Организираната престъпност и корупцията създадоха националния ни елит
За ГКПП “ Кулата“ като основен отговорник е посочен митничаря Марио М., известен още като “Джуджето “. Твърди се, че събраните от него суми са били предавани на стоящият още тогава по- високо в йерархията Косьо “Самоковеца“, който пък ги предавал на собственик и управител на ресторант, в който често си почивали както премиерът Иван Костов , така и негови приятели. Ресторантьорът С.Х. по- късно се сдобил и с банка. По същият канал се придвижвал височайшият рекет и от митническите пунктове “Златарево“ и “Станке Лисичково“. Информаторите твърдят, че зад избора на М.М. стояло решението на известна дама, назначена едновременно на щата на МВР и на ГУ „Митници”, известна с инициалите Е.В.
ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ И КОРУПЦИЯТА СЪЗДАДОХА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ, ОСИГУРИХА ЗДРАВА СПОЙКА МЕЖДУ ПОЛИТИКО- ОЛИГАРХИЧНАТА МУ И ОТКРОВЕНО КРИМИНАЛНА ЧАСТИ.
Буквално преди дни бившият премиер Иван Костов от трибуната на Деветото Национално събрание на ДСБ предупреди, че БСП може да се върне на власт с тройна коалиция заради преразпределеното обществено доверие. Както подобава на държавник, той изрази загриженост, че българите живеят все по-трудно, управлението не намира верните политически решения за излизане от икономическата криза, населението се деморализира и т.н.
Накрая съвсем естествено, човекът наричан Командира предложи съвсем естествено себе си и своята все по- топяща се политическа партия като решение за България.
Всъщност той не е единственият политик, който не страда от никакви скрупули, да не говорим за съмнения, че някои такива страдат и от най- злокачествено раздвоение на личността. Тази диагноза им позволява въпреки наличието на всички злокачествени признаци, сочещо, че политическото доверие към тях отдавна е мъртво, те да стоят все в челните позиции на своите партии, както и да претендират да бъдат поливани с народна благодат на всевъзможните последващи избори.
Г- н Костов съвсем не може да бъде наречен изключение, но други подобни поне изчакват и не вдигат шум около себе си.
Голяма зараза ще трябва да циркулира в кръвта на политик, който затънал в самовнушения, забравя какви ги е вършил, когато е бил на власт.
Или просто се касае за опасна властова амбиция?
Няма как да е иначе.
Командирът или е изпаднал в състояние на пълна забрава за виновността си, или мисли хората за пълни откачалки, които само чакат да лапнат новите му обещания и тръгнат след него.
Българинът трябва да има качеството на живот на средния европеец, продължава г- н Костов.
Вярно, всички го обещават.
Ама да си бил финансов министър в правителство, което беше запомнено с едни шпиц- команди, които застрашиха единството на нацията, ликвидираха земеделието, селското стопанство, върнаха обновената и модернизирана България на претендентите за реституция на манифактурни цехчета, които срещу спомените на баба и дядо си върнаха модерни предприятия и новосъздадени за около половин век градски красоти, разпродадоха на безценица индустриални и промишлени предприятия.
А след това да си получил шанса и да си премиер, за това, че си се поразходил с развят шлифер и синя препаска за коса по площада, като си допуснал грабежа над България и нейния народ да продължи…
Убеден съм, че вече няма как времето на ранните заблуди на т.н. преход да се върнат. Българите масово и окончателно се светнаха, че говоренето за демокрация, е било само за заблуда. Истински демократи не могат да заблуждават, грабят и унищожават народа си по този начин!
Нито пък да се самоутвърждават за такива, каквито не са.
Но в интерес на истината и все още потънали в наивното вярване, че все някога справедливостта и възмездието ще възтържествуват, ни се ще да повдигнем няколко въпроса.
Още повече право на това ни дават отговорите на близкият до г- н Иван Костов министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, който запитан лично в две предавания по Дарик радио, където гостува, не отрече, че до него и премиерът на тяхното правителство са стигали сигнали за контрабанда и корупция, които те умишлено не са проверявали, „защото смятали, че инициатор за тяхното тиражиране е тъмночервена журналистка”.
Представете си, видните демократи, политици и държавници, единият от които безспорен юрист и министър на вътрешното ведомство, не намират за нужно да възложат на професионалното ръководство на тяхното министерство да провери информацията. Или пък да сезират независимата съдебна власт да свърши същото, което е нейно задължение.
Всъщност, винаги когато става въпрос нещо да се свърши от едно съвременно правителство, на първо място става въпрос за наличието на политическа воля.
А такава в нашите преходни правителства никога не е имало.
