Вечният балансьор ДПС само това чака…

Това, че Тагарински е напуснал РЗС, както и нестабилните отношения в Синята коалиция и съмнителните вътрешни избори в СДС са само подробности от пейзажа. Дайте да погледнем нещата такива каквито са – Мартин Димитров има десетина депутата, половината от които не са твърде щастливи от неговото лидерство. Иван Костов, извън собствената си личност разполага с 4 човека, което го прави относително парламентарно стабилна група.  Щеше да бъде още по-стабилен, ако беше сам, разбира се. Доколко Костов и неговата файтонджийска партия може да бъде сигурен съюзник на

ГЕРБ в трудни моменти е сложен въпрос. Неговият отговор се крие далеч в началото на прехода, в дълбините на матрицата „Луканов“.

Идваме до прословутата монолитност на Атака, която е монолитна само в парламента.

Но в общопартиен план е разцепена на две. При това не е ясно, коя от двете половини притежава повече възможности – във финансов, организационен и медиен план.

Г-н Борисов няма как да не знае, че европейските политици гледат на безрезервната подкрепа от „Атака“ като на нож с две остриета. Волен Сидеров в последните две-три години се опита да направи много за да промени ксенофобския образ на партията си.

Но в Европа или са злопаметни, или имат актуална информация, че

фашизоидно-реваншистките тенденции в „Атака“ всеки миг могат да рецедивират.

Впрочем дилетантският реваншизъм наскоро взе връх, когато ДСБ и Атака поискаха отстраняването на президента с комичния аргумент „петрол срещу храни“. Те не постигнаха нищо – само гдето извадиха Първанов от  фризера и му дадоха прекрасна възможност да демонстрира, че не е случаен играч. А кирливата риза „петрол срещу храни“ старателно се забравя от световната демократична общественост, тъй като по нея – лекетата освен бесепарски, руски и китайски, са също така френски, английски, швейцарски, американски, че и на световния концерн „Волво“, който ако се не лъжа

плати солена глоба в размер на милиони долари.

Представете си как изглежда откъм Европа вечният, според Сидеров, тандем  ГЕРБ-Атака.

Изглежда като комбинация от голяма парламентарна група с неизяснена идеология, състояща се от хора с различни политически възгледи, влезли в парламента единствено чрез харизмата на своя лидер Бойко Борисов. А към нея е залепена една по-малка – Атака –  с твърда идеология и кристално ясна позиция по въпроса за малцинствата.

Като прибавим към това тоталитарния маниер на Премиера да решава въпросите чрез ръчно управление, картинката няма как да очарова класическия европейски демократ.

Тъй, че на „малките“ в парламента не трябва да се гледа пренебрежително. Някои от тях, като РЗС например, съвсем не са пренебрежимо малки. По простата причина, че формират едно активно и силно подкрепяно от Европа консервативно-реформистко ядро.

Което е решило да стигне докрай, за да изтръгне спецслужбите от управлението на държавата. В партия като РЗС трябва да се прибавят, а не да се изваждат консерватори, какъвто твърди че е самият Тагарински.

Излишните движения в сектора център-дясно днес прилича на цирк, но лошото е че в ложата стои Доган и гледа сеир. Със своите 38 депутата и 600 хиляди избиратели, които според него ще отидат до милион. А тези цифри хич не са пренебрежимо малки.

Включително в социален аспект. Може би поради тази причина в последните една-две седмици наблюдаваме доста лицеприятни жестове между ГЕРБ и ДПС, включително консенсус по бюджета и приемане на техни предложения.

Но нима някой има интерес вечният балансьор ДПС да се върне в оркестъра?

Да, има. Това е БСП, ако случайно сте я забравили.

Живко Желев