K’ВО СТАНА БЕ, ПОРТНИХ & ДАКЕЛИТЕ, СЪС „СУЛТАНАТ”- А!
Върховният административен съд поряза заповедта на варненския кмет Иван Портних за забрана на влизане на автомобили в местността „Салтанат”. След безкрайните напъни на Портних и компания, след като изсипа куп мангизи за „спонтанни” протести на групата му за поръчки „дакелите”, след като Портних пишеше и във Фейсбук срещу „сУлтаната”, се оказа за пореден път, че варненският кмет не е в час и че обитава Горе на черешата.
Сайтът www.nakratko.bg публикува решението на ВАС отмени кметската забрана на Иван Портних за влизането на автомобили на територията на местност „Салтанат” във Варна. Това стана с рeшение, което публикуваме:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3740
София, 18.03.2014
Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
по адм. дело № 3012/2014.
Производството е по реда на чл. 254, ал.2 във вр. с чл.229, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Овърсийз- Хоризонт” АД, гр. Варна срещу Разпореждане № 2599/12.02.2014 год., постановено по адм. дело № 516/2014год. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за прекратяване на действията на Кмета на Община Варна по осъществяване на забрана за движение на МПС по алейната мрежа на територията на м – ст „ Салтанат”, съгласно схема към издадената Заповед № 4171/11.11.2013 год. на Кмета на Община Варна, които не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдъбен акт е неправилен, поради което моли за неговата отмяна.
Сочи, че е спряно предварителното изпълнение както на Заповед № 4170/11.11.2013 год. , така и на Заповед № 4171/11.11.2013 год., с оглед на което атакуваните действия на Кмета на Община Варна са неоснователни. Ответникът по частната жалба – Кметът на Община Варна не изразява становище по нейната основателност в срока по чл. 232 във вр. с чл. 254, ал.2 от АПК. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, все предвид следното: Частната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 254, ал.1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното определение Административен съд – Варна е отхвърлил искането на „Овърсийз – Хоризонт” АД, гр. Варна за защита срещу неоснователните действия на Кмета на Община Варна по осъществяване на забрана за движение на МПС по алейната мрежа на територията на м- ст „ Салтанат” съгласно схема към издадената Заповед № 4171/11.11.2013 год. на Кмета на Община Варна. Така формираният краен правен извод за неоснователност на искането за защита е мотивиран от следните релавантни фактически констатации: При възложената по реда на чл. 252, ал.3 от АПК проверка, органите на полицията са съставили Констативен протокол рег.№ 5790/ 11.02.2014г., съобразно който е установено, че на 11.02.2014 год. до заведение „Тринити парк” и на подхода за комплекс „Делфинариум” има поставени забранителни знаци „В2” , „В27” и „зона, контролирана с техническо средство паяк”. В района на к-с „Хоризонт” са монтирани заградителни съоръжения тип „колче” в посока „Пантеона” и от комплекс „Хоризонт” в посока „Вила Рома”, които не позволяват преминаване на МПС. В изпълнение на разпоредбата на чл.252, ал.2 от АПК, Кметът на Община Варна е предоставил данни за основанията на извършените действия, като за поставянето на забранителен знак „В2” в началото на пътя от бул. „Княз Борис I” към Комплекс „Хоризонт” и преди КПП „Делфинариум” се е позовал на издадената от него Заповед № 4170 от 11.11.2013 год., а действията по осъществявания контрол по спазване на създадената организация на движението е обосновал с разпоредбите на Наредбата за обществения ред на Община Варна. При тази относими факти и обстоятелства, съдът е приел, че извършените действия по осъществяване на забраната и контрола по спазването й се основават на т.2 от Заповед № 4170 от 11.11.2013 год. на Кмета на Община Варна, тъй като сочените от молителя „местоположения в местност „Салтанат” попадат в нейния обхват съобразно приложената към същата схема. Съобразил е, че тази заповед притежава характеристиките на общ административен акт, поради което и по аргумент от чл. 180, ал.1 от АПК оспорването й пред съда не е спряло изпълнението й. Посочил е още, че по искане за спиране на предварителното й изпълнение е образувано адм. дело № 196/2014 год., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което е достигнал до заключението, че заповедта подлежи на изпълнение и атакуваните действия, предмет на искането, са основателни. