Exhumatio-1
І.
В края на януари малкият град живееше от софра на софра, от имен ден на имен ден и от годеж на годеж. Още не си раздигнал новогодишната трапеза и ето, пълниш каните за Василовците, застилаш масата за Ивановците, вдигаш наздравица за Йордановците. Преситен и уморен от безкрайните празници, градът потъваше в полусънна леност.
Мълвата, че някакъв овчар открил мъртви двете момичета на леля Фани и чичо Стоимен, облетя мълниеносно малкия град и го изрита с шутове от блажената летаргия.
Следователи, съседи и съу
ченици се изсипаха във ведомственото апартаментче срещу гарата. Чичо Стоимен е стрелочник, леля Фани продава цигари, солети и чипсове в будката на перона. Тя получава 150 лв., той – малко повече, стига да ги плащат редовно. За ток, вода и наем отиват около 80 лв. на месец. Нямат домашен телефон, нито компютър, но пък имат стара „Лада”, готварска печка и телевизор. Единственият GSM по право се пада на Фани. В железничарското блокче няма парно и стрелочникът всеки ден мъкне от мазето туба с нафта – да стопли децата. Нафтовата печка в детската стая бумти заканително само, когато момичетата се връщат от училище. През зимата всички стоят в къщи и спят с дебели чорапи и пуловери и (като повечето български семейства) се свират в кухнята. Децата получават максимум по 1 лев джобни на ден, но не се оплакват, четат стихове, пишат поезия, учат се много добре, пият кафе или мляко с какао, пушат тайно, имат си гаджета, в петък ходят на купони, никога не закъсняват, не спят по приятелки, пълнички са и като повечето момиченца на техните години приличат на пухкави патета. Семейството на стрелочника живее оскъдно, но спокойно, в мир и любов, и с планове за бъдещето на децата.
Целият този подреден, макар и беден свят, се срути в един миг.
Зловещото убийство се превърна в централно събитие, в единствена тема за разговори, спомени, предположения и догадки по къщи, кафенета и канцеларии.
В такива моменти, както обикновено, се случват следните няколко неща:
1. С разследването натовариха най-младия и най-неопитен следовател, с цели 6 месеца стаж.
2. Полицаите изпотъпкаха местопрестъплението като стадо носорози и успешно затриха и малкото изстинали следи. За горещи и дума не можеше да става – момичетата бяха изчезнали в петък на 27 януари, а вече беше 31 януари, вторник. Течеше петият ден, откакто децата бяха тръгнали на купон, от който така и не се върнаха.
3. На всичко отгоре в събота, на 28 януари, родителите, без никакво притеснение бяха заминали на годежа на някаква племенница в съседното село и чак в понеделник тръгнаха да търсят момичетата по баби, стринки и врачки.
4. „Местните шерифи” гордо решиха, че ще се справят сами, със собствени сили, че не им трябват „тия от София” и не повикаха на помощ нито катедра „Съдебна медицина”, нито Института по криминалистика и криминология. Както казва Рачко Пръдлето – „За едната чест живеем”.
5. Отвсякъде заизникваха и заизвираха хора, които твърдяха, вярваха, мислеха или си въобразяваха, че са говорили с момичетата в еди-колко си часа; че са ги видели еди-къде си с еди-кого си; че било съвсем сигурно, че някой бил заплашвал децата по телефона; и прочее. В такива случаи един приятел следовател обича да казва – „Светът се напълни с очевидци и нито един свидетел”. И още – „Ще речеш, че целият град най-зорко е следил всяка стъпка на жертвите”.
6. Убийството се превърна във фабрика за всякакви версии, слухове, одумвания, подозрения, съмнения, приказки, фантазии, съновидения и откровени лъжи.
7. Всички жители на малкия град изведнъж се оказаха първи експерти по убийствата, корифеи по съдебна медицина, анализатори на веществени доказателства и най-вещи профайлъри.
8. Едни говореха колко мили и добри деца са двете сестрички, други подплъзнаха версията, че имали работа със сутеньори, но иначе всички жалеха момичетата; едни съчувстваха на родителите, други ги упрекваха за това, че се сетили да си потърсят децата чак на четвъртия ден, но иначе всички ги окайваха.
9. Инстинктът за морално самосъхранение на общността веднага потърси и с облекчение посочи виновните – пришълци, гастарбайтери, цигани, психопати, криминални типове. Все хора чужди и враждебни на общността – инородци, иноверци, извратеняци, изобщо – външни.
