Testis за МВР или мутромилиционерщина
.jpg)
Две години и половина операция Г.Е.Р.Б. вилнее из държавичката ни, ах!, любезни мои, под вашите тъй любезни (преди) аплодисменти, за които не искате да си спомняте сега, нали? Тази операция може да си я преведете, както ви харесва:
Г – като грабеж, гордост, главозамайване;
Е – като егоизъм, егоцентризъм, еснафлък;
Р – като рекет, разбойничество, раболепие;
Б – като Борисов, бруталност, бандитизъм, безкнижие, безкултурие, безочие, безправие, безнаказаност…
Преди две години и половина г-н Цвъ се изстъпани пред нас в “голямата си част”, и оттогава ни държи в дълбоко недоумение коя ли е малката му част, колко малка е тя, къде точно е ситуирана в анатомията на г-н Цвъ, забелязва ли се с невъоръжено око или е видима само под микроскоп поради едноклетъчност, на какво прилича, какво наподобява, има ли форма, цвят, мирис, дали е веществена или невеществена, разполагаме ли с фоторобот, за да я проследим, издирим и заловим, къде къта г-н Цвъ своята тъй скъпоценна (или пък не чак тъй) частица, дали не я пренебрегва, за какво я употребява, защо я забравя, защо я крие, и изобщо – съществува ли тази мънинквичка част, която и да е тя?
Мисля си, че колкото голямата част на един голям човек (щото г-н Цвъ е голям човек) е по-голяма, толкова по-малка е неговата малка част. Даже нищожна. Понеже при г-н Цвъ всичко е обратно пропорционално и ако случайно има една-едничка сива клетчица (клетата Сивушка!), то тя ще да е му е дарение от сивия сектор.
Но по-важното, ах!, любезни мои, е как започна всичко.
Яви се г-н Цвъ и рече назидателно: “Крайно време е да превъртим Рубикона”. И превъртя пустия Рубикон до пълно превъртане!
Не си и помисляйте, че г-н Цвъ не знае що е изрекъл! Прекрасно знае той! Вярно, Рубикон не може да се превърти, все пак това е малка река в Италия, която Гай Юлий Цезар (тогава проконсул) преминал на 10 януари 49 г. пр. Хр. с един легион и с думите думите “аlea iacta est” (жребият е хвърлен) подпалил гражданска война. И ако Цезар хвърля Рим в гражданска война, то г-н Цвъ отвори война на българските граждани. Единият – за да узурпира цялата власт, другият – за да я задържи и умножи.
И тъй като Рубиконят на г-н Цвъ съвсем превъртя, той възседна жребия сякаш е жребец, па препусна през правото като глиган. Обяви независимата, свободна и самоуправляваща се адвокатура за организирана престъпна група, гражданските права – за недопустим разкош и неправомерен лукс, правото на защита – за подривна дейност. И всичко това – за да отскубне държавата от “един омагьосан кръг, в който съдът си решава”. Въпреки “съпротивата с голямо съпротивление”, което нагло “минава чашата на толерантността” на г-на Цвъ. И въпреки законите, които “не трябва да бъдат променяни, а могат да бъдат с тежки осъдителни присъди”.
За г-н Цвъ е недопустимо съдът да “си решава”, понеже съдът – това е позорно свърталище, олицетворение на “рекет, алчност, лицемерие, изнудване, цинизъм и анархия” (виж Р.А.Л.И.Ц.А.). Ерго – трябва (императивно!) да решава някой друг. И този друг е г-н Цвъ.
И г-н Бъ, разбира се, макар напоследък да се спотайва като тлъст котарак, заклещен в миша дупка. Когато г-н Бъ и г-н Цвъ “правораздават” въпреки, преди и независимо от съда, правосъдие няма. А когато няма правосъдие, всеки, повтарям – всеки!, може да бъде – и бива! – съден и осъждан като убиец, рекетьор, сутеньор, крадец, наглец, октопод, бандит, изнасилвач, перач, наркотрафикант, контрабандист и к`вото ви хрумне. Не от съда. От телевизора. И даже – от парламентарната трибуна. Всеки неугоден на властта (дори без да подозира това свое особено качество!) може да бъде – и бива! – хвърлен на обществено разтерзание и опозоряване.
