AGAIN И ОТНОВО ЗА ПОЛИЦЕЙСКОТО НАСИЛИЕ. БИТИЯТ СИ Е БИТ, ПРОКУРВАТУРАТА СИ Е ПРОКУРВАТУРА…
Повечето, надявам се помните преподавателят във Богословския факултет на ВТУ, който стана поредната жертва на полицейско насилие преди две години.
През тези две години се случиха много неща и както обикновено определени неща не се случиха изобщо, но за това по нататък
Най-важната новина за която научихме вчера е, че с решение от 17.03.2017г. Върховният административен съд е потвърдил изцяло решението на Административен съд Велико Търново с което отменя заповедта му за задържане, като незаконосъобразна.
До тук добре, както е казал човекът от народа, прелитайки от 51 етаж на блока до към 28-я на въпреки епичната битка, която водим всеки път и на всяка инстанция по тези дела.
NB: обърнете внимание на долните слова – повтаряме ги N-та година подред
Това което не се случва никога и докато не принудим насила политиците ни да направят драстична, правосъдна реформа няма и да се случи никога, особено при управлението на настоящият главен прокурор е обективно разследване на извършените престъпления в случаите на полицейско насилие.
От правна гледна точка, този тип престъпления са със сложността на боб чорба и на един истински прокурор биха отнели не повече от три месеца, ведно с писането на обвинителния акт, но това е нещото, което не се случва никога.
През изминалите две години с цената на куп „псувни“ обективирани, като жалби, искания за отводи, събиране на доказателства и прочие, разследването срещу биячите в униформа е до никъде, както обикновено.
Прокуратурата, всячески брани и крие извършителите, докато изтече кратката погасителна давност и прекрати производството.
И да, това само по себе си също е престъпление, ма на КОЙ му пука, уважаеми?
Поредната жалба срещу нищоправенето, съдържаща трето подред искане за отвод на наблюдаващият прокурор и водещият разследването следовател, надлежно адресирана до главният цацаприкриватор е на бюрото ми.
Хубавото на всичките тези безброй писания, оставени не само без уважение, но и без отговор, че някой ден ще отидат в Страсбург, където ще станат част от мрачната статистика на осъдителни решения срещу прокуратурата за отказ от правосъдие.
И така.
Битият си е бит, прокурватурата си е прокурватура…….
п.с. Предполагам, прави ви впечатление, че във безбройните ни писания по темата с полицейското насилие, винаги става дума за български граждани?
Не малцинствени групи, не изселници, не емигранти/имигранти, не бежанци.
Не!
Обикновени, български граждани – насилени, бити, обвинени във всевъзможни злодеяния, смазани от мръсния ботуш на властта……… просто защото могат.
Николай Хаджигенов
Адвокат