Започна се началото на Края. Фашисти узурпираха властта. Натикаха ни в болничната стая. Да си мълчим с чатала на врата. Да вярваме, че Раят е наблизо. И ще го стигнем в някой друг живот. От гнусния държавен телевизор да ни будалкат фюрери цял взвод. И сърбаме лекарствата на глътки. И мъртвият не ни е Прочети още…
Започна се началото на Края. Фашисти узурпираха властта. Натикаха ни в болничната стая. Да си мълчим с чатала на врата. Да вярваме, че Раят е наблизо. И ще го стигнем в някой друг живот. От гнусния държавен телевизор да ни будалкат фюрери цял взвод. И сърбаме лекарствата на глътки. И мъртвият не ни е Прочети още…
Трябва да се примирим. И да си признаем, че живеем един глупав живот. Натрапиха ни го, оковаха ни с него – и няма измъкване. Говорят ни глупости – оглупяват ни с глупости. И след това очевидни глупаци ни говорят като на глупаци. Вижте какво глупаво място обитаваме: семейството на загиналия пилот Терзиев съди държавата за Прочети още…
И когато разбрал, че българите го обичат, Плевнелиев решил да стане президент. Президент на хората, които го обичат, а не на някоя партия – затова дълго отказвал на поканите на ББ. Ето, така бавно и неусетно полудяват нашите политици. Ако слушате Плевнелиев, ще излезе, че всички вие сте били изолирани някъде и не сте били Прочети още…
Добре, че Кирчо се насади на пачи яйца, та се сетихме за нещо далеч по-важно от скункс-историйката му. А то е, че тук вече нищо не работи. Дори Народният инстинкт, което си е направо едно чудо. Това е сигурно предизвестие за края. Случва се нещо, което сякаш бе немислимо: хора, премятани трийсетина години за всичко, Прочети още…
Ако ще четете този текст, оставете за момент настрани пристрастията си. Това не е защита на Радев – а напомняне за смайващата наивност, до която може да пропадне българската политика. А по-точното заглавие би трябвало да бъде „Див Ганьовски капан за Радев“. Постави го човек, който непрекъснато говори за „почтеност“. Беше повече от ясно, че Прочети още…
Най-разгонените симпатизанти на Радев и Герджиков си представят предстоящите президентски избори като сблъсък на Аристотел и Покришкин. Аристотел си е Аристотел, всички все някак са го чували и това им е напълно достатъчно. Покришкин пък е знаменитият летец, по-късно маршал на Съветския съюз, Звярът на Небето по време на Втората световна война – германските пилоти Прочети още…
Случва се нещо чудовищно нелепо. И затова си струва да кажем още няколко думи за заседналия край Камен бряг кораб. Генерал е български президент. Генерал е български премиер. Има и вътрешен министър, който – поне според него – бил озаптил хиляди „купени“ гласоподаватели. А държавата сякаш се управлява от непоръбени девици. Половин месец не могат Прочети още…
Сигурно всички са ви омръзнали. И грешни – и безгрешни, и стари – и нови. Няма как да е иначе. И вероятно вече не ги и слушате. Правилно: те говорят помежду си – но не и с вас. България спокойно може да бъде оприличена на кораба, който заседна край Камен бряг. Гледаха го, нищо не Прочети още…
Чуете ли, че някой непрекъснато да говори за „почтеност“, имайте едно наум. Ако пък говори и за „промяна“, бъдете още по-внимателни – особено, когато ви казва, че ще „продължи“ промяната – а вие сте наясно, че нищо няма да продължи, понеже и нищо още не е започнал. Ако този особняк е български политик, тогава вече Прочети още…
Нашите политици, особено по националните празници, все говорят за „свобода“, все гледат да се отъркат в тази свята дума. Само дето Народа отдавна няма нужда от повече „свобода“ – той е направо преял от слободия, тя властва навсякъде и последиците й са опустошителни. Както казваше един автор, „Единствената свобода, с която днес човек НЕ разполага, Прочети още…
Тия дни в София вървяха облози, дали американската посланичка Херо Мустафа ще присъства на откриването на паметника на Удроу Уилсън/в четвъртък. Познаха ония, които казваха, че няма да присъства. Действащите политици също ги нямаше, но това не е странно – те не смеят дори панталоните си да вдигнат, без да им кажат. И си стоят Прочети още…
Днес беше опелото на 46-ия парламент. Той беше мъртвороден, затова опелото можеше да се направи още преди два месеца. Според Тошко Йорданов, това бил Парламент на лицемерието. Обаче в прощалната си реч Христо Иванов беше въодушевен: мнозина казвали, че има много боклуци в парламента, но той се запознал с повечето боклуци и се оказало, че Прочети още…