Боклуци и боклуци. Да изхвърлиш прогнилия галош

Би Ти Ви свърши добра работа, това трябва ясно да се каже. Месец след месец телевизията налагаше със страст и немалко въображение кампанията си „Да почистим България за един ден“. И накрая постигна забележителен резултат – с различни жанрови прийоми, използвайки деликатно някои от най-популярните си лица, паметта ми е запазила най-вече това на Венелин Петков, но може и да греша. Упорството и постоянството на Би Ти Ви заслужават адмирации, вън от съмнение, още повече че телевизията и преди имаше забележителен успех и с други свои начинания (акцията за Могилино например).

Ония 300 хиляди души, които участваха в заключителния ден на кампанията, могат да осигурят при едни следващи избори десетина-петнайсет места на Би Ти Ви в парламента – така изглежда на пръв поглед. Но дано подобна глупост да не им мине през ума, понеже тогава фиаското ще бъде пълно. Едно е да почистваш битовите боклуци, съвсем друго, ако тръгнеш да се разправяш с политическия боклук – той си има свои правила, доста е по-устойчив, ако едно пластмасово шише се разгражда за 100 години, политическите отпадъци изобщо не се разграждат поне у нас е така.

И президентът Плевнелиев участва в заключителния ден от кампанията – е, как да пропусне такава възможност, ако не се беше вяснал пред камерите, щяхме да решим, че нещо се е случило с него.

Ако можеше да почисти малко личния си словесен боклук, щеше да е по-добре, но това засега изглежда невъзможно – и може би трябва да се направи друга кампания, примерно „Да помогнем на президента да не говори толкова много“.

Ето какво каза той: „Тази инициатива е доказателство, че в България в последните години гражданското общество става все по-активно“. Изхвърляш някакъв прогнил галош – и гражданското общество става по-силно, така си е.

Не знам на кой паркинг е бил напоследък господин президентът, но подобни кампании изобщо не могат да се свържат с фамозното НЛО „гражданско общество“, което ту се появява, ту изчезва, когато на някой политик му хрумне да обясни по някакъв начин нещо, което не разбира. Ако се погледне от тази гледна точка кампанията, тя ще изглежда направо нелепа – но и всичко останало също ще изглежда нелепо, ако му се тури фльонгата на „гражданското общество“.

Комунистическата власт десетилетия наред усърдно организираше „съботници“ и тогава се вършеше доста повече работа. А и обикновените хора по онова време бяха неимоверно по-съвестни и грижовни не само за себе си, но и за общото – това означава ли, че онова общество е било „гражданско“? Трябва много внимателно да се обясняват подобни кампании и да не се използват понятия, които са все още неясни, а може би от продължителна спекулативна употреба вече и напълно безсъдържателни. „Гражданското общество“ е мантрата на различи тарикати и тарикатски образувания, посредством която главно се смучат пари от западни донори. Никой навремето не смяташе колко хора са излезли на поредния „съботник“ по простата причина, че всички излизаха –

дали ги е  било страх от милиционерския ботуш или са го правили спонтанно, питайте по-възрастните край вас. И побързайте, защото само след 20 години вече няма да има кой да ви отговори на този въпрос, понеже всичко ще бъде забравено, а това ще бъде жалко.

Имаше и друго, което и днес ме изпълва с гордост. През 1988 и 1989 година събрахме от зрителите на „Всяка неделя“ над три милиона лева – това бяха грамадни пари, почти три милиона долара – за възстановяване на войнишките паметници. Тази отзивчивост за сетен път доказа, че независимо от непрекъснатите идеологически понеделници, вторници, среди и т. н. здравият разум никога не е напускал българина. Трезвост, която вървеше заедно с една неумираща, макар и тиха съпротива – когато по-късно властите направиха контраофанзива за възстановяване на партизанските паметници, тя се провали безславно.

Мъча се от снощи да си спомня един руски анекдот, свързан с подобни инициативи.