Особено в тези на СДС и ОДС, чиято единствена грижа беше личното облагодетелстване и кариера.
Това те разбират под демокрация.
Ето какво пишат хора, които са били заблудени като повечето българи, че демокрацията е необратим процес, стартирал по волята на същите тези персони: “Всеизвестни са фактите за методите на контрабандиране на стоки и извършването на митнически измами през всички митническите пунктове, станали практика след идването на власт на ОДС през 1997 г. Като източници за информацията са ползвани работещи в различните служби, представени в районите на ГКПП, служители от националните и териториални служби, работили по сигнали от този период от време, както и граждани, които добронамерено са сигнализирали до най-отговорни фактори, водени от желанието да се въведе порядък в държавата.
Източници са и бизнесмени, пренебрегвани или измествани на по-късен етап със съдействието на корумпирани държавни служители.
Още тогава, 1997 г. будни граждани сезират лично премиерът Иван Костов, както и вътрешните му министри, че едно от най- мощните пера за лично облагодетелстване по престъпен начин е контрабандата на цигари и други акцизни стоки.
Описани са и методите, които се използват от организираните престъпни канали.
– от безмитна зона “Истамбул” или “Солун” претоварване на камиони с използване на т.н. „тапа”/друг тип стока, която се обявява по документи/;
– обмитяване на занижени количества;
– фиктивен транзит;
– използване на фалшификации по ТИР- карнети;
– пропускане на товари „на зелено”/ т.е. без каквото и да било заплащане/ и др.
Посочени са фирмите и лицата, ангажирани в тази дейност, като още тогава за първи път се споменават имена на хора като Иван Тодоров “Доктора”, собственик на фирма “Амигос-3”.
Добронамерените информатори видимо добре познават каналите, след като сочат още тогава, че парите се предоставят на някой си митничар от Митница Свиленград Николай П. и живеещата на съпружески начала с него Галя Т.
Описана е също голямата митническа игра с „определяне на минимално допустими цени”, която заедно с добре отигранатасхема на Вътрешните митнически бюро, изникнали в цялата страна масово принуждават представителите на бизнеса да си ”плащат” за всичко.
Според едни източници при контрабандата следвало да се търси инициатора: митници, гранична полиция и УПТР, работещи като елементи от стройна система и организация, начело на която стоят политически кръг, ръководители на министерства, подпомагани от силовите структури като гарант, контрольор и непосредствените изпълнители.
Хората добре знаят и сочат, че за всеки отделен граничен пункт са били определени координатор и отговорници, за чието назначаване и ръководство отговарят ресорните министри, заместник- министри и главните секретари на МВР и митниците, като конкретно са посочени имената на С.Б. и З.З.
В случая информаторите, потърсили съдействието на високите властници са толкова добронамерени, че дори са се постарали да посочат в таблици щетите, нанасяни на държавата от тези действия.
Така според тях само от контрабандата на цистерна с горива престъпните структури печелят и си разпределят 10 хил.; от кафето- 15 хил., от цигарите 10 хил. за контейнер, от спирта- 15 хил., от месото- 10 хил., от захарта- 7 хил., от суровото кафе- 7- 8 хил. и т.н.
Годишните щети те предлагат да бъдат изчислени върху осредненото число от средно 4 млн. ТИР – камиона, преминали границите на страната.
Допълнително информаторите предлагат да се обърне внимание, че по настояване на политическият кръг контрабандата е удвоена и с източването на ДСС, с което щетите могат да бъдат удвоени.
В тези документи, част от които и сега се намират вероятно в канцелариите на МС, различните министерства, обезателно МВР и неговите служби се твърди, че централизираната национална организация на контрабандата се подпомага от регионални и териториални структури.
Посочени са имена и прякори, които съответните служби се очаква или да знаят, или лесно да установят, доколкото те са широко обществено известни.
За ГКПП “ Кулата“ като основен отговорник е посочен митничаря Марио М., известен още като “Джуджето “. Твърди се, че събраните от него суми са били предавани на стоящият още тогава по- високо в йерархията Косьо “Самоковеца“, който пък ги предавал на собственик и управител на ресторант, в който често си почивали както премиерът Иван Костов , така и негови приятели.
Ресторантьорът С.Х. по- късно се сдобил и с банка.
По същият канал се придвижвал височайшият рекет и от митническите пунктове “Златарево“ и “Станке Лисичково“.
Информаторите твърдят, че зад избора на М.М. стояло решението на известна дама, назначена едновременно на щата на МВР и на ГУ „Митници”, известна с инициалите Е.В.
Ако за МВР и МФ отговорни за функциониране на националната схема били съответно министрите и главните секретари, то техните подчинени имали също своите отговорности, но и съответни лични постъпления.