10. Разследването зацикли и малкият град заживя с абсолютното убеждение, че следствието старателно замита следи и улики, крие и потулва истината и спасява някого. В началото подозренията паднаха върху един полицай. После решиха, че този някой не може да бъде друг, освен човек властен и богат, с още по-властен или по-богат покровител.
11. После се намеси политиката. Убийството разрови старите наноси на натрупани и напластени омрази и нетърпимости, събуди предишни раздори и съперничества и произведе неизброимо количество интриги, инсинуации и манипулации. Едни търсеха политически бонуси и реванши, превърнаха убийството в политически инструмент за разчистване на междупартийни и/или вътрешнопартийни сметки и с неподражаема извратеност злоупотребиха трагедията. При други (мнозинството) избликна като гейзер абсолютната непоносимост към хората на властта и парите. Общественият съд осъди „тузарите”, наказа ги за тяхното богатство, отмъсти им за тяхното всесилие. Доказателства – „хората говорят” и „всички са убедени”.
12. И понеже следствието не посочи като виновни или като заподозрени могъщите, богати и недосегаеми „тузари”, недоверието и дълбокото чувство за несправедливост захлупиха малкия град.
13. Градът заживя с тягостното усещане за поредната измама в своя живот. Докато един ден…
ІІ.
Така може да започне един криминален роман. Тази класическа схема се случи едно към едно в Пазарджик – от неопитния следовател и изпотъпканите улики, през политическата истерия до всеобемащото чувство за лъжа и несправедливост.
ІІІ.
„Убиецът на двете сестри от Пазарджик Христина и Росица Белнейски е един и е българин. Той е имал съучастник – негов близък приятел или роднина. Убиецът е с около десет години по-възрастен от жертвите си. Предполага се, че той е местен, но не точно от Пазарджик. Не е женен или е разведен. Има основно образование. Емоционално хладен и неспособен да създава близки и трайни
контакти с жени, склонен към насилие, силно честолюбив и много самотен. Убиецът е регистриран в полицията за сексуално насилие преди време. Той е без постоянна работа и се занимава с дребен бизнес. Налице е нагонен извършител на изнасилването и убийството след сломяване съпротивата на жертвите. Нараняванията върху телата им са хаотични, правени са с подръчни средства. Двете са убити по идентичен начин от един и същ човек”.
Това е психологическият профил на евентуалния убиец на двете момичета, разпространяван неофициално в медиите през февруари 2006-а. Десет дни преди това един овчар е открил обезобразените тела.
Според първото официално съобщение „Става дума за жестоко убийство, при което на жертвите са нанасяни множество удари в областта на главата. Двете момичета са били изнасилени”.
02. 02. 2006. Първа версия: момичетата са жертва на сутеньори.
Тук се появява „мъж със западен автомобил”, който „правил опити в продължение на няколко дни да вземе от училището Христина, но тя отказвала да излиза с него”. Пет дни по-късно полицията започва проверка на всички сиви и сребристи автомобили „Ауди 80” в района.
03.02.2006. Втора версия: сутеньорите са цигани.
Тук, според барман от „Булид” се появява „сутеньор от ромски произход”, който „поръчвал питиета на двете сестри” вечерта, преди да изчезнат. После се появяват още двама роми – момичетата си тръгнали от заведението, „съпровождани от двама мъже, също от ромски произход”.
09. 02. 2006. Трета версия: убиецът е близък на момичетата. Тук се появява името на Тончо Пепилов – 30-годишният приятел на Росица. Претърпял е операция на мозъка. Освободен поради липса на доказателства
Четвърта версия: убиецът е бащата на Росица.
Версията е произнесена от чичото на убитите. Росица е от първия брак на майка си. Според чичото „мъжът е имал хулигански прояви като млад и е насилвал майката, затова са се разделили”.
Пета версия: убиецът е Благой Кълвачев
Той е от село Црънча, 48-годишен, с криминално досие и работи на пазарджишката гара. Бившата му съпруга е приятелка на майката на убитите момичета. Агресивен, биел съпругата си, когато е била бременна в деветия месец. Разведен, баща на три деца. 3 дни след убийството е обявил автомобила си “Фолксваген Пасат” за откраднат. Освободен поради липса на доказателства.
13.03.2006. Пета версия: убийците са гастарбайтери, които незабавно са напуснали страната.
