Разцвета на упадъка
Вървя по улиците и се взирам в лицата човешки. А те ми приличат на домове с угаснали прозорци. Къща има, а обитатели май не живеят там. Като че ли имаше подобна английска поговорка. Наивно гледам към хората с надежда, че ще зърна истинско излъчване на мъж или жена. Вярвам, че ще видя ЧОВЕК. Прочети още…