Така г-н Цвъ, г-н Бъ, техните подопечни възпевачи и всякакви обществено известни интриганти нарочиха лекарите от Горна Оряховица за убийци, невинното семейство в Кърджали – за банда сутеньори, момчетата от Скравена – за перверзни мазохисти, които се самоизтезавали с електрошокови палки, опозицията – за престъпна шайка, а президента Първанов – за глава на “Октопод”-а…
Когато няма правосъдие, всичко е позволено – позволено е двайсетина маскирани да ти потрошат къщата, за да “неутрализират” 5 кутии цигари, или пък да “респектират” с насочени автомати невръстните ти деца; позволено е да ти се разхождат по ръцете и да се снимат развеселени на твоето диванче, щото диванчето имало “нумизматична стойност”.
Но това не е всичко. Мутромилиционерщината има една фабрика за сплетни, слухове, интриги, обвинения, лъжи, клевети, заплахи, призраци, вещици, вулгарности и цинизми.
Тази фабрика работи денонощно, нейната продукция като кален потоп залива държавата, затлачва всяка пора на обществото и го задушава, мърси и унижава всичко и всеки, и главно – политически враг, защото за Г.Е.Р.Б. всички са врагове.
Но и това не е всичко…
Голямо неудобство изпитвам, ах!, любезни мои, понеже доброто възпитание ме възпира, но все пак държа да ви напомня оня исторически миг, когато г-н Цвъ, току-що възнаграден за своята кучешка преданост с две дебели пържолки (МВР и вицепремиерство), изрече знаменитата фраза: “Всичко, което се случва и това, което се прави, естествено, че е тестис за системата на МВР”. В никакъв случай не изпадайте в див кикот, не се въргаляйте по килима и не задавайте тъпия въпрос “Защо само един?”! И изобщо не си мислете, че г-н Цвъ е искал да каже “тест”. Съвсем ясно и точно се е изразил той, както си му е подадине. Естествено, че “всичко, което се случва и това, което се прави, е тестис за МВР”, при това – един. Именно един. Защото древните римляни (винаги ми помагат!) са казали “Testis unus, testis nullus”, т.е. – “един свидетел не е свидетел”. Ако са повече – разчистете ги. За да не говорят.
Мирослава от Перник вече никога няма да говори. Няма да пее, да танцува, да се смее, да чете, да мечтае, да се целува. Нейните родители трябва да се извинят на МВР за това. Нейният похитител, самоубит по особено артистичен начин, също никога няма да говори. Ако все пак, въпреки вашите усилия остане един свидетел – пратете го в психиатрията. Там да говори, каквото си иска. А после, с мръсна съвест си направете парламентарна комисия само измежду вас си и вашите купени, продадени и препродадени (не)зависими депутати. За да сте сигурни, че тази комисията е оня единствен, самотен testis на г-н Бъ, г-н Цвъ и властта. Само така резултатът от лицемерната акция “Г.Е.Р.Б. се саморазследва за несъществуващо полицейско насилие” ще бъде nullus. Е, не съвсем. Г-н Бъ и г-н Цвъ ще получат парламентарна индулгенция. За пред българите – nullus, ала зад пред изумена Европа – е-хе!
Няма полицейско насилие, ах!, любезни мои! Запомнете това! Има политика, държавна при това. Полицейското насилие е грубият израз, бруталната демонстрация, видимата част на политическата агресия. Едно бездарно изпълнение на политическа поръчка. Едно предупреждение. Един инструмент за сплашване.
За вас се отнася това, ах!, любезни мои, за вас! Вие трябва да бъдете сплашени! За да живеете в страх и подчинение, да се чувствате виновни неизвестно за какво и да мълчите покорно – белким ви подхвърлят захарче. Това се нарича дресура на обществото. Това е мутромилиционерското разбиране за политиката, за нейната същност, смисъл и предназначение.
Не знам кое е в повече при Г.Е.Р.Б. – тщеславието, суетата, гордостта, властолюбието, надменността, егоизмът или безграничната ограниченост. Или страхът. Страхът от истината. Страхът за властта.
Г.Е.Р.Б. страстно обича да унижава противника, да го превръща в параван за собствените си безчинства и да се жалва, че е жертва на мрачни антидържавни козни, замислени от коварната опозиция в съюз с организираната престъпност.
Какво изобилие на нищетата!
Мутромилиционерщината заложи на оня самотен testis, на оная бутафорна комисия. И влезе в политическия капан. И капанът щракна. И Г.Е.Р.Б. се самолиши от оправдания.
На това древните римляни му викат Testimonium paupertalis animi. Което ще рече – свидетелство за бедност на духа, доказателство за невежество и простотия.
А, бе, тия, древните римляни, да не са от опозицията?
Велислава Дърева