НИКОГА НАВЕЖДАНЕТО НЕ Е БИЛО ТОЛКОВА НЕКАДЪРНО, НЕСКОПОСАНО И ОПАСНО, КОЛКОТО СЕГА. БЪЛГАРИЯ Е КАТО НАРКОМАН НА ХЕРОИН С ТЕЗИ ЕВРОФОНДОВЕ, НО ПРИ РАДЕВ ВЕЧЕ СЕ ДЪРЖИМ КАТО ЧОВЕК, МИНАЛ ДИРЕКТНО НА ФЕНТАНИЛ. ВРЪТКАНЕ И ГЛУПОСТИ ДО ПРИПАДЪК!

Мислех си да дам традиционните 100 дни толеранс на новото правителство – поне за външната му политика. Нещо обаче ме дърпа за езика. И това са бездарните изявления на „Малкия Хладилник“, социалния момък с поршето – Слави Василев, който славоСлави новата ни външна министърка. Става дума за онова странно обличащо се девойче, което изгря за политиката в кастинг на другия Слави – самия Трифонов.

Първо, кой нормален човек изобщо търси политическа кариера, като ходи на кастинг в шоу? Това е интересен въпрос. Както и кой политик си събира държавните кадри от риалити кастинги – още по-интересен. Но това е друга тема, съвсем логична за общество, чието основно културно достижение си останаха „Биг Брадър“ и „Ергенът“.

Думата ми обаче е за друго. Никаква независима българска външна политика няма и не може да има! Не сме малка страна, но сме абсолютно незначителни като влияние и ресурс. И това е така вече 36 години. Че и от по-далеч – от 1918 г., когато мераците и наистина големите ни усилия във войните за национално обединение бяха посечени. Оттогава сме все надупени и нагъзени пред всеки по-голям.

О, идва Хитлер? Да живее Хитлер! О, идва Сталин? Да живее Сталин! Както казва един водещ на едно историческо предаване: „Едни и същи хора са плакали на погребението на Борис Трети, а после първи са викали „да живее Червената армия!“

Като казах Борис Трети, в миналото навеждането поне е било с финес и малко достойнство. При Бай Тошо се правеше със сметка, а при Боко – с умилителни театрални, ганьовски усилия. Но никога, никога не е било толкова некадърно, нескопосано и опасно, колкото сега.

По една проста причина: ние хем сме си верни на НАТО и САЩ и подписваме абсолютно всичко (по думите на Марко Рубио – дори без да питаме защо си даваме летището), хем после така се пънем по медиите, че на Запад ни имат за върли русофили и путинисти.

А париците ни зависят от ЕС – от същите тези омразни „урсулски“ либерали. Тъй че току-виж са ни спрели спринцовката. Защото България от 2007 година насам е като наркоман на хероин с тези еврофондове. Е, при Радев вече се държим като човек, минал директно на фентанил. Връткане и глупости до припадък! Хем да ни намразят руснаците (защото снарядите ни си вървят към Украйна, без значение кой е на власт, включително и Радев), хем да ни вдигнат мерника и европейците – заради безмозъчните ни русофилски излияния за вътрешна употреба по медиите.

Явно някой си въобразява, че прави „висша дипломация“, като се опитва да седне на два стола едновременно – или поне на приказки да е така. Само че в днешния свят това е пет пъти по-опасно, отколкото чисто и просто да си избереш един стол и да си седиш на него. На два стола не сядаш, на два стола се разкрачваш. И накрая просто идват и те сцепват два… да не казвам какво, отзад.

Радев е хубаво бързо да си припомни съдбата на Бойко. Онзи същият Бойко, който се мислеше за велик балансьор, докато хем врътна крана на „Турски поток“ и го изсипа в краката на Путин, хем извади милиарди на куково лято за американските F-16. И какво стана накрая? Накрая му спретнаха едни хубави, шумни и безкрайни протести, които го издухаха от властта.

Всъщност поне това Радев трябва много добре да го помни. Нали той лично ги поведе? Нали той излезе с вдигнатия юмрук срещу корупцията и точно това геополитическо шикалкавене?

Днес обаче Радев прави абсолютно същото, само че в пъти по-некадърно. Сегашните „капацитети“ в МВнР и по кулоарите просто се оплитат в глупостта си и падат по очи. Да си мислиш, че американците и руснаците са бавноразвиващи се и не виждат как хем им подписваш документите на едните в НАТО, хем им намигаш на другите по телевизията – това вече не е дипломация. Това е политическо камикадзе.

