ЧАМОВ МАТЕРИАЛ В ГЛАВАТА НА ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР И ТЪПОТА НА СТЕРОИДИ У РАДЕВ И ПР

Не исках, но се налага да се изкажа и днес. Просто има едно нещо, което органически ме дразни, и това е тъпотата. Да си глупав е нормално – всички сме били глупаци в даден момент от живота си. Но да си тъп е вредно за околните. Тъпотата е агресивна глупост.

Та гледах днес външната ни министърка Чамова и сериозно се зачудих: чамов материал ли има в главата си? Според нея прочутата декларация за подкрепа на Украйна не била обвързваща… И забележете – в „дискусията нямало дискусия“ за нейното съдържание. Тия хора явно ни взимат за пълни идиоти!

Всъщност смисълът на една декларация е точно такъв: да декларира официалната позиция на една държава. Когато вътре черно на бяло пише, че „защитаваме териториалната цялост на Украйна и Русия трябва да се изтегли от окупираните територии“, това означава точно това, което пише. Точка.

Само че има една „малка“ подробност, която Чамова удобно пропуска. След куп правни конструкции и стъпки Русия вече официално включи по-голямата част от тези окупирани територии в своята Конституция. За Москва те вече са федерални субекти – не само фактически, но и правно.

Чаткаш ли, Чамова? Новите територии на Руската федерация попадат в обхвата на обновената ядрена доктрина на Кремъл, да речем. Ей така, просто детайл, маловажен.

Явно жената изобщо не е за този пост. Можеха да ѝ намерят местенце я в Министерството на здравеопазването, я в някоя лаборатория, където да си се занимава с това, за което действително е учила. Изумително е просто! При толкова подготвени кадри в областта на дипломацията (и разузнаването) в „център-лявото пространство“ Радев реши да извади точно това чудо и да го натресе за външен министър.

И още по-изумително е, че днес самият той излезе да замазва положението, като каза, че декларацията нямала подпис от Чамова. Демек – украинците си я пуснали ей така, без да питат никого. Вчера писах за „седенето на два стола“ и за това как първо угоднически приемаме всичко на международната сцена, а после се опитваме да го отричаме пред родна публика с някакви глупашки, уж проруски позиции.

След днешните излияния обаче ефектът е пълен разгром.

Ето как изглеждаме в очите на света: за руснаците – ние сме държавата, която настоява те да се изнесат от „окупираните територии“, които Москва чисто правно вече смята за част от Руската федерация. За Запада – ние сме лицемерни партньори, които само ден след като са приели общ документ, започват да реват: „Ама ние не сме го подписали, те украинците си го измислиха!“.

Ето това вече е тъпота на стероиди!

Нямам представа кой върти ПР-а на новата власт, но този човек или тази агенция не просто не става – тя е отчайваща.

Тези хора не спазват дори базовия закон на българския пиар: като си се осрал, не почвай да се обясняваш и да се омазваш допълнително, а изчакай три дни миризмата да отмине.

Защото в момента циркът е пълен: тя казва, че декларацията е приета, а той твърди, че няма подпис, което по неговата логика означава, че не е приета. Единият вика „опечено е“, другият вика „сурово е“. Единият признава международния акт, другият го зачерква. Получаваме две личности, които уж говорят от името на една и съща власт, а резултатът е абсолютно шизофренно поведение на държавата ни пред света.

Ефектът на Дънинг-Крюгер отвсякъде! За тези, които може и да не знаят: това е онзи психологически феномен, при който си толкова некомпетентен, че заради самата си тъпота не можеш да осъзнаеш колко точно не знаеш. И вместо да си мълчиш, преливаш от чудовищно самочувствие.

И ако за Чамова това обяснение изглежда съвсем на място, то при премиера казусът е друг и по-сериозен. Радев беше президент цели девет години. Той би трябвало да има международен опит и да знае как се кове дипломацията. Точно заради това е недопустимо да влиза в ролята на политически фокусник, който се опитва да скрие слона в стаята с приказки за „липсващи подписи“. Опитният политик не се оправдава като ученик, хванат с пищов, а носи отговорност за министрите, които сам си е избрал.

Впрочем, същият този ефект на некомпетентност отдавна удари медийните машини на Боко и Пеевски. Просто за Радев много хора таяха искрена надежда, че ще бъде нещо различно. Уви.

Накрая пак получихме още от същото. Както е казано – всяка трагедия се повтаря като фарс.

Сега остава само да изчакаме Слави Василев да се появи в някое студио, за да ни обясни „още по-големите тънкости“ на тази външна политика – как Велислава Петрова-Чамова всъщност е най-великият външен кавхан на България от времената на Кубрат насам, а „липсващият подпис“ е висш геополитически шахмат.

А веднага след него преподобният Явор Дачков може да сътвори едно пространно житие за делата на пресвета Чамова и нейния бог Исус Радев. Циркът е пълен, завесата пада, а публиката ще плаща сметката.

Филип Антонов