ФАЛИТЪТ ЩЕ БЪДЕ НАШАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Явно, здраво сме закъсали, щом като и урсулките от Европейската комисия са се загрижили за нас и тия дни даже ни услужиха с някои идеи – най-оригиналната от които е да вдигаме данъците.
Разбира се, Народът е наясно колко е затънал, той открай време пребивава в това състояние, загубил е представа за всичко друго и кротко си предъвква животеца.
И не се гневи, дори когато властниците се пазарят с него за двайсетина или трийсет евро, които му отпускат допълнително като израз на височайша милост.
Голяма част от нашите хора отдавна са се примирили, че Животът всъщност не е нищо друго, освен един пазарлък – дирижиран от неуки и нахални хора.
Няма друга държава, поне сред ония, които приемаме все още като „цивилизовани“, в която властта да се упражнява от толкова невзрачни хора, най-ценното притежание на които е изрядната им анонимност.
Гледаш ги и не можеш да им се начудиш – ясно е, че едва след няколко поколения може би ще се състоят в някаква нормалност и то, ако се полагат специални грижи за тях и ако изобщо се намерят доброволци, които да се посветят на тази нелека мисия.
Трябва да си сляп или напълно изоставен от разума си, за да продължаваш да вярваш, че ние изобщо сме в състояние да излъчим някакъв „елит“. Нямаме сили да направим дори най-повърхностният подбор, понеже вече не притежаваме и критерии, на които да се доверим. Лишени сме и от най-беглата представа, какво трябва да представлява този елит.
България е държавата, в която изобщо не е ясно, какво мисли Властта за Народа си – освен че това е някаква аморфна маса, с която можеш да се отнасяш както ти скимне, а ако съвсем не я забелязваш още по-добре.
Веднъж споделих тук, че България ще се оправи едва тогава, когато остане без политици.
Възможно е да ви изглеждат някак неприлични тези думи – но въпреки това са и отчайващо точни.
Днес Народа го броят до 6 и половина милиона души, от тях през последните години някак гласуват приблизително една трета, без да смятаме последните избори – две трети не си правят труда да се залъгват и по този начин.
Това са четири милиона отчуждени хора – така твърди Сектата и още не се е сетила да ги анатемоса като неблагодарници.
Те пък, от своя страна, са напълно убедени, че са окончателно изоставени.
Изоставени в една държава, която приключва разпада си на две части: едната от които включва най-големите градове, другата – цялата останала смазваща убогост.
Сякаш излизаме от някаква необявена/тайна война, след която са оцелели няколко града, всичко останало е разрушено или продължава да бъде рушено.
Идилия, в която като че ли нищо не може да се случи.
А и дори да се случи да ни подхвърлят нещо наистина значимо – например, да се възползваме от някаква чужда „революция“ – истинска или по-скоро привидна, ние и от тази „далавера“ няма да успеем да спечелим нещо.
И дори вече не вярваме, че подобен късмет може да ни споходи.
А ако това някак се случи, ние ще го проспим, докато извършваме някакви подвизи, на които сме способни само в най-дълбоките си, мъртвешките си сънища.
Няма будилник, още не е измислен, който може да ни пробуди и да ни измъкне от това сънливо състояние – а няма и солидни знаци, че наистина го искаме.
Няма защо да се лъжем повече – нуждаем се от един грандиозен фалит.
Всъщност, той отдавна е факт, но, както се полага на системни страхливци, ние не смеем да го обявим.
А той е единственото ни спасение. Друго не ни е останало.
Фалитът ще бъде нашата революция – и всичко останало, което толкова храбро сънуваме.
***
И на вещици не случихме. Поптодорова – най-притворното дете на славната БКП – няма да миряса, докато не я признаят за главната евроатлантическа вещица.
Тия дни здраво накастрила Радев: той бил причината България да стои на тъча – вместо да взема активно участие в „играта“.
Нашите кротки хорица отдавна вече са наясно за каква игра става дума. Наясно са и как ще завърши тя.
Но вещиците няма да мирясат, докато не си окървавим ръцете.
Кеворк Кеворкян
