Наказателен бригадир: На всеки фронт пада по някоя глава. Никой не е съжалявал, че е мълчал!

– Не искаш да ти пиша името, поне мога ли да измисля някакъв псевдоним, под който да те представя?

– Аз да не съм литературен герой, ти к,во, ебаваш ли се с мене?!

– Не, просто е тъпо така анонимно да говориш.

– Нашата работа не е за пред хора.

– Тогава все пак защо се съгласяваш да говориш с мен?

– Защото ми писна да чета всякакви тъпотии за наказателни майори, над, под и нам си какво ниво. Кой ви пълни главите с такива глупости? Това журналистите сте големи шматки…

– Имаме си информатори…

– И к,ъв хонорар им даваш?

– Дай да говорим сериозно. Тия дни полицаите хванаха наказателна бригада, която е наказала пласьор на кока, който отказвал да разпространява…

– Ти как си я представяш тая работа да откаже да разпространява?! Глупости. Просто се е направил на отворко и иска сам да играе, шанаджия…

– И това как се наказва?

– Ами така, както трябва се наказва. Не може да играеш против правилата на играта. Като си се хванал, или играеш, или гризваш дървото.

– Едно не ми е ясно, защо освен да се пребива някого, трябва да бъде и сексуално насилван, че даже и сниман, както е в случая?

– Това не е винаги. Боят се прежалва и се забравя. И ушите ти да отрежат, някак минава. Обаче, когато те наебат здраво, това е голямо унижение. За мъж, де.

– Добре, а тия от наказателната бригада педерасти ли са за да го направят?

– Що пък трябва да са педерасти? Просто наказват, това им работата.

– Защото не всеки мъж би направил такова нещо…

– За всяка работа си има хора. Те депутатите се връткат като малоумни, ти за мутрите питаш…

– Това обаче, че са носели фотоапарат за първи го чувам като метод за наказване, да снимат и да го пускат в Интернет…

– Сега, виж к,во, аз не съм шеф на тия момчета, не знам, кой какво ги е инструктирал, обаче нещо са се окензали…

– Защо?

– Ами разбрах, че са носели фотоапарат, защото нямали пари за камера.

– Ама това звучи смешно, нали сте големи мутри, намате пари за камера ли?

– Чекай малко сега, не ме бъркай мене… То навсякъде си има шматки, и затова стават зацепките. Тия просто са се прецакали сами.

– Повечето от тях не са от Варна, а са от други градове?

– Ами идват момчетата, като няма работа там, пък и да има, хубаво е и нови хора да се явяват по места. Ама и за тая работа трябва акъл. А те са се преебали сами.

– Защо мислиш така?

– Щото са оставили спораджиите да влязат преди тях в апартамента. Малко ако бяха побързали са щели да настигнат спораджиите по стълбите.

– А ти откъде знаеш всичко това?

– И аз имам информатори като тебе. /смее се/

– Като имаш информатори знаеш ли тоя, дето са щели да го бият, той ли ги е изпял на ченгетата?

– Ами! Той оня направо се е насрал, бе! Той изобщо не е знаел нито, че ще го бият и ебат, нито че идват куките. В пълна мъгла е бил. На вратата куките са му казали за какво идват и оня е блокирал направо.

– Значи са ги подслушвали биячите?

– Еми, сигурно. А може и някой да е тропнал… Тя конкуренцията не спи, а и вече направо можеш да се объркаш кой накъде е. Най-вероятно някой е тропнал на ченгетата и така…

– И после знаеш ли какво е станало вътре?

– Като влезли момчетата са ги оставили да му бият два-три шамара все пак да е бит и така са ге гепили. Те куките вече са били в апартамента…

– Ти какво мислиш, сега може ли да се случи нещо на тоя, шанаджията, дето са щели да го бият? Все пак той е осветен и ще свидетелства в съда…

– Ами да се пази бе! Да го пазят куките. Ама то и един го пазиха един месец ченгетата и накрая в съда каза, че никога не е бил рекетиран. Ти ако си ще кажеш ли?

– Не знам, ти ще кажеш какво ще може да ми се случи…

– А бе що да имаш ядове? Трайкаш си и работата се урежда. И за теб чиста, и за нас чиста.

– И сега може ли да му случи нещо на този дето щяха да го изнасилват?

– Всичко може да се случи на този свят. Вървиш и керемида ти пада на главата. Ходиш си из градинките и някой те застрелва. Не виждаш ли какво става?

– А могат ли да се измъкнат според теб биячите?

– Може. Аз направо се чудя защо има изобщо полиция, само само да харчи държавни мангизи и да стимулира корупцията сред магистратите. Щото ако куките не хванат някой, нали се сещаш, че съдиите и прокурорите ще умрат от глад на една заплатка. /смее се нагло/.

– Значи според теб магистратите са по-корумпирани от ченгетата?

– Виж сега, куките са по-друга работа. Има много наши там, обаче има и криви ниви. То, после, те самите не могат да се разберат помежду си и си правят мръсно един на друг. Но в прокуратурата и съда се шарят здрави мангизи. От мен да го знаеш.

– И какво може да излезе накрая – че биячите просто са влезли в къщата на жертвата и са го поздравили с два шамара, защото така си се поздравяват като приятели, така ли?

– Горе долу така. Може хората да обичат да си удрят шамари вместо здрасти, секи е башка луд.

– Ако го бяха чукали, както са го замислили, щяха ли да снимат тоя дето го чука, или само жертвата?

– Ееее, ебаси тъпия въпрос. Как ще снимат тоя дето го чука, бе? Щели са да снимат шанаджията и да го разнасят по интернет, ако не влезе в правия път…

– Трябва ли да си нашмъркан за да я вършиш тая работа?

– Не винаги, ама помага. Държи те в кондиция и те прави перде, не се трогваш от нищо.

– Как стоят нещата с нарко-войната във Варна? Докъде я докарахте?

– За тия неща, нали се разбрахме да не говорим.

– Защо, то има ли нещо като да е толкова голяма тайна? Те генаралите говорят като замаяни, пък ти се правиш на секретен…

– Генералите съ пълни олигофрени, ако питаш мене. А нарко-война няма.

– Ами няма, то Бандита го няма, остана само Жеков, каква война?

– Много ги знаеш бе… /видимо иска да отклони темата/. Гледай да не влезе и у вас някой с камера…/подсмихва се/.

– И все пак – мир, цветя и рози ли е на наркофронта тук?

– На всеки фронт пада по някоя глава. Нали така?

– Искаш да кажеш, че ще има трупове?

– Нищо не съм казал. Казах, че на всеки фронт не се танцува балет, а падат глави. Труповете вие, журналистите ги броите.

– Последно, чел ли си книгите на Георги Стоев, дето го убиха?

– Не, да ти кажа. Четох някои работи тук таме. Поназнайва ги момчето…

– Защо го убиха според теб?

– Никой не е съжалявал, че е мълчал.

Разговаря: Веселина Томова