Историята се случва през 1970 година в транссибирския влак, който пътувал към Москва – тогава се честваше 100-годишнината от рождението на Ленин (Ленин е болшевишки вожд, ръководи революцията през 1917 година и пр., все още можете да се запознаете с него на Червения площад в Москва – това за ония, които нямат време за историята). Разговорили се двама пътници в купето и единият започнал да разказва спомените си за великия вожд: как веднъж го видял да мъкне някакви трупи по време на един „съботник“, бил много убедителен оратор и запалил всички с ентусиазма си, затова и нашият разказвач също се включил в почистването, и то с голямо желание.

„И какво стана след това?“ – попитал спътникът му.

„Ами, какво, ето днес най-после се връщам от Сибир!“

Ленин умира през 1924 година, но човечецът чак сега се връщал от сибирския лагер.

Можете да приемете, че навремето и у нас по време на „съботниците“ до всеки чистник е имало един милиционер – ако искате да живеете с лъжи. Разбира се,

Живков не се гъзурчеше сред боклуците като Плевнелиев, а последното си е несъмнен прогрес.

Много или малко са тия 300 хиляди души, които се включиха в кампанията на Би Ти Ви? Смятам, че са неочаквано много. Българинът се чуди къде отиват всъщност парите, които му прибират за „данък смет“ – това се притурва към всевъзможните други обстоятелства и доводи, затрупали го през последните 20 години, подхранващи в крайна сметка изконния му нихилизъм, и той гледа недоверчиво на всякакви кампании. Но подобен скептицизъм далеч повече е белег на онова „гражданско общество“ от всичко останало. От такъв човек не можете да искате вече да носи трупите на Ленин. Дори шефовете на „Титан“ да бяха излезли да почистват в събота, това пак нямаше особено да го ентусиазира.

Между кдругото, ако от телевизията знаеха за прословутите „Ленински съботници“, дали щяха да планират кампанията си тъкмо за съботния ден? Времето/Историята обаче непрекъснато се шегува с нас, гъделичка ни по този начин и проверява чувството ни за хумор.

Питам се обаче какво ли ще се случи, ако един ден някоя телевизия реши да направи кампания „Да изчистим България от политическия боклук“?

Възможно ли е това изобщо? Едва ли. Понеже тъкмо телевизията се храни с най-голям апетит от този боклук. Ставало е дума и друг път, че не политиката се случва чрез телевизията, а самата телевизия е политика. Тръгне ли на война с политическия боклук, телевизията трябва да започне от себе си – от собственото си лековерие и недалновидност, от собственото си нежелание да диша чист въздух, от вкоренения си вече недъг да се примирява с политически користното и нечистото.

Само си спомнете какво вирее и вилнее на телевизионния екран и веднага ще се убедите, че няма да са достатъчни и 100 „съботника“, за да се изнесат боклуците от политиката. И онова наперено, подскачащо и „ръ“-кащо човече, вирнало глава нагоре към немислимото бъдеще – сетихте се, за Ленин става дума – да цъфне от небитието, пак няма да успеете.

Няма друг супермаркет, който да продава толкова некачествена и направо развалена храна и никой да не иска да го затворят, напротив – очаква се всеки момент да се открият още и още филиали на политическото „Фантастико“, които да работят денонощно. Задачата да се спуснат кепенците на тези магазини изглежда невъзможна, защото те са доходоносни поне колкото турските сериали – доходоносни, но по някакъв друг начин. Сещате се, надявам се, по какъв – понеже ви е известно, че рейтингът на „Листопад“ е несравнимо по-висок от този на вечния политически сериал, който ни предлага и предлага ланшна шума и все оцелява.

Това самопречистване на телевизията от политиката е най-илюзорното нещо обаче, тя никога няма да прибегне до подобен „съботник“.

***

25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 сантиметра.

Не ви изброявам боклуци, открити в събота.

Това е било извадено от стомаха на 15-годишната А.Й. от Дома за деца и младежи с умствени увреждания в Стража. Момичето умира през 2006 година и при аутопсията лекарите се налага да участват в това почистване. Съобщиха ни за всичко това едва вчера.

Очевидно българското „гражданско общество“ става все по-активно, след като 6 години по-късно научава за животинското съществуване на това дете.

Ако си позволя малко по-волно да перифразирам руския писател Виктор Ерофеев, подобно общество окончателно се е превърнало в изправителна колония на душата.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт