НОВАТА ВЛАСТ ВЕЧЕ Е ТЕЖКО ПИЯНА, А АСЕН ВАСИЛЕВ ДРАПА ЗА ЛИДЕР НА ОПОЗИЦИЯТА ПРЕД СМЪЛЧАНИТЕ ПОГЛЕДИ НА БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ. ПЕЕВСКИ ДА СПРЕ ДА СЛУША “МАДАМ“-ИТЕ СИ, ЗА ДА НЕ ЗАГУБИ НАЙ-КАЧЕСТВЕНИТЕ СИ ХОРА. ВИСОКОТО КРЪВНО НА БОРИСОВ ВИДИМО ЗАМЪГЛЯВА СЪЗНАНИЕТО МУ
„Има ли уговорка, има ли уговорка, каква е уговорката, какво са се разбрали, кажи, кажи, ти трябва да знаеш…“
Чували ли сте тези въпроси? Те бродят из коридорите на властта от поне няколко месеца, а оттам пробиха и в медиите. Около изборите тези въпроси започнаха да се чуват отвсякъде, а след изборите – още по-често.
Искам аз да ви отговоря на тях. Каквито и уговорки да е имало, ако изобщо е имало, то те вече не важат.
Първите сигнали от Радев са именно, че той и Копринков няма да си спазят уговорките или поне не в първоначалния им вид. Да, имало е разговори, това всички го знаят. И не, не само между хората на Копринков и Радев и тези на Пеевски и Борисов.
Всъщност, ако хората видят с очите си как политиците си говорят постоянно директно или през посредници, а предната фасада няма нищо общо с това, което се случва на сянка зад нея, просто ще спрат да гласуват или направо ще се хвърлят от някой мост.
Само един факт ще ви кажа: минимум двама служебни министри са имали разговори с копринките в духа на това да бъдат запазени на постовете си след изборите. Съответно някои от тях промениха наративите си по неудобни за Румен Радев политически теми или политическите формации, които тези служебни министри представляват или традиционно стоят зад тях, не атакуваха по никакъв начин Румен Радев, който получи и по този начин един допълнителен комфорт да си прави спокойната и безлична предизборна кампания.
А както всички видяхте, в състава на радевото правителство няма нито един представител от правителството на Гюров, така че изводите можете и сами да си ги направите.
Е, нещо такова е и положението с Борисов и Пеевски, но то още не е станало толкова видимо.
И тук нямам предвид театралното „сваляне на охраната им“, което всичките лица на „Прогресивна България“ до последния им депутат от най-затънтената провинция раздухаха във Фейсбук като някаква велика победа. Не, това беше кризисен пиар, от който имаха нужда, за да потушат говоренето, че не се допуска създаването на парламентарни комисии по определени теми, добили почти легендарен статут в общественото пространство. Румен Радев имаше нужда от някаква бърза победа и просто това беше най-лесното и бързото, за което можеха да се хванат на момента. И върза дикиш за два дни, даже опитни наблюдатели се бяха вързали тогава.
Случаят на Ерол Мюмюн в Кърджали обаче вече не беше такъв. Това не беше пиар. Това беше глупост, но най-вече изплискване на легена, което показа набъбващия вече голям проблем в редиците на Румен Радев, а и у самия него.
Този проблем не е нов, той съществува откакто съществува политиката, случва се при всеки победител, но в различна степен спрямо размера на успеха и, за жалост, е нерешим: новата власт се е опиянчила от победата си.
Това е краткото обяснение за всички изцепки, които виждате от „Прогресивна България“ напоследък. Това обяснява глупавите изказвания на Слави Василев и Владо Николов, това обяснява тъпотиите на Проданов, който почна да „оптимизира бюджета“ първо от социалните мерки. Това обяснява и защо Демерджиев тръгна да се прави на супергерой в Кърджали, а после се потеше в студиото на „120 минути” по bTV, преди да отиде да реже лентички с противника си от предизборната кампания – кмета на Кърджали Мюмюн.
