Делото „Октопод” през погледа на журналисти
В България краката на лъжата са дълги. Къси са краката на паметта. Операцията „Октопод”, която се превърна в символ на управлението на ГЕРБ и борбата с престъпността, започна на 10 февруари 2010 г. Тогава от пресцентъра на МВР излязоха с официално съобщение, в което се казваше следното: „При специализирана операция, наречена „Октопод”, беше арестуван бившият служител на Държавната агенция за национална сигурност Алексей Петров. В хода на специализираната операция, проведена в столицата, бяха задържани общо 13 души. В хода на операцията са предприети действия по локализирането и задържането на йерархически изградена престъпна група, съпричастна към изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, незаконно придобиване на значителни финансови средства във връзка с дейността на „Кремиковци” АД в ущърб на българската икономика, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет. Има данни, че групата е функционирала над 10 години”.
Всички тези обвинения, формулирани в официално съобщение на МВР, както и многобройните медийни изявления на вътрешния министър Цветан Цветанов имаха за цел да внушат на аудиторията, че основните мафиоти в България вече са зад решетките.
В продължение на осем месеца прокуратурата се опитваше да събере доказателства за "Октопод"-а, въпреки че трябваше да е направила това преди арестите. На последното заседание на Софийския градски съд, който разгледа поредното искане за освобождаването на Алексей Петров от ареста, прокурорите получиха звучен шамар. Според заключението на съдия Иван Стойчев: „Прокуратурата не е събрала достатъчно данни за съществуването на организирана престъпна група „Октопод”, която да е ръководена от Алексей Петров. Липсват и доказателства за извършени от нея множество престъпления. Няма данни за йерархични и престъпни връзки между сочените от обвинението за членове на престъпна група”, констатира още съдията. С това съдът на практика сложи край на раздувания от осем месеца пропаганден балон „Октопод”.
Предлагаме коментари на журналисти от различни медии, които наблюдават процеса от самото начало – Борис Митов, в. „Сега”, Силвия Великова, БНР, Петя Владимирова, в. „Дневник”.
-Операция „Октопод” беше рекламирана като най-атрактивната и мащабна акция на управляващите в борбата им срещу българската мафия и организираната престъпност. Как ще коментирате решението на Софийския градски съд осем месеца по-късно, че няма група „Октопод”?
–Борис Митов, в. „Сега”: Тази констатация на съда не би трябвало да изненадва хората, които следят хода на това разследване от февруари насам. Достатъчно е да си припомним, че още на второто разглеждане на мерките за неотклонение на седемте заподозрени за участие в т.нар. "Октопод", Софийският апелативен съд прие, че няма никакви уличаващи данни за вината на братята Пламен и Йордан Стоянови – Дамбовците, Момчил Кръстев, Николай Велков и Антон Петров Хамстера. От този момент разследващите се фокусираха главно върху обвиненията на Алексей Петров и на практика изоставиха доказването на първоначално тиражираните данъчни престъпления, пране на пари и склоняване към проституция, с които се занимавала групата. Показателен за това дело е и фактът, че едва след 8 месеца пръв Иван Стойчев от Софийския градски съд се осмели да запише в мотивите си, че няма никакви данни за съществуването на въпросния "Октопод". Дали това е плод на директен или индиректен натиск от страна на изпълнителната власт, всеки средно интелигентен човек може сам да си направи преценката.
Силвия Великова, БНР: Това все още не е решение, а една моментна преценка на качеството на събраните доказателства. Тя може и да се потвърди във времето, но може и да амбицира прокуратурата да започне да разследва не само стари случаи от биографията на Алексей Петров, но и обясненията си отпреди 8 месеца, че той е създателят и мозъкът на дългогодишна организирана престъпна група, извършвала широк спектър престъплнения. Дали има „Октопод” или не, ще разберем, когато в съда бъде внесен обвинителен акт и когато делото приключи с присъда.
Петя Владимирова, в. „Дневник”: Сега става ясно защо рекламирането на операцията „Октопод“ е трябвало да бъде толкова мащабно и шумно. От рекламата очевидно се е очаквало да компенсира липсата на доказателства.