Директорът на НСГП В.Г., неговите подчинени началник на граничен сектор Х.Я., ползваните от тях за куриери Ив.П. и Б. М. също получавали своето по веригата по най- височайше решение.
Когато на директора на НСГП В.Г. е докладвана служебна справка, според която само за четири месеца през гръцкият пункт към България са били насочени 300 цистерни с горива и 120 камиона с пилешки бутчета, които не са регистрирани, той осуетил проверката.
За да бъде осигурена тази стройна грабителска за България система е налице престъпен замисъл.
Пръст в кадровите решения на повечето използвани по схемата позиции имат водещи депутати от ОДС като Орф. Д., Р. Тоткова, които от своя страна искат съдействие от Е. М.
Към 2000 година острите противоречия между силовите групировки постепенно са преодоляни и дори е постигнато споразумение, според което е осигурено и наконкурентно разпределение по дейности и направления.
СИК основно работят с петролни продукти, докато с кафето, захарта и месото работи основно представителят на ВИС, Хр. К., станал известен напоследък не само с интереси в енергетиката, но и политиката.
Последният, както и изчезнал по- късно бизнесмен и член на силова групировка, отговорен за пазари Илиянци се ползвали с протекциите на директора на ДНСП по това време.
Той пък бил съответно заинтересован от действащите схеми, като от всеки камион с контрабандна стока, независимо през кой пункт влиза в страната си осигурявал по 500 ДМ.
Вероятно е истина твърдението му, че той също бил принуден да споделя с по- високо стоящите, като 50 % от парите се предавали на известна дама, чието дакелче разхождали служителите от НСО, както и 10 % на главния секретар на МВР.
На ГКПП Златарево парите от контрабандата получавал до време М. М., подпомаган от Ф. Ф. След това те тръгвали освен към описания вече премиерски ресторантьор и към хасковския адвокат, домогнал се до депутатско място с инициали Хр. Б.
Последният още тогава се смятал за толкова недосегаем, че набързо се обзавел с огромна къща в столецата в района на Военна академия, а когато направили опит да го поозаптят неговите съпартийци, преминал в друга партия.
По подобна схема пари се събирали от Свиленград, “Капитан Андреево”, като се предавали на Косьо Самоковеца, който се отчитал лично или посредством своя помощник Методи на З. З.
Съответното количество средства получавали тогавашните директори на НСС и ГДБОП, като дори не бил забравян лично най- високо стоящ от управляващата партия в Народното събрание.На някои место като ГКПП Гюешево дори се появили съмнения за нелоялност към изградената и ръководена от най- високият държавен връх система. Там сякаш организатор на каналите е В. М., началник на РГС, приятел и протеже на вътрешния министър.
На ГКПП “Калотина“ организатори с били Иван И., началник, Б. С., началник, Н. С., началник на и Х. А. Средствата, събирани при тях тръгвали по веригата НСГП, ДНСП и нагоре.
На ГКПП Русе и Силистра цялата схема се ръководела и отчитала на тогавашният ръководител на НСС, като от там е осъществявана контрабанда на спирт, цигари, кампактдискове и крадени коли.
Кадрите на тези две ГКПП са се подбирали и назначавали на основата на лична преданост и вярност.
До „партийното и държавно ръководство” набираните средства от Русе, Силистра, Разград и Плевен след съответното преразпределение стигали чрез И. Ц., заел въпреки крехката си възраст висока позиция в съвета за национална сигурност при МС.
На ГКПП “ Аерогара – София “ организатори и отговорници са Б. Л. от ГКПП, а от митницата Красидар Биков. Първият е назначен по лично настояване на заема високи позиции в Народното събрание Й. С. и приятелят му и главен секретар на МВР Божидар Попов.
Освен контрабанда на стоки, алчността на политико- криминалната групировка тук стига дори до създаването на функциониращи канали за осигуряване на незаконни емигранти, арабски граждани, за които са осигурявани и фалшиви паспорти, насочвани основно към дестинации в Западна Европа, САЩ и Канада.
Информаторите сигнализират институциите, че са нанасяни огромни щети на държавата и от несъбирането на пътни такси и разрешителни.
Според тях средногодишно през страната преминават 6 млн. превозни средства с чужда регистрация, за които би следвало да се събират такси: за леки коли- по 50 лв,; за ТИР камиони- по 1000 лв. и за автобуси- по 1000 лв.
Към същият период от време УПТР отчитала събираемост само на 50 млн. лв.
Разликата е била преразпределяна по същата схема като организираната контрабанда.
