Wikileaks: Българските медии – продажност и корупция

Причините за това са комплексни и са анализирани подробно в доклада на "Репортери без граници" за България публикуван през февруари 2009 г. В него са посочени властовите рефлекси от тоталитарното минало, икономическият натиск над журналистите, съмнителната собственост на големите медии и ролята на сенчестите групировки, всяващи страх от физическа разправа с неудобните.

Няколко месеца по-късно, в навечерието на парламентарните избори, американският посланик Нанси Макелдауни изпраща поверителен доклад за българските медии до Държавния департамент [09SOFIA304], в който

диагнозата е казана на по-малко дипломатичен език: продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор.

Основен корумпиращ фактор са политическите партии, които "заплащат на черно журналисти, издатели и ТВ продуценти за интервюта и новинарско отразяване" – споделят журналисти с посланика. Шампиони в този спорт са ДПС, следвани от БСП и НДСВ, които имат утвърдени традиции в заплащането за медийно покритие, смята Макелдауни. Според нея ДСБ и СДС в миналото са плащали само за реклама. Също така в миналото ГЕРБ са разчитали на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обажда и праща СМС-и на журналисти. В грамата не е казано повече за актуалните отношения на ГЕРБ и пресата.

Това, което е убягнало на посланик Макелдауни е официалното "купуване" на медии от властта, чрез договори за "информационно медийно обслужване". Както показва анализ на Сметната палата, цитиран от радио Deutsche Welle, в периода 2008-2009 г. само от социалното министерство 16 медии са получили 603 272 хиляди лева от парите на данъкоплатците. При десетките министерства и агенции захранвани от бюджета, към които трябва да се добавят и общините (виж приложените договори) това прави един многомилионен сив информационен пазар.

При такава финансова зависимост от политиците и институциите, медиите размиват до неузнаваемост границите между платения пиар и автентичната информация и публицистика.

Друг фактор на зависимост, пропуснат от Н.П. Нанси Макелдауни е силното присъствие на бивши сътрудници на комунистическата политическа полиция сред собствениците и редакторите в големите национални електронни и печатни медии.

Резултатът от всичко това е, че разследващата журналистика и медийният плурализъм са в упадък, притискани от интересите на сивия сектор и медийните собственици, оплетени в политически сделки, в бизнес взаимоотношения помежду си и с държавата, и със сенчестите властови кръгове формирани по времето на прехода от кадрите на ДС.

Анализът на информацията от дипломатическите грами за България, Сърбия, Косово и Македония, с които Биволъ разполага показва, че нивото на медийната свобода е по-специфичен проблем за България, отколкото за по-малко "европеизираните" и съседи. Така например думата "цензура" (censorship) се открива няколко пъти, но само един път в контекста на автоцензура на медиите, във вече цитираната грама от София [09SOFIA304].

Друга база за сравнение в регионален мащаб е реакцията на гражданското общество на опитите на властта да ограничи чрез закони медийната свобода. Докато в България последната законодателна поправка, която налага строги наказания за смътно дефинирани "дискриминационни" публикации не предизвика твърд и гласовит обществен отпор, в съседна Сърбия подобен закон почти е свалил управляващата коалиция, както става ясно от грама от Белград, датирана от април миналата година [09BELGRADE791].

Преплитане на бизнес, политика и медии се наблюдава обаче в съседна Гърция, дългогодишен член на европейското семейство. В грама от 2006 г. огласена от партньора на Wikleaks, в-к "Катемерини" американският посланик в Атина Чарлз Рис дава цветисто сравнение за·връзките между собствениците на гръцките медии, политиците и правителството: "Кръвосмесителни·като връзките на древногръцките богове”.

Без да познават в детайли взаимоотношенията на Олимп, българските читатели явно разпознават "кръвосмесителните" събития предшествали публикациите на "сериозната преса" и дезертират към булевардните издания,което нивелира надолу качеството на журналистиката като цяло.

Още по темата: Известната телевизионна журналистка Светла Петрова, която наскоро напусна bTV, където водеше предаването "Сеизмограф", коментира за Биволъ грамата за състоянието на медиите в България:

Светла Петрова: “Всичко е договорено, дори и неудобните въпроси”

Сегашното управление подписа смъртния акт на българската журналистика

Известната телевизионна журналистка Светла Петрова, която наскоро напусна bTV, където водеше предаването "Сеизмограф", коментира за Биволъ грамата за състоянието на медиите в България

"Колкото до тази грама на американското посолство мога да кажа, че това е едно покъртително четиво и че е един хирургически точен анализ на състоянието на българските медии и в частност на българската журналистика.