Появяват се още версии:
Шеста: момичетата са отвлечени, изнасилени и убити на друго място, вероятно – в необитаема през зимата вила.
Седма: момичетата са жертва на случайно пътно произшествие.
Осма: катастрофата е инсценирана за прикриване на изнасилването и убийството.
18.10.2007. Девета версия: убиецът е Тодор Янев, Джандара.
Арестуван е след като е пребил до смърт съпругата си. Криминално проявен, има няколко дела за кражби и изнасилвания, много жесток и хитър. Мотивът за задържането му е сходния почерк на престъпленията. И в двата случая труповете са обезобразени до неузнаваемост, действано е в състояние на силен афект и с изключителна жестокост. Янев е с постоянна мярка за задържане под стража. Взета му е ДНК проба, която трябва да потвърди евентуалната му връзка с убийството на сестрите. Освободен поради липса на доказателства.
Какви доказателства?
Следствието разполага с родов ДНК-профил на двама души. Което означава, че евентуалните извършители са от един род. А един род може да наброява 300, 400, 500 души.
ІV.
От самото начало убийството е превърнато в арена на политически битки и интриги. Основни „участници” в разследването са:
– „общественото мнение” („хората говорят”, „запознати твърдят”, „носят се слухове”, „вестникът писа”).
– всевъзможни политически интереси – от партия „Атака”(която има лични сметки за уреждане с Румен Петков заради инцидента на магистрала „Тракия”) през вътрешнопартийни интриги в БСП до могъщи икономически интереси и властови баталии за докопване на едрия еврококал.
– медиите.
V.
Версията „цигани-сутеньори” е прегърната светкавично от „Атака” и ще бъде на въоръжение дълго време.
На погребението на Роси и Хриси се стоварват 400 души от „Атака” с развети партийни знамена. Сидеров обявява кръстоносен поход срещу циганите и началото на самостоятелно разследване.
Радио Дарик, същият ден: „През последните две денонощия са разпитани над 100 души от ромски произход, но няма повдигнати обвинения срещу лица, за които има доказателства (?), че са замесени (?) в жестокото убийство, въпреки многобройните улики (?), открити на местопрестъплението. В града все повече се говори за ескалиране на напрежението в ромския квартал.”
Психологът доц. Д-р Пламен Цоков, една година след убийството: „Мълчи се по темата за престъпността на отделните етноси. Официално тя се замазва, а трябва да се повдигне сериозна дискусия. Не се занимавам с политика и не твърдя, че в името на общественото спокойствие престъпленията на хора от отделни етнически групи умишлено се прикриват. Но това изглежда много вероятно. Не съм правил никакви профили по съдебна поръчка, нито експертиза на родителите. За мен извършителите са от определена малцинствена група”.
Вестник „Атака”, на другия ден:
„Цоков поясни, че убийците са поне двама цигани, направили са го умишлено и са ниско образовани. Затова, че убийците са цигани “Атака” алармира веднага, след като момичетата изчезнаха… циганските убийства имат конкретен почерк, който се открива при разследването на смъртта на двете сестри – нечовешка агресивност, придружена с действия, характерни за хора на много ниско интелектуално ниво… Възможно е съучастие в зверството на сина на циганския лечител Седат Ходжата от близкото до Пазарджик село Звъничево. След намирането на телата, въпросният мургав бабаит бил отслабнал с 20 килограма и отказвал да напуска дома си”.
VІ.
На 40-ия ден след убийството плъзва основната версия на „хората говорят”: „тузарите-убийци”.
Главните обвиняеми са Георги Петърнейчев и сина му Ананас. Бащата е завършил НСА, специалност автомобилизъм, 7 пъти шампион по автомобилизъм, бивш председател на Съюза на автомобилните превозвачи, 10 години кмет на Пещера, депутат в 40-то НС, после зам.-министър на транспорта, в момента е областен управител на Пазарджик. От февруари 2006-а е председател на ОбС на БСП в Пазарджик. Собственик на мотел в курорта „Св. Константин” и на транспортни фирми. През декември 2005-а блъска възрастен пешеходец със своя джип “Санг Йонг-Рекстон Ротола”. Пешеходецът загива.
Синът е собственик с дял от 80% в транспортната фирма “Експрес М” ООД със седалище в Пещера. С дял от 20% съсобственик е съпругата му, управител на фирмата.