–Софийският апелативен съд определи като незаконосъобразни действията на прокуратурата по делото срещу Алексей Петров, но въпреки това отказа да промени мярката за неотклонение. Софийският градски съд обяви, че прокуратурата не е събрала доказателства за съществуването на престъпна група на Алексей Петров, но го остави в ареста. Последователни ли са мотивите в определенията на различните съдебни състави и неоспоримо професионални ли са техните решения?
-Борис Митов, в. „Сега”: Когато говорим за определението на Софийския апелативен съд, с което разделянето на делото "Октопод" бе обявено за незаконосъобразно, трябва да споменем, че според съдия Стойчев това представлява "процесуално недопустим косвен съдебен контрол над прокурорските актове". Или с други думи – няма законова причина съдът да се намесва и да коригира действията на разследващите, дори и те да граничат с откровената глупост, докато делото още не е стигнало под формата на обвинителен акт до магистратите. Колкото до мярката на Алексей Петров, Апелативният съд не отказа да я промени, а просто не се произнесе по искането му и остави на първоинстанционния съд да го разгледа наново, след като прокуратурата събере делата. А дали мотивите в определенията на различните съдебни състави са последователни – трябва да се имат предвид поне два основни фактора. Първият е, че всеки отделен съдия има т.нар. вътрешно убеждение, което въпреки че трябва да се подчинява на законите, все пак често води до противоречиви решения. Вторият фактор е ситуацията, в която работят магистратите от една година насам. Непрестанните изявления на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов, че съдебната система е корумпирана, и намеците за предстоящи арести на съдии няма как да не окажат влияние върху мисленето на магистратите. Особено когато те разглеждат може би най-чувствителния за тази власт казус – делото "Октопод".
Силвия Великова, БНР: Става дума за различни процедури и различни правомощия на съда. Софийският апелативен съд не може нито да потвърди, нито да промени мярката му за неотклонение по молба, почиваща върху незаконосъбразните действия на прокуратурата, „легитимирани” от по-долната съдебна инстанция. Софийският градски съд пък констатитра, че липсват доказателства за организирана престъпна група, но че има такива за други две престъпления. Де юре и заради тях може да се продължи задържането на един обвиняем, въпросът е масови ли са арестите на обвинени в рекет и заплаха, или Петров е изключение.
Петя Владимирова, в. „Дневник”: Не, мотивите са непоследавателни и вътрешно противоречиви. Някои от тях, вместо да обсъждат законността на ареста, раздават литературни оценки за компетентността на прокуратурата. А отказът на апелативните съдии да разгледат мярката за неотклонение с аргумента, че делото било разделено в нарушение на закона, е измъкване от отговорност. Обжалва се арестът по новото дело, защото точно за него е връчено постановление на обвиняемия, но съдиите казват, че това не е правилно. Ако беше обжалван арестът по голямото дело, тогава пък сигурно щяха да кажат, че няма смисъл да обсъждат дали е извършил онези престъпления „по целия Наказателен кодекс“, тъй като той вече не е обвиняем по тях!
Струва ми се, че този параграф 22 е измислен предварително, за да не разгледа съдът жалбата при всички обстоятелства. Зад строгите юридически конструкции в определенията прозират титаничните усилия на съдиите хем да не се отдалечат на светлинни години от истината, която се очертава от представените доказателства, хем да вземат решение, което няма да ги направи черни овци в очите на вътрешния министър, който вече е огласил своето категорично становище за същите доказателства. Тъжно е, че висококомпетентни и почтени съдии трябва да впрегнат целия си професионален ресурс, за да избегнат отговорност… Казвам това с огромно съжаление и продължавам да се отнасям с дължимото уважение към съда, защото той си остава последната надежда за върховенството на закона.
–Каква е оценката ви за работата на прокуратурата, за повдигнатите обвинения и събраните доказателства срещу Алексей Петров? Как ще коментирате „тактиката” на разделяне на делото срещу него на две?
