SMS от Янето. Парафин и портокали

– Минават с боята, пръска се. След туй пак се минава, нали, да позасъхне – обяснява мъжът.

– Ама това виждал ли си го, или са ти го разказвали? – пита Мария.

– След като го казвам, това са сигурни хора. (Както винаги, българският разказвач е сигурен в това, което ни съобщава.)

Намесва се жена:

– А всъщност не е узряло, това е третирано с боя и парафин. Лъскавото е парафин и хората се лъжат, че лъскавото било по-узряло, по-сладко, по-вкусно…

Веднага след промяната през 1989 година много популярна беше фразата: “Отвън зелен, отвътре червен”. Авторът й остана неизвестен, но тя се отнасяше за известен политик от Зелената партия, който идваше от прочуто комунистическо семейство. По онова време остроумията се раждаха по-енергично и бяха истински артистични.

Диалогът по-горе е от репортаж на Би Ти Ви (Мария Георгиева, Хасково, 16 февруари) и се отнася до боядисани портокали, не за политици. Но репортерката ни достави един чудесен образ.

И понеже доверието на зрителя е неограничено, тя направи и експеримент. Взе един екземпляр, по чиято кора и с просто око се виждали точици червена боя, почисти го с мокра кърпичка и тя, разбира се, почервеня. И въпреки това, колкото по-боядисан бил един портокал, толкова по-привлекателен бил за клиента. А истинските никой не ги купувал.

Кой е естественият глас на портокалите? Кой е естественият глас в политиката?

И какви гласове ни доставят телевизиите най-често?

Нерядко това са отровни послания, далеч по-вредни от канцерогенната боя за портокали. Някои са добре премислени и съчинени. Други са видимо фантазни, сякаш подхвърлени на пияна глава – но и те са привлекателни за репортерите.

Излъскват ги с малко парафин и ги засилват към публиката.

През седмицата мобилните оператори имаха среща на вежливост в парламента – размяна на кротки упреци срещу обещания. Депутат съобщи, че “българският гражданин получава възможно най-скъпата услуга в целия Европейски съюз”. След задължителната порция учтиви усмивки репортерът обобщи, че според КРС през последната година цените на мобилните услуги у нас са паднали с над 60 на сто и в момента са под средните нива за Европейския съюз. Край на репортажа, благодарим за боята и парафина.

Той свърши точно тогава, когато трябваше да започне. Така е в повечето случаи и това е най-безобидната форма на незаинтересуваност, понеже причините са известни. Не е ясно какво трябва да стори един мобилен оператор, за да се случи някакво сериозно телевизионно разследване – системен канибализъм в централата на оператора, големия шеф изяжда последователно три от секретарките си? Дали и това ще е достатъчно, не съм сигурен.

Очевидно не е възможно да се направи разследване срещу фирма, която налива милиони в телевизиите. Тогава какъв е смисълът камерите да присъстват на рандевуто в парламента. И кой е прав – депутатът, който твърди, че имаме привилегията да сме обгрижвани с най-високите цени, или чиновникът, който спокойно подхвърля, че те са под средните. Кой е наивникът, кой е лъжецът? И как се чувства един репортер в този сандвич, ако изобщо усеща нещо.

Четири дни по-късно по същата телевизия се чудеха защо на поредния протест срещу мобилните оператори имаше трийсетина души – и само дето не се изсмяха, ха-ха. А това е напълно естествено, след като им казват от екрана, че учтивите усмивки са по-важни от истината.

Впрочем много привидно критични репортажи всъщност са в жанра на учтивите усмивки.

Днешната телевизионна продукция е гробище на недовършената работа.

А тъй като живеем в страната на неизпълнените обещания, основните рубрики трябва да са “Послеслов”, “Разговор с продължение” и пр. Но не са. Най-често те се практикуват в сатиричното шоу “Господари на ефира”, колкото и странно да е това. Навремето иронизирах усилията на “Господарите”, тогава смятах, че те надценяват ролята на репортерите си, но не се оказах прав. Понеже мнозина от сериозните репортери лесно се отказват и примиряват, изолират се и се задоволяват с една предварителна констатация.

Недоизказаността е от най-големите пороци в телевизионната практика.

Тя дава възможност например някой да бъде заклан елегантно.

Но не винаги нещата са толкова безобидни. Много пъти привидно аморфни, недовършени фрази просто са безчестни.

Например тържествено се съобщава, че България е осъдена 27 пъти в Европейския съд за правата на човека за прояви на полицейско насилие. Обаче не се уточнява, че това се е случило през последните 12 години. И зрителят остава с впечатлението, че Бойко е побойникът.

Търкалят се фрази като воденични камъни. Днес пресконференциите са полето на разпаленото, възторжено говорене, мнозина са готови да плувнат в пот, за да събудят репортерите. Не подбират никакви средства, преувеличенията не се броят. Някой може да се дере, че у нас “безнаказаността на полицаите е пълна”. Но тази фраза не може да бъде оставена без коментар по телевизията, понеже тя е бременна с много опасни внушения. По “Диема” върви превъзходният американски сериал “Ченгета”. Нашите правозащитници, които треперят предимно за циганските права, не е лошо да го гледат от време на време.

Когато влиятелен адвокат казва, че “България ще бъде осъждана и занапред в Страсбург, защото българските власти не са в състояние да ни защитят от себе си, а прокуратурата напоследък сякаш се изживява като филиал на полицията”, това е скандално. Даниела Доковска може и да е права, макар че не е известно за годините на прехода тя да е загубила някое важно дело срещу прокуратурата. Но може и да не е права и красивата й фраза трябва да бъде разчленена до последната сричка.

Всъщност колкото по-авторитетен е един човек, толкова с по-голямо любопитство и дори подозрение трябва да бъде изпълнен репортерът.

Парафинът и пр.

Без да споменава имена, Бойко казва, че онези, които са сложили бомбата срещу някакъв вестник, преди време са взривили негов родственик.

Алексей П. веднага отвръща, че навремето Бойко искал да го гърми, понеже били конкуренти за постове.

А пък доктор Зигмунд би казал, че някой е имал проблеми с бавачката си.

Тези реплики, без последната, се разменят по телевизиите, те охотно ги разпространяват. Но изобщо не проникват в тях и по тази причина тяхната достоверност е нулева. Боя за портокали – тя не прави плодовете по-зрели, обаче е отровна.

Спомнете си онази фраза – “Отвън зелен, отвътре червен” – колко по-елегантна е от днешните дърварски инсинуации или нападки. Сега е на мода не просто да обвиняваш противника си, сега дори без притеснение го уподобяваш със себе си, а това вече е наистина перверзно.

На репортерите се хвърля стръв, а те не си правят труда да преценяват отговорите на героите си, и те остават да висят във въздуха като лошо изпрани гащи. Дори Канна Рачева, която е като френски танк и няма заден ход, не успя да измъкне смислен отговор – как така Б. Б. е главният побойник и в този случай.

Окончателно сме увредени, успяха да ни омаломощят и да ни направят верни поданици на слуховете, на клюките, на недоказаните твърдения. Сякаш тук е измислена фразата, че клюката има собствени крака.

При Карбовски футболният бос Венци Стефанов назова името на идеолога на “Наглите”. Само един вестник му обърна внимание.

Странно защо телевизионните новини останаха хладни. Иначе те са готови да изслушват всевъзможни обяснения от споменатото лице – пак се оказа Ал. П., по всякакъв повод и по всяко време.

Преди около две години на Румен Петков му направиха досадно плосък номер, но се оказа ефикасен и доста време медиите му щавеха кожата. Един водещ имаше лична война с него, и хоп – готово!, в предаването му цъфна свидетел, който твърдеше, че Румен Петков го е наговарял да лъжесвидетелства в един шумен процес. Всичко беше напълно достоверно – в неизвестна кола, на неизвестна улица, в неизвестен ден министърът на вътрешните работи наговаря някого си. Свидетелят беше убедителен, днес, докато върви реформата в културата, би могъл да получи роля дори в Народния театър.

Сега Петков, може би несъзнателно, повтори този номер. Обадил се на Странджев, бившия заместник на Танов в митниците, и му казал, че из кулоарите на парламента неизвестно лице казало на друго неизвестно лице в неизвестен ден, че някакъв портокал лапнал 4 милиона лева.

Хайде, Румен си е стар партиен конспиратор и дори повече шегаджия, обаче Странджев, ами Танов? Знаят, че ги подслушват, и си говорят врели-некипели, за да не заспят момчетата от ДОТИ. И вие така правите, когато сте наясно, че сте част от патриотичните игри за благото на родината. Обаче телевизиите попиват тия глупости и те се превръщат в поредното покушение срещу достоверността в публичното общуване, срещу достоверността в политиката, срещу достоверността изобщо.

Няма никакво изящество в днешната политика, то е заличено без остатък, говорят като продавача на вапцани портокали от хасковския пазар: “След като го казвам, това е от сигурни хора.” Има едно определение за Касиус Клей/Мохамед Али, което много харесвам: “Лети като пеперуда, жили като оса.” Така ми се привиждат и достоверните политици. Но и те са вече на изчезване.

Конспирациите вече са детински наивни и все пак заради безучастността на телевизиите разяждат доверието във всеки и всичко. А самите телевизии се превръщат в инструмент за забрава на вчерашния ден, както казваше Канети за вестниците.

Веднъж се пошегувах, че ако аз подслушвам Танов само седмица, ще скалъпя признанието му, че е убил президента Линкълн.

Но той не е случаен човек в службите, не мога да проумея как му позволява офицерската чест да участва в подобни оперети. И Странджев чака да го уволнят, за да разкаже за 4-те милиона. От дълго време не си спомням човек, който да се разбунтува, преди да го изритат.

И тогава защо Даяна Уолис, заместник-председател на Европейския парламент, да не казва пред някаква празна зала, че научила от някакъв човек, който я навестил в някакъв кабинет, че в България някакви хора са посещавани от някакви тайни служби по домовете си посред нощ.

Този неизвестен родолюбец изглежда е изпреварил Янето. Той е щастливецът в българската политика, чиито отговори най-много се нуждаят от разчленяване. Много забавно би било например да се разчлени твърдението му по телевизията, че негов 19-годишен сътрудник е притискан от службите.

Янето има обаче неизмеримо по-големи шансове да бъде чут от един Атанас Железчев, един от основателите на РЗС. Един достоен и препатил в миналото човек, но абсолютно скучен за телевизиите, понеже не е в състояние да съчини нито една шармантна клюка. Дори наскоро един нарече хора като Железчев “бедни духом опозиционери”, а една водеща проспа тази обидна несправедливост.

Както си гледах портокали по телевизията, получих есемес: “Не се ли сещаш, че всичко, което хвърляш несправедливо срещу мен, се трупа и те чака. Когато самодоволството стане самозабравяне, всяка власт си отива заедно с трубадурите си” (15.02, 21,02 ч). Бре, от Янето!

…

Много мислих за онези портокали, та внезапно се сетих как в “Мюнхен” на Джордж Джонас един от героите казва на друг: “Имаш родина, това е наградата ти”.

Отговорът е: “Но какво се случва с тази родина, когато тя възлага велики дела на дребни хора?”

Кеворк Кеворкян

В. Труд