Mediapool: „Слух, който вървял от известно време в Пазарджик, намесва името на сина на зам.-министъра на транспорта Георги Петърнейчев – Атанас в убийството на двете сестри. Пред БТВ в петък майката на момичетата спомена името на сина на Георги Петърнейчев – Атанас. Фани Белнейска не пожела да уточни по какъв начин Атанас Петърнейчев е свързан със случая”.
Атанас Петърнейчев: “Шокиран съм от подобни твърдения. Това са груби клевети и нескрит стремеж за очерняне. Ще съдя всеки, който си позволява да злоупотребява с името ми и да спекулира с човешката трагедия на родители, загубили децата си”.
Полк. Жоро Стоицев, шеф на РДВР: “Подобни твърдения са абсурдни, МВР не работи по слухове. Ден след избора на Георги Петърнейчев за председател на областния съвет на БСП в Пазарджик (23. 02. 2006), около 12.00 часа ми позвъни кметът Евстатиев и ме попита дали съм чул, че се говори за свързаност на Атанас Петърнейчев в изчезването и убийството на сестрите Белнейски. Казах на кмета, че това са глупости и разпространяването им не е в интерес на разследването”.
Иван Евстатиев: “Аз със слухове не се занимавам, аз съм юрист, само споделих какви слухове се носят”.
Костадин Кобаков, депутат от БСП: “Същите хора, които пускат слуховете за сина на Петърнейчев, пускаха слухове и за моя син. Това е вътрешнополитическо интригантстване. Същият икономически кръг подмени ръководството на БСП в града и това повлия зле на организацията. Тези хора използват всички начини, за да се облагодетелстват от търгове и конкурси, те не са само от партията, защото парите нямат партийна принадлежност. В случая обаче има лични интереси на някои фактори, които искат да ползват парите от еврофондовете, домогвайки се до политици и партийна власт”.
Вестник „Атака” (17.05.2006) се позовава на „читател, пожелал анонимност, защото се страхува за живота си”:
„Сестрите са били свидетелки на катастрофата в с. Главиница, при която зам.-министърът на транспорта Петърнейчев уби пенсионер.
Инцидентът, при който Петърнейчев прегази на пешеходна пътека 70-годишния Н. Шарланов, стана на 23 декември м. г. Момичетата са били зверски изнасилени и убити в края на януари, именно защото са станали свидетелки на убийството. Веднага след убийството Петърнейчев е дал на полицаите 1000 лв., за да съставят протокол с невярно съдържание за пътното произшествие. Вътрешният министър Румен Петков, който е близък приятел на Петърнейчев, пък притиснал експертите да запишат, че скоростта на джипа не е била по-висока от 40 км/ч.
Източникът разпозна сестрите по кадрите от видеозапис. Видеото е заснето на 15 януари в курорта “Св. Константин”. На него се вижда как 2 момичета вървят по пътя към мотела на Петърнейчев “Даф Транс”. Това бяха Белнейски, те разговаряха и с лифтаджията и ски-учител Димитър Юруков, категоричен е читателят. Запознати със случая потвърдиха, че след убийството на сестрите, Юруков е бил заплашван и му е било наредено да мълчи, за да не се случи нещо лошо на него или на близките му.
Жестоките насилия и убийството на Росица и Христина пък станали във вилата на Георги Петърнейчев в курорта. Освен мотел, там бившият кмет на Пещера, ексдепутат от левицата и сегашен зам.-министър, имал и вила. Тя е с номер 685 и е в кв. 18 на курорта, добави читателят. В тази хижа ставали оргиите на Петърнейчев и Румен Петков. Имотът първоначално бил на автомобилния състезател Георги Петров, но после е закупен от Петърнейчев. В тази вила наляха парите, които кметът Петърнейчев открадна от две улици в Пещера”.
През април 2008 Сидеров доразвива версията за „тузарите-убийци”: „Зад волана на джипа (през декември 2005) е бил Румен Петков. Написа се, че Георги Петърнейчев е шофирал. Истината е, че имам данни, че е шофирал Петков. Той е реалният убиец. Но след трагедията на местопроизшествието пристига Жоро Стоицев. Той нарежда на хората си да прекратят всякакво разследване. Те са му били подчинени, нямало е какво друго да направят, освен да спрат. За тази си постъпка Стоицев е преместен в София, на по-висока длъжност”.
VІІ.
Днес, след 28 месеца и 9 000 разпитани, сигурни са само две неща: децата са мъртви, недоверието в разследващите е тотално. А оня ден започна войната на експертите.
Велислава Дърева
Всеки ден