И нека бъдем честни – проблемът тук дори не е в това, че самия Радев е чак толкова некадърен. Човекът си беше добър пилот и приличен президент. Големият грях е, че се обгради със супер некадърни и самонадеяни хора, които нямат грам представа от реална дипломация.

И най-страшното е, че това се случва днес, когато вече живеем в един ултра некадърен и брутално опасен свят. Едно беше да правим тънки сметки и детински грешки преди десет години, когато цареше относителен мир. Съвсем друго е да бъркаме днес – в свят, който е настръхнал до краен предел, където дипломацията е мъртва, а бойните дронове и ракети летят по-често от редовните авиолинии. А при редовните авиолинии някои играчи даже бързат да се изнесат по-бързо България, както се казва, „докато е време“, че утре не се знае знае ли се.

В такава ситуация нямаш право на аматьорски заигравания. В такова време, когато големите сили си говорят с ядрени заплахи, а не с ноти, нашите „капацитети“ се опитват да хитруват на дребно като на селски пазар. Само че грешката на пилота в небето струва един самолет, а грешката на пилота в държавата, обграден от лоши съветници, днес може да ни струва много повече.

И не, не продавам евтини страхове. Не плаша гаргите. Просто вижте бюджета на държавата, вижте цените по магазините, които растат с всеки изминал ден по-бързо отколкото Пеевски успява да измисли някоя димка, за да прикрие срамотиите на Радевото правителство, и сами ще разберете накъде отиват нещата.

Апропо, последното е наистина особена управленска „дарба“. Както правилно се досетиха някои хора преди десетина дни, Пеевски сякаш даде „най-милото си“, само и само да отърве новите си приятели в правителството на Радев и Копринков от собствената им комуникационна каша, в която сами се бяха набутали с шокиращия спрямо очакванията на електората бюджет, лишен от всякакви реформи и наченки на нормализация във финансите на държавата.

Липсващата философия на бюджета и воля за истинско управление пък беше гарнирана от Гълъб Донев единствено с оправдания, обещания и нова порция огромни дългове.

Един приятел често се бъзика, че Пеевски е най-добрият пиар в държавата, на което твърдение аз винаги леко се усмихвам. Действително Пеевски ги умее тези работи и не ги прави за първи път: да се изтъпани пред всички сякаш от нищото, за да хвърли изневиделица мощна димка с жълт пушек, която да измести фокуса на вниманието от друг, много по-важен проблем, който наистина и съвсем реално е почнал да клати властта.

Ако върнете лентата назад, допреди две седмици Асен Василев се намираше във вихъра си, беше задръстил социалните мрежи и телевизиите със себе си, унищожавайки немощната аргументация на Гълъб Донев и Константин Проданов, които тотално не осъзнаваха къде се намират и в какво са се забъркали, а по този начин Асен събираше хиляди гледания, лайкове и споделяния в мрежите, като дори някои от най-острите му критици се принуждаваха да кажат: „Абе, не харесвам Асен Василев, ама този път май е прав“.

Делян Пеевски успя напълно да неутрализира тези подривни процеси, новата власт сякаш също видя от него какво е добре да прави и набързо подметна на нещастната публика още един-два вкусни медийни сюжета, а в „Прогресивна България“ някой дори се беше досетил най-сетне, че е най-добре Слави Василев и Владо Николов да бъдат скрити, да не се показват никъде и да не говорят нищо. По този начин бюджетният скандал бързо утихна, а с него спихна и опасността Асен Василев да поведе опозицията в парламента, към която цел той усилено се стреми.

Е, днес глупаците около Радев само с едно леко движенийце изтриха целия ефект от всички тези усилия. Но, както се казва, това, което сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Дори и Пеевски.

Навлизаме в буря, от която няма лесно излизане. И точно в тази буря ние нямаме нито капитан в час, нито компас, а само една тайфа самозванци на мостика, които се карат накъде да въртят руля, докато вълните ни заливат.

Външната политика не е телевизионно шоу, нито е кастинг за одобрение. Тя е оцеляване. А с литературни метафори, празни приказки за „два стола“ и заиграване с чужди интереси оцеляването на нормалния български ден изглежда все по-скъпо и все по-малко вероятно.

Филип Антонов