КОГА ПРИКЛЮЧИ МОЯТА ДЕМОКРАЦИЯ. АКО НЕ ВИЖДАШ ЕДИН ЧОВЕК, НЕ ВИЖДАШ ОСТАНАЛИТЕ!

Моята демокрация за която мечтах като млад човек приключи след като видях с очите си най-чистия и смислен демократичен човек в нашата страна отхвърлен от всички, без никакви доходи  и с пропити от урина дрехи. Дотук беше демокрацията за мен!

Днешните лица, които се изживяваха през годините като представители на демократичната общност и които днес са вид трибуни на демокрацията знаеха какво се случва с този светъл човек, но не му помогнаха дори да умре достойно. Всички до един бяха вече натъпкали сметките и гушите си с милиони присвоени пари и не искаха да се докосват до битието.

Никой не може да ме убеди, че ако не виждаш един човек, виждаш останалите!

И ако този човек цял живот се е доказвал и е станал знаме на свободния дух, значи е ценен за всички нас. Умря като куче в пълна мизерия и напълно сам. До последния си дъх, обаче, се усмихваше и казваше, че не обвинява другите заради младоста им. Сам си бил виновен.

Живеем в олигархичен свят – безскрупулен и тъжен. В този свят няма светлина и сигурно виждате, че точно в най-тежките дни на масова смърт заради някакъв вирус, точно тогава ви удрят с всякакви други властови бухалки докато ви смажат напълно. Не им пука как се чувствате, имате ли възможност, имате ли дори минимален шанс за живот.

Всичко е една безмилостна война, която убива слабите и ограбените, за да възвести властта на грабителите им. Така е било през вековете, така сигурно и ще бъде само формите са различни.

Формите на безформените управници.

Пазете се, приятели! Напълно сами сте в океана на заблудата.

Николай Марков