IN MEMORIAM
Не. Не я познавах…… Когато разбрах от един сайт, че там някъде изчезнало момиче и го споделих със съпругата ми, тя майката, с вродения си инстинкт промълви “горкичкото”. Чакай – рекох възмутено, сигурно ще я намерят. Полицията, градът е малък, хората се познават. Има надежда докато е жива. “Да бе, полицията” – хапливо измърмори жена ми – и с това разговорът приключи. Когато дни по-късно един баш полицай се изтапани пред медиите и ни “светна”, че Мирослава си пие коктейлите някъде, тя само тръсна глава и просъска – “тъпанар”.
Е, намериха я горкичката. Жална им майка на родителите и близките и. И за пореден път започнаха скудоумните обяснения на елементарни хора, оказали се на водещи позиции в блатото наречено България благодарение на нашето лекомислие и мързеливата ни същност като народ. Хора, които постоянно изнасилват здравия разум и рационалната логика пробутвайки ни собствената си простотия и мутроглед, а себеподобните им от телевизии и вестници ни разясняват, какво точно са искали да кажат в малоумните си словоизлияния. Мастити псевдоинтелигенти спорят важно и се опитват да убедят мислещите хора в тази държава, че ТОЙ бил неразбран гений, а оня, яйцеглавия бегач си е направо българския Шерлок Холмс. Всуе господа, просто им зашийте устите.
Не. Не мога да я гледам в очите…. Защото съм виновен. Виновен съм, че го допуснах. Виновен съм, че позволих на всевъзможни боклуци и дребни тарикати да ме правят на маймуна в моята родина. Че позволих на един дребен международен аферист да ме “оправя” 800 дни. Е, не ме оправи, но себе си оправи. Виновен съм, че позволих на двама пикльовци да си помислят, че са нещо повече от инфантилни комсомолчета.
Най-голямата ми вина обаче е, че допуснах една тъпа селска мутра да диктува дневния ред, на мен и на родината ми.
Не, не съм гласувал за никой от горепосочените. Аз просто се примирявах. Примирявах се когато ме “застраховаха”, Примирявах се когато се отвличаха хора за откуп и когато полицията биеше хората на площада. Мълчах, когато полицаи взривиха къща с гранатомети, за да убият някакъв дребен бандит под вещото ръководство на оня с белите семки в главата. Когато стадото го избра за кмет, отново не казах нищо…….
Виновен съм, че гледах отстрани как се опростачва и дебилизира цял един народ и как мутрите и техните апологети от медиите го превръщат в ”матрял” за лично ползване. И как този народ е готов да си сложи нашийника срещу няколко пържолки. Оттам, до отвличането на дете крачката е малка.
И нека Бог ми прости……и Мирослава.
В. Петров / Хитрец /