ДУХОВНОСТТА, РАДЕВ, Е ПАЗИТЕЛ. ТЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛУГИНАЖ, А ОЩЕ ПОВЕЧЕ – ПРОДАЖНОСТ. КАКВИ СМЕ НИЕ – ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ, ИЛИ ПРОДАВАЩИ СЕ НА ВОЮВАЩИ СРЕЩУ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ?

„Българин не е етнос, а духовна категория, преминала през хилядолетия и за да се наречеш такъв, трябва да го заслужиш.“ – Това са думи от едно патетично изказване на президента ни Румен Радев.

Красиво казано, наистина.

В древна Япония понятието „духовност“ се е изписвало като „Seishin“ (Сей-Шин).

Думата „Shin“(Шин) означава „пазител“, а „Sei“, може да се преведе като „чистота“.

Комбинацията от канджитата „Sei“ и „Shin“  означава „много чисто съществувание“ или казано по друг начин – „чисто като душата“.

Определението „чисто“ би могло да се замени само с един синоним – „неопетнено“.

Опитвам се да намеря „духовната категория“ българин, визирана от президента, но не през хилядолетията, а сега, на фона на разширяващия се, непредвидим за анализаторите, конфликт в Украйна.

Струва ми се, че има някакво разминаване, простете ми ако греша, точно между онази „духовна категория“ – българин, която презентира президентът Радев и настоящото проявление на духовния ни ръст в тази гореща ситуация.

Както споменах, в далечна Япония, духовността е пазител.

Тя никога не може да бъде слугинаж, а още повече – продажност.

И тъй като думата ни е за нарастващ конфликт, ще продължа още малко паралела с японската терминология.

„Конфликт“ се е изписвало като „Mujun“ (Му – Джун).

Представено е от двете канджита “ Mu“(Му) и „Jun“(Джун) – копие и щит.

Подредени заедно, те означават „конфликт“.

Би ли намерила място духовността в подобен конфликт и до колко би могло да я има?

Обикновено духовността е по-близо до защитаващия се.

Тя винаги стои и напътства добродетелта на  отбраняващия се.

Затова питам:

Кой в случая е „Копието“, което носи агресията със себе си и кой е „Щитът“, който е принуден да се защитава?

А още повече, къде сме ние българите като „духовна категория“ в този конфликт?

И някак си нещо не се нарежда пъзелът. От една страна историята ни, от друга националният ни интерес, а от трета нашите „евро-атлантически“ ангажименти, които се колебая да кажа дали ги определя „духовната ни категория“ или нещо друго, подиграващо се с нея и познаваща до болка търпимостта й.

Ако се върнем назад в историята ще видим, че христолюбивото руско войнство никога не е нападало Запада, а винаги Западът е нападал Русия.

Неоспорим факт.

Като се замисли човек за евро-атлантическите ценности, трудно е да посочи дори една такава, която да е чужда за културното ни наследство и духовно просветление.

От всичко, което носи евро-атлантическото вдъхновение се вижда ясно само едно и то не може да се определи като ценност, а по-скоро като ненавист.

Ненавист към Русия, която след падането на Константинопол през 1453 година, а и в нашето пет вековно османско робство, се превърна в последния пазител на православието.

В японската традиция пазителят върви редом с духовността и духовността редом с пазителя.

В православните текстове се откроява един тропар, който  политиците, кичещи се ревностно в медийната пропаганда, когато посещават църква, е добре да познават по-задълбочено.

Той би могъл да бъде особено ценен за тях при вземането на решения.

Затова го цитирам:

“Спаси, Господи, Твоите люде и благослови твоето наследие, като даруваш на православните християни победа над враговете и ги запазваш с Твоя Кръст.”

Ами, сега ???

Кое ли ще надделее в тази недостойна игра на чужди интереси?

Какви сме ние – православни християни… или… продаващи се на воюващи срещу православни християни?

Достойно е, ако не ти остава нищо друго, то поне в подобна покварена ситуация да дадеш ясен знак за наличие на благоразумие, чест, признателност и пълен неутралитет, още повече, ако имаш претенции, че си „духовна категория“, а не измет.

Но за това се иска не само кураж, а и жертвоготовност.

За модерната „почтеност“ не е проблем да жертва Бог, но себе си – в никакъв случай.

Бог е, за да прощава всичко.

В това е успокоението на всяка власт за всичките й грехове.

Затова и Нему е славата.

А страхът, продажността, глупостта, подлостта, облечена в наглост, не прощават на никого, още повече на „духовни категории“.

Р. S.  „Защо? Кому е нужно? Стига. Нямам право

да искам от влечугите да литнат.

И време е да стъпя на земята здраво

до истината първобитна:

Човек веднъж се ражда – и се ражда алчен.

Веднъж живей на този свят – и всичко иска!

И този устрем днес прегазва като валяк

на скрупулите писъка.

Защото съвестта бе всъщност страх от Бога.

Бог няма, няма страх и съвест няма вече.

Човек издига собствената си изгода

в критерий за човечност.“

(Стефан Цанев)

…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС