QUO VADIS… БОРИСОВ
Премиерът в оставка хукна надолу, за да се скрие сред отломките на предизвиканото от него цунами. Quo vadis… Борисов? Нещо такова проплакваха скупчените в отминалия вторник около парламента чиновници, събрани от разни ведомства с помощта на мейли и SMS-и от някакъв малоумен щаб на ГЕРБ. Малоумни калинки, превозени с един вехтичък автобус на градския таранспорт, демонстрираха малоумна вяра и любов към един изоставил ги бог, в който няма нито състрадание, нито спасение, нито даже път към това. „Гвардията” от ужасени чиновнички изглеждаше противно, а разрухата лъхаща от този жалък „Volkssturm” в поли, с очила, със стреснати физиономии, разруха душевна, но организирана институционално продизвика потрес у мен.
Слава Богу не бяха го докарали до късане на ризи, удряне на глави в паветата. Отсъстваха рев, сълзи, плач и разни други атрибути на скръбта и отчаянието, показвани ни като етичен норматив в една друга държава.
Този „контраминтиг”, този „протест в подкрепа на по-малкото зло”(Боже каква идиотщина на спешния ПР), организиран на пожар, скоростно и безсрамно в работно време, характеризира по един парадоксален начин парадоксалното състояние на държавата и институциите и в момента. Нерегламентирано и незаконно по всяка буква и запетайка на Закона за събранията, митингите и манифестациите, сборището бе санкционирано и подкрепено от все още вътрешния ни министър и затвърди впечатлението за държава и власт завладяна от идиоти, обслужвана от идиоти и подкрепяна от идиоти.
На следващият ден впечатлението бе затвърдено. Организацията бе на ниво. “Крави, овце и друг едър рогат добитък, както и трактори, ще се съберат около 12 часа пред парламента в подкрепа на Бойко Борисов и неговия кабинет”, обяви вождът на някаква живодновъдна организация.
И свине дойдоха, да добавя. Цял камион. С автобуси пък се изсипаха привърженици и роми. Кметове, общински съветници, чиновници и служители на Титан допълниха площада. Цялото това сборище бе нарисувано на плакат, кичещ предната решетка на камиона със свинете: „Бойко – Кръстник на свиневъдите”
Наистина потресаващо….
Накъде все пак се засили Борисов рано сутринта на 20-ти? Накъде хукна така внезапно и смело, та остави в недоумение министри, депутати от мнозинството, анализатори и журналисти, чиновници и партийни членове, симпатизанти? Накъде този повратлив субект се запокити, а заедно със собствената си засилка, засили и страната?
Най-простият отговор на въпроси с такава сложност е един. Борисов се засили към нищото. Към пропастта на хаоса в условието на безвластие. Владетелят на бъркотията се връща у дома си. Не, че самото управление на Борисов не създаваше ежечасно, ежеминутно хаос и бъркотия в страната. Проблемът е, че сътвореният от него антиред, деструктурирането на цялата държава, безпорядъкът във всичко и сред всички, бяха захвърлени на обществото с лекотата, с която този безсрамен егоцентрик прескачаше от властово стъпало на властово стъпало, все нагоре, оставяйки след себе си погром и руини. Сега хукна надолу, с цел да се скрие сред отломките на предизвиканото от него цунами.
Дали пък да не погледнем в безпорядъка. Все пак на нас, които все още живеем в България ще се наложи да подреждаме и почистваме след бедствието.
На първо място липсва дори минимално доверие в обществото, че партийната, политическата гражданската система и институционалната и рамка може да възстанови функционирането си за благото на обществото и в негов интерес.
Все още функционира нещо като парламент, с около 5% подкрепа на гражданите. Напълно подвластен на прищевките на побегналия „управленец”. Председателят му – Цецка Цачева, може да повтори думите на Нейчо Неев. Ние от благоприличие ще се въздържим.
Имаме президент, чийто избор стои натоварен върху чували с изборни бюлетини. Влачени от „народните” представители на властелина и рушащи крехката му легитимност, която и без тези тежести бе поставена на изпитание няколко пъти от обкръжението му.
Имаме министерски съвет в оставка, в който пък почти няма финансов министър. Нищо че същият с ентусиазъм се завърна, та даже се затърча редом до ментора си. Който пък спешно се разграничи от ентусиаста, за да затвърди усещането за бъркотия.
Имаме главен прокурор със съмнителен избор и съмнителна репутация. Пак благодарение на усилията на Началника на хаоса и на дясната му ръка.
Имаме министерства и агенции, в които е пълно с тресящи се от ужас чиновници, калинки някакви, които чакат новата власт и се чудят що да правят с наличната хартиена информация за миналите 3.5 години.
Имаме улици пълни с хора, гневни хора, около които антисистемните глашатаи редят новия „ред”. Правят нова конституция, свикват Велико народно събрание.
Имаме групи от населението, чиито доходи са под месечните сметки на пуснатите на воля монополисти. Тези наши съграждани, доведени до скотско състояние от разни оптимизатори пък са готови на всичко, стига някой да им го предложи.
Имаме министър на отбраната, който чака кога ще го извикат да дава обяснения за издавените от един язовир хора. В какво качество, знае само военната прокуратура.
Имаме вътрешен министър, който вече се зае с предизборната агитация, пускайки на воля специфичният си стил.
Инвентаризацията на държавата и институциите и, бегла и на прима виста, не носи утеха.
И липсите, и „наличностите” носят усещането за пълна катастрофа.
Слава Богу Църквата ни вече си има Пастир, но да ни пази Господ пак да се осланяме на клира и механизмите му за оцеляване.
Quo vadis… Борисов?
Михаил Михайлов