През последните дни всички дискутират изцепките на „Прогресивна България“ по отношение на финансовите проблеми на държавата. На фона на отсъстващия в бюджетната комисия на парламента Йордан Цонев и пасивния Влади Горанов, който си е десен отвътре и всичко, свързано с рязане на пенсии и социални помощи просто си му харесва органично, Асен Василев се оформя като единствената „звезда на манежа“ по тези ключови за обществото ни теми.
Асен скоро ще блесне като най-ярък опозиционен глас, а ако това блестене продължи по-дълго, той ще се утвърди и като естествен лидер на цялата опозиция.
Постепенно ще изяжда от електората на ДБ и ще направи така, че ПП да расте като минимум с придърпаното от симпатизантите на Божанов и Мирчев, но най-вероятно ще създаде и нова периферия от разочаровани от Радев неутрални избиратели.
В същото време Борисов, който въпреки че не е изгубил инстинктите си, благодарение на които успя да прецака Пеевски в края на миналата година, продължава да е жертва на болки в коляното и менискуса, а високото кръвно видимо замъглява съзнанието му.
За разлика от него обаче, значително по-младият Пеевски все още има някакъв политически капитал и глупотевините на новата власт ще му предоставят не много, но достатъчно добри възможности за поне частична реабилитация след изборния крах през април.
Аз лично смятам, че Пеевски има специфична роля на българския политически терен и по този начин е полезен за него с уменията, които притежава. Между другото, ролята на Пеевски не е типично български патент, в политиката още от древни времена насам има такива персонажи – крайни силови играчи, мощни пробивни тарани и в крайна сметка чистачи.
Пеевски е като охраната в бара, която накрая изхвърля всички, когато се напият и сбият по малките часове, и освобождава помещението за чистачките да го приведат в нужния вид за партито на следващата вечер, защото шоуто трябва да продължи.
Перфектният политически силовак, който работеше безотказно докато имаше хитър управител на бара над него. По стечение на обстоятелствата, на Пеевски му се наложи да стане самият той управителят на бара, но такова нещо – хем управител, хем охрана, в живота няма.
Затова на Делян сега му се налага да се учи бързо и в движение как да стане добър в новата си роля, а той влезе в нея достатъчно неподготвен. Меко казано неподготвен.
Политиката от хиляди години насам е отборен спорт, а партиите не се управляват като фирми. Борисов го научи това по трудния начин, особено след протестите през 2020 година, когато хукна по структурите си, за да ги съхрани, а те му дадоха опората, чрез която Бойко се вдигна и преодоля състоянието си на почти пълен нокаут, в който беше проснат тогава.
Нещо такова му предстои и на Пеевски в момента. И точно сега ще се види дали става за новата си роля, или не. Това е и най-голямото изпитание в живота му след протестите срещу него от 2013 година.
Най-важното за Пеевски сега е да консолидира партията си, да не допуска гонене на вещици, да спре да слуша сирените а ла Мадами В., Д. и прочие, около него, които му пеят сладки песни в ушите. Но най-вече той трябва да започне да се учи как да бъде по-добър на сцената под прожекторите.
Той е перфектен задкулисен и оперативен играч, може би най-добрият апаратчик, който се е появявал в България след 10 ноември, но за авансцената му беше още рано. Сега в Кърджали му се получи добре, но трябва да признаем, че за това главна заслуга има глупавия Демерджиев, който постави една от динените кори, на които хората на Радев сега се пързалят неконтролируемо. Пеевски само се възползва от ситуацията и да, добре го отигра. Но оттук насетне трябва да бъде много по-внимателен и освен силовия подход, е хубаво да усвои и елементите на тънката игра.
Или казано метафорично, освен съчетания с бухалки, трябва да има и такива с обръчи и ленти. Не защото това е хубаво или приятно, а защото е необходимо и защото такава е политиката откакто съществуват цивилизациите. Тя е отборен контактен спорт, в който силният лидер е преди всичко добър мениджър. Както се казва, дори Цезар щеше да е никой, ако ги нямаше силните генерали до него, с които да се съветва и които да му изнасят тежките битки във войните.
Пеевски е добре да се огледа с какви хора разполага и с какви не е добре да се разделя, като е важно да консолидира екипа си, да го подреди и да използва максимално ресурсите, с които разполага.