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 250, ал.1 от АПК предоставя активна процесуална легитимация на всеки правен субект, който има правен интерес, да сезира надлежно съда с искане за защита срещу неоснователни действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон. Визираната норма субсумира хипотезите на извършвани фактически действия от длъжностни лица или по нареждане на такива, които не са преустановени към момента на депозиране на искането и ефективно нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на частноправните субекти. Съдържанието на защитата се състои в незабавното и безусловно прекратяване на действията, а предоставянето й е обусловено от преценката за наличие на основание за извършването им. В случая, правният интерес на „Овърсийз – Хоризонт” АД от търсената защита се обосновава от качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк, местност „Салтанат” съобразно представения като доказателство НА № 165/2007 год. Именно до тази местност се препятства движението на МПС чрез посочените от молителя фактически действия на Кмета на Община Варна по поставяне и държане на нови пътни знаци. Тези действия, съгласно констатациите на органите на полицията, не са преустановени към момента на извършване на проверката, а съобразно предоставените от Кмета данни, пътните знаци са поставени в изпълнение на негова Заповед № 4170 от 11.11.2013 год. Тяхното местоположение обаче сочи, че те попадат в териториалния обхват не само на схемата, съставляваща неразделна част от Заповед № 4170/11.11.2013 год., но и на схемата към Заповед № 4171/ 11.11.2013 год. и тъй като определяща за предмета на производството е търсената защита, а не конкретизацията на съответния административен акт и схемата към него, то релевантна за основателността на предявеното искане е преценката доколко визираните заповеди подлежат на предварително изпълнение. Същите притежават спецификите на общи административни актове по смисъла на чл. 65 от АПК и са оспорени пред съда, но по аргумент от чл.180, ал.1 от АПК оспорването им не е спряло тяхното изпълнение. Към настоящия момент образуваните съдебни производства са висящи, но при осъществената от настоящия състав служебна справка бе установено, че с влезли в сила Определения по адм. дело № 4228/2013 год., адм. дело № 4120/2013 год. по описа на АС- Варна и адм. дело № 492/2014 год. по описа на Върховния административен съд допуснатото по закон предварителното изпълнение и на двете заповеди е спряно в частта им по т.втора от тях. Тези определения, по аргумент от по – силното основание, извлечен от чл.183 от АПК, имат действие спрямо всички и мотивират извода, че атакуваните фактически действия на Кмета на Община Варна, предприети и извършени в предварително изпълнение на точка втора от Заповед № 4170/11.11.2013 год. и от Заповед № 4171/11.11.2013 год, не са основани на подлежащи на изпълнение административни актове или на закона. Поради това исканата защита срещу тези неоснователни действия е следвало да бъде предоставена от съда като се нареди тяхното незабавно и безусловно преустановяване.Като е приел обратното и е отхвърлил предявеното искане, първоинстанционният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго определение, с което по аргумент от чл.235, ал.1 от АПК въпросът се разреши по същество. В тази връзка е необходимо да се посочи, че предмет на настоящото производство е правилността на обжалвания съдебен акт, поради което по – горният съд е обвързан от предметните предели на диспозитива на разпореждането на първоинстанционния съд. Той се е произнесъл само по искането за преустановяване на посочените неоснователни действия на Кмета на Общината по осъществяване на забраната за движение на МПС на посочените от молителя алеи, в резултат на което само по отношение на неоснователността на тези действия настоящият състав е оправомощен да се произнесе по същество. В обстоятелствената част на депозираното пред първоинстанционния съд искане обаче са включени и действията по контрола за спазването на забраната за движение, извършвани от длъжностни лица на ОД на МВР и на „Общинска полиция”- Варна. Същевременно, тези действия не са посочени във формулирания от дружеството петитум. Той е в колизия с обстоятелствената част на искането и това противоречие е следвало да бъде отстранено от съда чрез предприемане на дължимите процесуални действия. За целта решаващият състав е следвало да остави производството без движение в рамките на определен от него кратък процесуален срок /съобразен с незабавността на защитата/ и да даде указания за конкретизиране на искането в тази му част чрез еднозначно уточняване дали се желае преустановяване на действия на длъжностни лица от ОД на МВР и „Общинска полиция” или на действия на Кмета по контрол за спазване на забраната. Тъй като не само, че това не е сторено, но и липсва произнасяне на първоинстанционния съд по искането за преустановяване на действията по контрола на длъжностните лица от „Общинска полиция”, то настоящата инстанция не следва да обсъжда доводите на Кмета на Общината, обосноваващи действията по контрол с разпоредбите на Наредбата за обществения ред на Община Варна. В тази му част делото следва да бъде върнато на същия състав за постановяване на допълнително разпореждане по искането за защита срещу действията по контрол за спазване на забраната. Така мотивиран и на основание чл. 254, ал.2 вр. с чл. 235, ал.1 от АПК, чл.236 вр.с чл.228 и чл.176, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2599/12.02.2014 год., постановено по адм. дело № 516/2014год. по описа на Административен съд – Варна.
Afera.bg