Силното въздействие на тази грама е, че тези факти се появяват в толкова събран вид и са толкова откровени. Стилът е такъв, че там не се изпада в прекалена обстоятелственост, а всичко е много фактологично, много сбито, много точно. Затова и прочетено по този начин, то има невероятен ефект. Така или иначе, това е истинската картина на българските медии. Тя се случва не от вчера, както е отбелязано там. Тази грама, до колкото разбирам, е от мандата на предишния посланик, но така или иначе те вече са снимали, маркирали са тези процеси, които се развиват. Днес, тези пороци много са се задълбочили, поради естеството, спецификата, личностните характеристики на сегашното управление. Аз даже бих отишла по-нататък. За мен е просто…хайде, да не казвам подписан смъртния акт на българската журналистика, но да кажем, че в момента се пише.

Полезно е, че има официален документ, изразяващ анализ на една авторитетна институция, като Посолството на САЩ, в който изключително точно, ясно и достоверно е направена жестоката диагноза за българските медии. А тя действително е изключително тревожна. Стигнали сме до там да има само някакви анклави на свободното слово и на независимата журналистика. Някакви крепости, които се опитват да не се дадат, да не паднат, но е много трудно да е работи така. Всичко друго е абсолютно както е описано в грамата на американското посолство.

Особено най-ценен ми се видя онзи пасаж, в който се казва как в частни разговори журналисти, редактори, репортери, телевизионни продуценти получават пари за интервюта на политици.

След това тези интервюта се появяват без никъде да се обозначава, че става дума всъщност не за журналистика, а за търговска сделка и в крайна сметка са замесени пари. Едно масово явление специално в телевизиите и в електронните медии, което тотално съсипва, унищожава и малкото журналистика, която е останала там. Защото вече виждаме (говоря за големите телевизии), как се нароиха "ток шоу" програми, в които идват на конвейер политиците, най-вече управляващите и там се упражнява някаква имитация на журналистика. Разбира се, масовата публика лесно може да се заблуди, за зрителите е важно, че някаква политическа персона се е появила в някакво предаване, обаче за хората, които сме отвътре, в кухнята на нещата, е ясно, че това е менте – журналистика. Аз не казвам, че са неспособни колегите, които работят в тези програми, нито че не е редно тези независими продуценти да получават парите – те по този начин се издържат. Въпросът в случая е, че по един изключително непрозрачен начин, много подъл, бих казала, начин, купуват медиите и фактически прогонват истинската журналистика. Поражението е най-силно специално в електронните, защото те са най-влиятелните, и се инвестира най-вече в тях. Затова е редно в такива случаи да се обозначава конкретно тази финансова договореност. А тя остава скрита за публиката и всичко от екрана се възприема като чиста монета.

Не искам да обобщавам, че всичко, което се появява, всички разговори, интервюта са платени. Едва ли всички са платени. Само че, като се има предвид каква е механиката на нещата при тези продуценти /те са търговски дружества, които сключват всякакви договори и сделки/ то и презумпцията за безпристрастност изчезва. Никога не знаеш едно интервю дали не е платено. Докато при предавания като „Сеизмограф", каквито според мен липсват, няма как да се манипулира ефира, изключвам сутрешните блокове. Там няма как да има такава договореност, те просто се управляват от други закони. И там журналистът работи само и единствено срещу заплатата си. По какво ще се познае ментето – журналистика? По това, че колкото и остри да изглеждат разговорите, колкото и неподправени да изглеждат журналистите, любопитно е как политиците с огромно удоволствие и последователност ходят там, те като на конвейер ходят там. Докато в други предавания, да кажем като в „Неделя 150" или както беше в „Сеизмограф", е изключителна мъка да докараш някого от тях. Няма логика, нали, да отидеш при някой, който ще те унищожава, публично ще те разстрелва, а ти да ходиш с удоволствие. А да не отидеш при друг, който, да кажем, не е чак толкова брутален в говора си. Тоест тук понамирисва на поръчковата, контролирана журналистика.

Всичко е договорено, включително и неудобните въпроси.

И ето това е изключително опасно като явление и аз съм много доволна, че точно такова изречение съществува в тази грама. Мисля си, че даже вече за една голяма част от публиката не остава скрита тази поръчковост и тази поръчковост е срам и позор за професията. Между другото, като получих текста да го прочета, го запаметих със заглавие ПОЗОР! Защото това е позор за българската журналистика. Хайде, да кажем за определени журналисти и медии, защото има една друга група хора, които продължават да действат. Но като цяло тази оценка е позор за българските медии.

В личен план за мен беше тежко решение да напусна bTV, защото аз много си обичам предаването, защото съм работила десет години в тази телевизия и това е най-гледаната, най-артактивната българска телевизия. Но отчитайки обстоятелствата, които се развиват около мене и преценявайки какъв ефект би имало всяко едно такова мое действие, аз в крайна сметка реших да напусна категорично, за да подпомогна по някакъв начин процесите на непримиримост, спрямо налагането на тотална цензура и манупулация на общественото мнение, чрез медиите.

Това е, което имам да кажа."

http://www.bivol.bg/wikileaks-bulgarian-media.html