По инициатива на силовите групировки е разрешено създаване на фирма за пътна помощ, “АТЕК“, която събира допълнително по 5.00 лв от всяко превозно средство с чужда регистрация, което пресметнато грубо прави още 30 млн. годишен приход.
Тази фирма получава разрешение да работи на границите със съдействието на ген. Л., преминал като метеор от МНО в МВР.
Набираните от контрабандните и други престъпни канали средства са се преразпределяли по вече описания начин по веригата правоимащи, като част са се предавали по нарочни куриери и за централата на СДС в София.
Послушанието към властта се осигурява по няколко начина. Освен посредством даденото негласно разрешение за участие в така организираните престъпни канали и участие в обогатяването за лична сметка, също се прилагат различни други форми на зависимости.
Известно е, че П. П., макар уволняван и осъждан за контрабанда на МПС е възстановен за инспектор на митница “Аерогара“. И. А., племенник на бивш вътрешен министър, макар да е документирано нееднократно, че поддържа лични връзки с Косьо “Самоковеца“ и е пренасял негови пари през ГКПП “Аерогара“ също е оставен да служи.
Секретни сътрудници на бившите специални служби са били поставени в зависимост заради своето минало и по този начин принуждавани да участват в каналите. В някои случаи те сами търсят и установяват корупционни връзки със силните на деня свои ръководители и ресорни министри, какъвто е случаят с П. П., дългогодишен директор на РМУ София.
За размерите на контрабандата и възможностите за лично облагодетелстване има немалко данни. Само през м. декември 2000 г. от Солун за България са тръгнали 250 контейнера с пилешки бутчета, като от тях редовно обмитени са 40. Загубите за държавата са в размер на 8 млн. лв . В тази схема са и бюрата в Кремиковци, Суходол, Горубляне и Столична митници.
За времето от 01. 01 до 19. 01. 2001 г. от Солун за България тръгват 50 камиона пилешки бутчета от които са обмитени само 6.
За този период загубите за държавата възлизат на 1 . 700 . 000 лв .
Тук подкупите са били определени на 16 000 лв на камион, като по 2 хил. се разпределят на гранична митница и бюрата, а останалите 12 хил. са за РМД и Агенцията.
Сирийските, китайски и дубайски стоки се пускат през три канала -РМД София /Столична митница /, Илиянци и РМД Пловдив.
От тези схеми месечните щети за държавата са 3 500 000 на пункт.
Посредниците стават българските граждани от арабски произход Рами Шабри и Абдулджалил Ибрахим Барзат, от сирийски произход, протежирани от различните специални и специализирани служби на МВР.
Каналите в Пловдив се държат от Амат Савора, сирийски гражданин, като 30 % отиват от печалбата при Косьо Самоковеца.
Савора работил с фирмите “Агрика Бон Ви”, “ София-транс ” и “ РИН ”.
Не политическата вярност, а алчността подтикват стари кадри да се променят. Г. М, работил в ЦК на ДКМС, оглавил направление в кадровата служба на митниците от която зависи подбора, назначаването и кариерното развитие на митничарите въвежда по 10 хил. лв. тарифа за включване в курс за инспектори и получаване на митнически печат.
Част от тези данни са се потвърдили и при извършена цялостна проверка в Агенция “Митници” за периода 1999 –2000 г.
Резултатите са запазени в тайна и използвани само за изнудване и влияние.
Информаторите твърдят, че тези данни, заедно с писма от граждани с подобна информация са били предавани лично и на премиерът Иван Костов.
Цитирано е конкретно писмо, което разкрива изграждането на корупционна схема.
“През 1996 г. Захари З. вече преместен на длъжност “ митнически инспектор”. През 1997 г. по препоръка на Хр. Бисеров и със съдействието на З. Русева става началник на митница “Свиленград”.
Освен различните външни източници дори достойни хора, кадри на самата ПК- ОДС са подавали подобни сигнали.
Такъв е случаят с Б. Йоцов-секретар на ОС на СДС район “Изгрев” София, който също разказва за лични срещи с Иван Костов, Емануил Йорданов и висши служители от ДНСП и НСС.
Ако някой е обръщал внимание на множеството информации от онова време, текли към различните служби, институции, политически лидери, вероятно България нямаше да е в това състояние.
А и мнозина от неудобните свидетели на станалото и ставащото нямаше да са си отишли от този свят.
Престъпността, корупцията и контрабандата създадоха политическия елит на прехода, споиха връзките с престъпните организации.
По този начин който и да дойде на власт, статуквото остава гарантирано.
През всичките тези години всеки следващ поемаше ангажимент да пази косъм да не падне от главите на предшествениците му, а схемите за корпоративно и лично облагодетелстване се предаваха и експлоатираха по договореност.
Екип на НАЦБЕЗ