Навремето дядо ми постоянно ми повтаряше, че глупавият човек се учи от собствените си грешки, а умният – от грешките на другите.
Тези дни виждаме как хората на Радев бяха от глупави по-глупави. Защото нямат съветници, защото, ако имат, не ги слушат или просто защото са се опиянчили от победата, мислейки си, че тя е заради тях самите, а не защото Копринков се беше разбрал с който трябва, да речем. Глупаци. Няма друго обяснение.
Ефикасният лек за тази болест е само един – заобграждаш се с правилните хора, почваш да им търсиш мнението и съветите, вслушваш се, даже им делегираш задачи. Това е подходът на Костов, на Симеон Втори, на Станишев, та дори и на късния Бойко Борисов (невероятно, но факт).
Пеевски има да извърви път, но ако иска да има бъдеще в политиката, различно от лидер на малка и силно капсулирана партия с параетнически облик в рамките на 5-7%, със сигурност ще стигне до изводите от горните редове, но по трудния начин.
Добра първа стъпка би била спешно да измъкне Йордан Цонев от театрите и оперите и по най-бързия начин да му даде нова публична роля, за да го пусне да се редува с Асен Василев в публичния дебат за финансите на държавата и за това как новите не виждат, че има и други варианти да се постигнат нужните оптимизации при балансиран компромис между интересите на бизнеса и социалните нужди на населението.
Най-малкото може да се поучи от него и Искра Михайлова на „фината игра“ под прожекторите. Защото Искра Михайлова с възпитания си брюкселски тон се справи доста добре като говорител на ДПС в седмиците след падането на кабинета „Желязков“.
Пеевски може просто да си пусне да гледа някое нейно изказване в залата, примерно вчерашното, и да види какво значи да говори човек с опит пред такива без. А хора без опит в този парламент – бол.
Само „Прогресивна България“ натика минимум 120 души „пълнеж“, който ако го пуснеш утре на трибуната, ще млъкне като един от първите депутати на ПП преди няколко години. ДПС не разполага с чак толкова дълга скамейка от хора с опит и познания, та да може с лека ръка да се лишава от кадри.
Между другото, същото важи и за ГЕРБ. Те са в абсолютно същата ситуация и на Бойко Борисов му се налага да гаси сходни пожари. А, като сме на темата с Борисов, другото важно нещо е, че като казваш „хоп“, трябва и да скочиш.
И тук имам предвид случая на Благомир Коцев във Варна, където се допуснаха редица грешки, най-важната от тях е, че нещата не се доведоха докрай. И имайте предвид, че истината е като водата и винаги си пробива път, за да излезе. Преди Коцев да бъде арестуван от Борисов, целият град и едрия бизнес във Варна беше пропищял от корупцията и щавенето, което въведоха фамилията Коцеви след като спечелиха местните избори, но грубия подход попречи на масовата публика да види истината. Сега, когато на Коцев му е лъснал голият дефекирал задник пред цяла България и всички виждат през украинския батак в Баба Алино докъде доведе неговото управление, отново не се действа.
Ами, после не се чудете защо местният бизнес обърна гръб на ГЕРБ и Борисов и си намери нов покровител, който да му върши работа. Защото това се случи във Варна, а и на много други места.
Впрочем и на Пеевски го писахме още преди близо година:
СЛУЧАЯТ „КОЦЕВ“ Е ВАЖЕН ТЕСТ ЗА ПЕЕВСКИ И ТОЙ БИ ТРЯБВАЛО ДА РАЗБИРА ТОВА
Преференциалното гласуване и рекордните 9 мандата на Радев във Варна само го доказаха.
Веселина Томова позна брилянтно какво ще се случи, защото тя знае най-добре от всички какво се случва на улицата и под нея, а там винаги се разбира малко по-рано какво точно става.
Само че аз следя публичните процеси, а там нещата този път се виждаха даже от по-рано. И дори бях предупредил преди нея, че случаят с Коцев е важен тест, който не бива да се подценява. А втори шанс да се допусне същата грешка и да се оцелее след това, няма да има. Да го знаете това от мен.
Филип Антонов