото ако влезе в затвора, той ще пропее. Колкото и корав да е, той ще изпее нещо важно, а започне ли да се разплита кълбото, тогава цялата им кула ще се срути. Сега гледат да я запазят, като пренасят камъче по камъче от нея. Ако се разпее някой, конструкцията ще се срути. Вальо Топлото също е мишена. Той знае много неща. Ако Топлото се разприказва, си отидат безвъзвратно и Овчаров, и цялата му клика, и Стефан Софиянски… Всичко отива по дяволите. Софиянски не е по-различен от вашия Иван Чомаков. За прехода трябваха удобни хора, които да въртят далаверите. Избираха се “играчи” на този принцип и виждаш резултата.
– Как мислите колко струва главата на политик от най-висок ранг?
– Цените са смешни. Повече от 50 000 няма да дадат за главата на никого у нас. Питаш откъде наемат килъри ами пазарът е голям. Килъри се взимат от Турция, Русия, Украйна. Има много наемници грузинци, чеченци… Хърватите пък ги доведе Сретан Йосич.
– Който е работил за благото сръбската държава по време на югоембаргото?
– Точно така. Там беше намесен и Иван Татарчев, който ходеше да пуска влаковете на Калотина. Барона, СИК и ВИС… всички бяха там.
– Споменахме Иван Татарчев. Защо той мразеше сегашния шеф на панаира Богомил Бонев?
– Иван Татарчев беше отмъстителен македонец. Работеше за първо главно управление. Богомил Бонев беше много нафукан и не си беше направил сметката какъв проклет характер има Татарчев. Бонев отиде при Татарчев и започна да се държи с него като паша. Поиска от Татарчев да пусне от затвора главния виновник по аферата “Акран”. Този човек обиколи затворите врачанския, плевенския, ловешкия… Бонев поиска свободата му. Към мен като представител на Организацията за правата на човека се обърнаха хора с предложението да лобирам този престъпник да бъде освободен. Казах им: Момчета, парите, които ми ги давате, ще ги подаря на следователите да го пребият от бой, за да измъкнат всичко от него. Внимавайте. Но Бонев отива при Татарчев и казва: Ще го пуснеш, иначе ще пострадаш. Татарчев обаче вади пищова и нарежда: Марш вън, гад мръсна. Това ми го е разказвал, Николай Колев, Бог да го прости, беше един от най-верните агенти, най-много информация имаше.
Иван Татарчев също не беше чистоплътен. Той се обграждаше с лакеи. Такъв му беше Ерджан Рашид-Роко, който му водеше малки момиченца и Татарчев се лигавеше с тях. Татарчев много пиеше. Отиде си, дойде му времето. Той нямаше вече място в съдебната система.
– Вярно ли е това, което каза Татарчев, че Богомил Бонев е поръчал убийството на Филип Димитров?
– Това му беше една от формите на отмъщение. Когато човек злоупотребява с алкохола, може да каже абсолютно всичко. Мандатът на Татарчев като главен прокурор беше 7 години. През това време над себе си той нямаше началник. Над него беше само Господ и той се самозабрави. Той отричаше да има връзка с Роко. Мой агенти обаче направиха снимки на Роко и Татарчев. Роко беше дребен играч, с който Бонев се саморазправи. Постъпи глупаво и си спечели завинаги враг в лицето на Татарчев, защото главния прокурор е с мандат 7 години, а като министър Бонев имаше 4 години.
– Богомил Бонев има ли бизнес и политическо бъдеще?
– Не, нито един човек, който е свързан с прехода няма да оцелее като политик.
Мария Друмева
В. „Марица”