Жоро се покая, но получи куршум

Сто години по-късно Бай Ганьо отново застреля Алеко. И Жоро бе убит от героите си, макар че сега времето е друго. Бай Ганьо ни весели, докато героите на Жоро бяха други. Казват, че са се страхували от следващата му книга. Действително той написа само минимална част от това, което знае. Можеше да напише още поне десет тома.
Жоро бе спортист. Беше в челните места на самбото в България и печелеше титли в СССР. В Караганда за първи път се сблъска с интригите и уреждачеството в класирането и изтърва шампионската титла. Като че тогава нещо се пречупи в него. Още 1991-1992 г. започна да се занимава с т.нар. мутренски бизнес. След казармата е по-сериозната му дейност. Той виждаше разделението у хората. Казваше "Или си червей и живееш като такъв, или си лъв". Избра да е лъв, каквото и да му костваше. Избра по-лесния път, като си търсеше мястото с юмруци. Беше много силен, можеше да набие всеки. Имаше чувство за справедливост. В казармата спаси живота на едно момче, винаги даваше пари на просяците. Това беше едната му страна. Другата беше рекетът. Отиват при него кредитори да искат да им събере парите от длъжниците. Той отива при длъжника, първо го пребива и после говори с него. Взима сумата и го глобява отделно, задето му е отворил работа. После се връща при кредитора, казва "Защо ме лъжеш, парите са ти върнати" и взима и от него същата сума. Това беше другият Жоро с неговата си справедливост. Извършил е много неправди и дори престъпления, но това, което се говори за мокрите поръчки, е пълна измислица. Той винаги е имал критерии и граница, която не минаваше. Убийството беше под тази летва. Само на шега казваше "Е, какво толкова, вадиш пистолета и стреляш", но веднага добавяше: "Никога не бих паднал дотам."
Имаше офис на "Латинка". Освен рекета се занимаваше и с ротативки.
С времето му останаха малко приятели и той ги търсеше, за да споделя. Всички го насочваха към промяна, а и съвестта му се беше обадила. Беше се променил. Имам чувството, че нещата му тежаха и искаше да ги каже. Имаше изключителна, феноменална памет, която винаги ни е изумявала. Спомняше си неща отпреди 10 години. Имаше много връзки, познаваше много хора. Може би затова се страхуваха от книгите му. Искаше да напише първата още през 2000 г., но смяташе, че все още не е дошъл моментът. Имаше проблеми. Не беше намерил мястото си в живота. Имаше съвест и тя му причиняваше терзания. Изпадаше и в нервни кризи. Напълня от лекарствата, които пиеше. Премина през нравствен катарзис, искаше да се пречисти. Изчака, защото смяташе, че е неизвестен и никой няма да му обърне внимание. Затова се свърза с Христо Калчев. Искаше чрез него да се легитимира и хората да му повярват на разказите. Калчев обаче го изигра много мръсно. Обеща му, че ще правят заедно книга. Срещаха се и Жоро му даваше информация. Изведнъж Жоро отива на море и връщайки се, гледа по сергиите книга на Калчев, а самият той е един от героите. Това Георги споделяше. Казваше, че има много негови неща в книгата и много измислици на Калчев. Това беше, ако не ме лъже паметта, 2003-2004 г.
Не са верни твърденията за паническия страх, който е изпитвал. Въобще напоследък се изказват за Жоро все хора, които не го познаваха. Не беше човек, който се страхува. Поемаше рисковете за това, което прави. Беше приел, че трябва да постъпи така, както разкаянието го тласка, независимо от цената. Беше решил да бъде лъв, каквото и да му коства.
Казваше скандални неща, но никой не го чу. Дори на погребението му дойдоха много малко хора да изразят съпричастност. Всички се питаме, защо никой нищо не направи. След няколко дни всичко ще отшуми и ще се забрави. Ще останем само с илюзията, че нещо може да се промени. Каквито и ръкописи да извадят, Жоро вече го няма. Той беше обикновено момче, жертва на времето. Опита се да поправи чрез книгите това, което е сторил. Смяташе, че така е достойно. Не вярвам да е било за печалба, просто искаше да го чуят, защото беше събрал много. Живя буйно и някак си краят му беше логичен. Може би не трябваше да говори, ако беше помислил повече за семейството си. Сега е време зло. Не е човек да говори. Затова и аз оставам анонимен. Просто един от приятелите на Жоро Стоев.

Анна Георгиева

В.”Стандарт”