Мендерес Кунгюн: Ислямът стъпи на българската сцена и държавата е неподготвена да го посрещне
Мендерес Кунгюн е председател на нерегистрираното сдружение „Национално турско обединение”, в началото на прехода е сред създателите на СДС в Казанлък. Някои го наричат сепаратист, други спекулираха с неговата идея да се постави паметна плоча на загиналите през Руско-турската война около 2000 турски войници до тракийската могила Голяма Косматка в подножието на град Шипка.
Тази година Мендерес Кунгюн бе един от тримата председатели на неправителствени мюсюлмански организации, поканен да разговаря с представителите на Съвета на Европа, които подготвиха Доклада за човешките права в България, огласен преди дни.
-Господин Кунгюн, кажете от позицията си на активен участник в прехода каква е ролята и мястото на мюсюлманската общност в този процес?
-България посрещна прехода като държава от Съветския блок, която се опита насилствено да наложи модела за етническа хомогенна нация. Международната изолация след този неправомерен акт и турските противници тук в страната задълбочиха политическия и икономически срив на системата и предизвикаха изселническата вълна като форма на етническо прочистване. Българските мюсюлмани платиха висока цена за този мирен преход, защото последиците от него се изразяват в постоянна емиграция към Турция и Европа в търсене на препитание. Да напомня, че политическата емиграция през лятото на 1989 година засегна към 300 хиляди души, а икономическата през годините на този мирен преход, както вие го наричате, надхвърля 450 хиляди души.
Тук искам да посоча, че българските мюсюлмани имат същата роля за падането на Живковия режим, както и всички други свободомислещи български граждани, преследвани и репресирани през годините на „народната власт”. Те се явяват и част от прокудената, ако мога така да я нарека, демократична българска общност от тоталитарния режим. През годините на реформите, обаче, мюсюлманската общност беше манипулирана и умело употребена от сценаристите на прехода и не ни беше дадена възможността да се включим в демократичната политическа система, а бяхме превърнати в инструмент за съхраняване на левите сили и пречка за европеизиране на нашата страна.
-Ако ви разбирам добре, искате да кажете, че проблемите на мюсюлманската общност в годините на прехода все още не са решени. Мислите ли, че българските етнически турци днес са по-успели, по-свободомислещи; освободиха ли се от страховете на възродителния процес; по-малко маргинализирани ли са като общност?
-Възстановяването на правата на мюсюлманите след 1989 година (да не забравяме) беше реализирано с внедряването на т.нар. „български етнически модел” от незаконната Кръгла маса и служебното учредяване на политическа партия на Ахмед Доган, в чийто програмни цели беше заложена идеята за доброволно изселване на българските турци като продължение на асимилационната политика на тоталитарния режим. Българските турци и мюсюлмани със сигурност днес имат свободата на съвестта и религията. Имаме и свободата на изразяване и мисълта. Но е неоспорим факт, че ние нямаме свободата на доброволното сдружаване и мирните политически събрания. Тази конституционна дискриминация ни беше наложена вследствие от появата на политическата сцена на една незаконна етническа партия. Политическите сили 20 години след падането на бившия режим не намериха кураж да потърсят отговорност за асимилационната политика и не изпълниха моралния си ангажимент към нас, а именно-със закон, по служебен път да възстановят имената ни като се унищожат регистрите със насилствено наложените ни имена на три поколения. Твърдя, че докато това не стане, страницата на насилствената асимилация няма да бъде затворена.
–Вие сте един от най-последователните критици на ДПС, обаче в годините на прехода партията на Ахмед Доган се наложи като основен защитник на правата на мюсюлманите и гарант на етническия мир. Днес може би ще кажете, че е време да излезе истината затова как бе създадено Движението за права и свободи и да се развенчае един от митовете на прехода?
-Истината вече се изяснява за голяма част от българското общество и тя е, че неформалното ядро, режисирало и провело смяната на системата, което пое кормилото на държавата, беше политическият отдел на ДС. В това вече никой от нас не се съмнява. А кой беше този отдел на ДС? Ами това са кръговете на Луканов, аристократите на Дойнов, реформаторите на Лилов и лилипутите на Доган. Това неформално управление се яви като държавата в сянка, днес те са и в авангарда на псевдодемократичната ни система. ДПС също е продукт на държавата в сянка и въобще не се интересува от правата и свободите на зависимия от нея етнически електорат. Догановата партия не само, че не е гарант на етническия мир, а днес се явява основната заплаха за него; има и ресурса за подклаждане на етнически конфликти и за рекет на българското общество.
-Партията ДПС беше замислена от ЦК на БКП и създадена от ДС с помощта на емисаря на КГБ – генералният секретар на нелегалната и забранена Турска комунистическа партия Исмаил Билен. Бих казал, че ДПС е продукт на комунистическия Интернационал и затова не се вписва по никакъв начин в пейзажа на европейската демокрация.
-Може би и затова доста от етническите турци, които в началото на прехода потърсиха място в ДПС в желанието си да помогнат за демократизирането на държавата ни, бяха изтласкани от ченгетата в партията на Доган. Днес в сайта на списание Шпигел се появи информация, че терористични организации като Хизбула вече имат свои представители у нас, а радикалните идеи на ислямския екстремизъм са подкрепяни от местни мюсюлмански общности. Вашето мнение, Вие наблюдавате тези процеси отблизо?
-Факт е, че има нашествие в традиционното ислямско изповедание в нашата страна на крайни и радикални негови форми, каквито са сектите на уахабитите, нурджиите, сюлейманджиите, капланджиите и техни организации, действащи на територията на Република България. Искам да споделя, че Главно мюфтийство като основен изпълнителен орган на ДПС, погазвайки демократичните принципи във вероизповеданието, загуби доверието и ролята на ръководен орган на мюсюлманите в страната и не може, не е в състояние за възпрепятства тези процеси. Нещо повече-явява се проводник на някои модерни течения в Исляма. Повтарям – има нашествие в традиционното ислямско вероизповедание в нашата страна и джамиите функционират като политически клубове на партията – опекун и се превърнаха в база на тези организации. Политическият ислям стъпи на българската сцена и държавата е неподготвена да го посрещне.
Интервю на Венелина Попова,
излъчено в програма „Хоризонт” на БНР