ТЪЖНАТА ИСТОРИЯ НА ПРОФ. ФОТЕВ. 40 ГОДИНИ ДА СЕ КЛАНЯШ НА ЕДИН САТРАП С ИМЕТО НЕВСКИ, А НАКРАЯ ДА ПРОДАВАШ JELIBON ОТ ТЕЛЕВИЗОРА ОТ ИМЕТО НА МАРИЯ МАГДАЛЕНА

Гледах участието на проф. Георги Фотев в пропагандната платформа на Светльо Индиеца, където той говореше за обърканите ценности български.

Гледах го как се възмущава, че в центъра на София имало храм с името “Александър Невски” и как естествено и с лекота оплю паметника на Съветската армия и комунистите в България.

Гледах и в крайна сметка се съгласих с професора – объркани са ценностите български.

И Фотев също е объркан.

Спомням си как същия този Георги Фотев живееше със семейството в съседния до нас вход и как със сина му, който аз и до днес харесвам по своему, бягахме от училище, за да ядем джанки на гробището между „Младост“ и „Студентски град“.

Спомням си също как Фотев не пропускаше да дойде вкъщи на гости, за да поздрави дядо ми за нещо си, мъкнейки със себе си 30 кила пластмасови ласкателства.

Помня и как обожаваше компанията на Героя на социалистическия труд Георги Карауланов, който пък бе човекът, отворил за Фотев вратите на партийния комунистически елит.

Помня още и как се срамуваше от своя баща емигрант, на чието погребение май дори не отиде. За да не вземе да обиди партията.

Днес предполагам, че баща му е герой. В очите на сина си.

Та, в този ред на мисли, да, прав е професорът. Объркани са ценностите български.

Дълбоко объркан е и Фотев, ако си вярва, че може да коментира подобна тема.

Абе, мисля си, че сигурно е много тъжен светът на проф. Георги Фотев. 40 години да се кланяш на един сатрап с името Невски, а накрая да продаваш Jelibon от телевизора от името на Мария Магдалена.

Васил Петев