СДС и ДСБ – без колан на панталона

Не се учудих, когато прочетох новината каква ще бъде кандидатурата на ГЕРБ за кметските избори в София. По думите на председателя на партията Цветан Цветанов „безспорен фаворит е Йорданка Фандъкова”. Името й отдавна се коментира като наследник на Бойко Борисов в столицата. Симпатичен и почтен човек, доказал своята лоялност към неформалния лидер и бивш градоначалник, Фандъкова ще олицетворява и приемственост в управлението на най-големия български град, и безконфликтност в отношенията с изпълнителната власт на централно равнище. По-интересно е друго, което опира до политическата формула зад нейната кандидатура. Пак според Цветанов „тя ще бъде издигната като „кандидат на ГЕРБ”, но победителите на парламентарния вот ще се радват, ако получат и подкрепата на сестринските си партии от ЕНП. Напомня ли ви за нещо конструкцията, която гради ГЕРБ за изборите в София?

По същия начин, както отклониха предложението на Синята коалиция за общи мажоритарни кандидатури на парламентарните избори, сега правят това и при поредния опит на старата десница да се пришие към аромата на успех в столицата. Борисов ще има собствен кандидат, а СДС и ДСБ са добре дошли да го подкрепят, ако желаят. Не знам доколко опитните иначе лидери на малките и слаби като самостоятелно влияние десни формации на прехода си дават сметка колко са близо до пълното си обезличаване и претопяване.

Ако наистина се стигне до неизбежна ситуация те да подкрепят човека от ГЕРБ, но не като обща кандидатура, а именно като подкрепа на излъчен от партията на Бойко Борисов негов наследник, това действие ще има същата стойност, каквато е имала преди десетилетия подкрепата на некомунистическите партии от Отечествения фронт за ключови решения на БКП, с които – стъпка по стъпка е проправян пътя на еднопартийното управление. Сравнението не е преднамерено и не търси пряка историческа аналогия, защото тя няма как да бъде пряка.

В случая става въпрос за един процес на подмяна на старите лица и носители на десните идеи с нови лица и носители, който – за да финализира с превръщането на ГЕРБ в единствен изразител на волята на ЕНП в България, трябва преди това СДС и ДСБ да бъдат претопени.

Хлътването в улея на политическата безизходица и безалтернативност понякога е незабележимо, защото се случва още преди осъзнаването в каква посока се върви. В момента старата десница, както впрочем и Атака, и РЗС, са в особено раздвоение на политическата си битност. Те са убедени, че са част от моралното, ако не от някакво формално парламентарно мнозинство.

С известни усилия Синята коалиция, Атака и РЗС все пак преглътнаха обидата, че не бяха поканени за официална коалиция, но живеят с илюзията, че гласовете им в Народното събрание имат уникална стойност за упражняването на дясната власт. Само след дни можем да сме сигурни, че СДС и ДСБ ще представят като своя заслуга изработените антикризисни мерки на правителството – най-малкото, защото Мартин Димитров и Иван Костов почти ултимативно настояваха за тях. Хем изхвърлени зад борда и без отговорности за изпълнителната власт, хем приютени в антрето на управлението, където като пощальони оставят писмата си с идеи и мълчаливо си тръгват със самочувствието за собствен принос, старите десни дори не допускат колко скоро ще изгубят политическата си опора, постепенно погълнати от ГЕРБ.

Първо му предоставят интелекта си, после – отделни емблематични свои кадри, след това идва принудата да се направят, че доброволно му дават безрезервна партийна подкрепа, а накрая – като се огледат, всичко са проиграли на рулетката в политическото казино и трябва да си тръгнат дори без копчетата на ризата и без колана на панталона. А какво става с панталона, когато е без колан? Смъква се и пречи на тичането.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com