EЙ СЯ ШЕ НАПИША ЕДИН КОМУНИЗЪМ. СПЕЦИАЛНО ЗА КИРИЛ МАРЕЧКОВ. ТОЯ МИ УБИ ЕДНА ХУБАВА МУЗИКА С ЕДИН ОТКОС НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА СИ, АХ, ПАРДОН, АНТИКОМУНИСТИЧЕСКАТА СИ ОМРАЗА…
Ей ся ще напиша един комунизъм. Специално за Кирил МарЕчков*. Започвам с това, че съм расла в центъра на София и нямахме на село ни един метър земя. У дома през лятото винаги имаше домати, чушки, лук – пресен и стар за готвене. Винаги в една чаша имаше магданоз и копър, чесън и краставици, готови за таратор. Имаше ябълки, с розова вътрешност, която блестеше, като си отхапеш. Имаше картофи за картофена яхния и печени картофи с пиле в неделя.
Ориз също имахме. Щото пълнеха чушки с кайма и постни. И чушки със сирене на фурна с доматен сос. Също и боб в гърне с пушени кокали имаше поне веднъж седмично. Дядо ми купуваше по една касетка с грозде или ягоди, винаги имаши я диня, я пъпеш. И сирене в една кутия с вода, че да не е солено. Имахме и масло винаги, че даже и кашкавал.
Тия, които дежурно ми обясняват, че това е носталгия по младостта, нека знаят, че аз мразех като дете всички тия гореизброените, освен ябълките. Обичах бял хляб с масло, горчица и телешки салам с истинска кожа отвън. И печено пиле с картофи. Над зеления боб яхния, над телешкото със сини сливи и над лучената яхния с пиле, ронех крокодилски сълзи. В шкафа на баба имаше поне три вида сладко и ликьори от разни плодове. А банани от показния обожавах! Всъщност, от показния си купувахме ракия, като пораснахме и се събирахме на двудневни купони на тавана на Льони.
Прораъсл картоф видях за първи път, като почина майка ми, а аз – на 35 години тогава, бях забравила едни картофи под едни вестници…
Повече никога няма да слушам Щурците с удоволствие, тоя тъпанар ми уби една хубава музика с един откос на комунистическата си, ах, пардон, антикомунистическата си омраза… или обратно.
Виктория Тинтерова
* Бележка на АФЕРА: Тази сутрин по Нова телевизия Кирил Маричков наговори невъобразими неща от типа, че по времето на социализма сме ядели само прораснали картофи и домати даже нямало, като хората, защото ги имало само в показните магазини… А за пържоли и месо даже не обели и дума, щото ние пържолите ги видяхме чааааааак … след 10 ноември, ти, да видиш…