За късите крака и дългата памет…
В момент, когато ( логично) целият свят се занимава с победата на Барак Обама на президентските избори в САЩ и с тази тема се занимават всички, ще използвам тази блъсканица от коментари за…пауза. Отдавна се канех да отговоря на някои лични нападки. Знам, че те трябва да бъдат отминавани с мълчание. Но пък мълчанието ми се използва за рециклиране на лъжите, поднасяни като „факти” на основание на …факта, че не им отговарям. Което ровещите в боклука на миналото ми , опитвайки да нахранят с неговите огризки комплексираното си его, тълкуват като знак за съгласие. И ето че имам информационен повод за едно обобщение, което публикувам с прагматичната цел да служи като справка за интересуващите се от моята личност, вместо да отговарям „на парче”-нещо, което няма да правя, защото само подбуждам апетита на хулителите.
В нарушение на правилото, че лъжите не бива да се тиражират, защото лъжците това и искат, ще цитирам един абзац от тиражен вестник ( в чиято информационна агенция БЛИЦ и в момента имам публикувана статия, взета от блога ми!), в които са успели да счупят всички досегашни рекорди по глупости и лъжи, изписани по мой адрес. Събрали са в няколко изречения следното:
-Че съм се барикадирал в кабинета си в БТА ( тази тъпа лъжа я насадиха тогава нашите чудни медии, които не така и можаха да преглътнат факта , че отказах да участвам в нарушаването на конституцията солидарно с правителството, което издаде указ за моето уволнение, осъдих във Върховния съд този акт, доказах правотата си и в Конституционния съд, но въпреки това така и не получих извинение от лъжците).
-Че съм „посочен” за зам.директор на БТА от „новия генерален директор на БТА (!) Георги Тодоров ( макар и двамата, в условията на управленски вакуум, да бяхме „посочени” за изпълняващи заместнически функции от общи събрания на БТА, докато не бях назначен като титуляр в резултат на подписка на стотици колеги от агенцията)
-Че баща ми се казвал Любен
-Че брат ми е бил говорител на правителството на Филип Димитров
-Че сме се били скарали с брат ми публично ( за каквото и да било)
-Че бившата ми съпруга ( тук се споменава, че съм бил„разбивач на дамски сърца” защото имам втори брак?!) поназнайвала това-онова за ЩАЗИ, защото така се било писало навремето ( да написаха и тази лъжа във в. „Сега”, където също се позоваха на „злите езици”)
-Че скоро съм щял да ставам дядо ( дай Боже всекиму)
– Че съпругата ми ме била дарила с рожба ( изостават с информацията)
И всичко това,само в няколко изречения-лъжа до лъжа, глупост до глупост, грешка до грешка. Ако източникът им е същият, който в предишен абзац на същата страница обяснява факта, че не съм бил партиен член като кореспондент в Ливан с „възрастови причини” ( какво ли значи това-много млад на 28 години, или обратното-твърде стар?), всичко е ясно. Човечецът е смачкан от живота ( а навремето идваше редовно и смачкан от бой на работа, но хайде да не слизам на неговото ниво…). Защо обаче от такова смачкване колегите изстискват такъв концентрат от лъжи, глупости и грешки, е въпрос, който чака отговора си.
И като стана дума за отговор, да спомена и част от най-идиотските твърдения, някои от които се рециклират с години и се търкалят безнаказано по мой адрес, особено от анонимни източници в удобната за тази цел мрежа интернет.
– Че майка ми била полковник от ДС, която е…виновна за концлагерите ( да, наистина, след многократни съкращавания в други ведомства като дългогодишен преводач от чешки, тя завърши трудовия си път в това ведомство, но, при цялата си добре известна и хиляди пъти декларирана искрена позиция по въпроса за ДС, няма да се оставя да бъда тикан в ролята на „Павлик Морозов”, заклеймявайки по съветски образец собствената си майка заради нечий кеф).
-Че самият аз съм бил нещо много повече, отколкото просто „секретен сътрудник” ( обикновено се говори за офицер, но има и други квалификации, като „доносник”, превербуван американски и не само американки шпионин и т.н.)
-Че съм бил едновременно главен редактор на „Демокрация” и…делегат на конгрес на БСП ( това пък как го измислиха, те по онова време искаха в капка вода да ме удавят, а техният днешен кумир, покойният днес тогавашен шеф на „кадри” в БСП Кольо Добрев ме заплашваше с компромати чрез репортерите на вестника).
-Че, бидейки на работа в Бейрут, съм…обучавал палестински терористи и че съм виновен за избиването на жени и деца в Израел
-Че съм бил хвалил някога партията ( макар и друг път вече да съм казвал, че съм готов да дам парична награда на всеки, които намери и една такава моя статия, между хилядите, които съм написал за повече от четвърт век).
Спирам с изброяването. Нека този текст е в помощ на хората, които се питат, дали и доколко са верни въпросните твърдения по мой адрес. Защото за верността на обратното се подписвам с името си.
С всичко това не искам да кажа, че съм някакъв „мистър чист”. Не, не съм. Не харесвам в себе си и в миналото си много неща. Но понеже не мога да променя нищо със задна дата, мога да действам в настоящето. Което и правя, без да си прося снизхождение и без да очаквам „всеобщо възхищение”-напротив, има хора, на които държа да не се харесвам.
И за финал , още веднъж по „болната тема”. Целта на отварянето на досиетата, по закон и по презумпция, не е наказанието за принадлежност към някогашните служби ( още повече, че „осветените” като правило не се чувстват наказани, а горди). Целта, с която съм абсолютно съгласен, и поради която от години активно подкрпям исканията за възможно най-радикално разконспириране на бившите тайни служби, е да няма зависими от кукловоди на важни за обществото позиции.
Да Ви приличам на зависим?
Иво Инджев