–Борис Митов, в. „Сега”: Оценката вече я даде съдът – "Октопод" няма. Колкото до повдигнатите обвинения – това дело не прави изключение от всяко друго медийно дело на прокуратурата. Първоначално бяха повдигнати куп обвинения, като през първите седмици след арестите дори не беше ясно какви и колко точно са те. След това прокуратурата постепенно се съсредоточи върху тези, които имат най-голям шанс да издържат в съда, и загърби останалите. Поне за момента ситуацията е такава, че няма изглед петимата "членове" на бандата на Алексей Петров, които са на свобода, някога да бъдат изправени пред съда. Просто сред материалите по делото няма никакви доказателства за тяхна престъпна дейност освен няколко откъслечни свидетелски показания. Този развой на разследването предопредели и разделянето на делото – простата цел беше нещо да се вкара в съда, каквото и да е то. И обвиненията за рекет от страна на Петров и Марчело Джотолов над Георги Цветанов, Валентин Шотев и Николай Динков явно са се сторили на разследващите най-подходящи за случая. Лошото за тях бе, че разделянето беше направено по начин, който обезсмисли всичко казано до момента от управляващите за Алексей Петров – той се оказа без тежките обвинения за образуване и ръководене на престъпна група за данъчни престъпления, пране на пари и сводничество. Затова и Върховната касационна прокуратура събра обратно делата след известен размисъл. Въпросът тук е защо САС трябваше да се намесва и да замазва гафа на прокуратурата, след като няма такова задължение по закон?
Силвия Великова, БНР: Прокуратурата върви след МВР. Колко резултатно ще се окаже това, ще стане ясно, когато, както вече казах, имаме финален съдебен акт. Що се отнася до разделянето на материали, там нещата са ясни – че ще има обвинителен акт срещу „Октопод”, ни се обещава всеки месец. А обещанията все някога трябва да се спазят. Затова с аргумента, че разследването е по тежки текстове от Наказателния кодекс, за дълъг период от време и срещу много лица, се тръгва към отделянето на „нещо”, с което да се каже на аудиторията – ето ви обвинителен акт срещу Алексей Петров. Нищо че не е за прословутия „Октопод”. В случая от бързане или от престараване, или и от двете, иначе законовата процедура „отделяне на материали” беше изпълнена незаконно.
Петя Владимирова, в. „Дневник”: Работата на прокуратурата по това дело не може да бъде оценявана самостоятелно, тя е „продукт“ на предварителната теза на МВР. Аз нямам обяснение защо прокуратурата се поставя в такова положение. Подобно поведение не е просто унизително, а означава нещо далеч по-сериозно: то е на практика отказ на прокуратурата да си изпълнява задълженията като господар на разследването и контрольор за качеството на доказателствата, каквато функция й е предписал законът.
–Как преценявате медийното отразяване на делото срещу Алексей Петров? Смятате ли, че съдът си взе поука, че е по-добре заседанията по такова "знаково дело от обществен интерес" да не се гледат при "закрити врати"?
–Борис Митов, в. „Сега”: При всички положения е по-добре за Алексей Петров и за обществото заседанията по това дело да са открити. Защото така най-лесно и точно може да стане ясно какво вършат разследващите по този толкова рекламиран случай. По-добре е и за самия съд, тъй като така медиите имат възможност да чуят причините за едно или друго определение и ако то е неприемливо за изпълнителната власт, обществото да е информирано и да има възможността да прецени кой е прав – дали съдът, когато казва, че няма доказателства, или Цветанов, когато твърди, че магистратите са част от организираната престъпност.
Силвия Великова, БНР: Категорично да. Никой съд няма интерес да чете определения и да гледа по същество такова дело. Публичността е най-голямата защита, когато трябва да решаваш казус, чието „правилно” решение вече е обявено в публичното пространство.
Петя Владимирова, в. „Дневник”: Според мен медиите обективно отразяват делото. А съдът трябваше много по-рано да разбере, че единственото му средство да защити суверенитета си е публичността.
–Ако трябва да съдите за българската съдебна система по това дело, как бихте я определили? Прозира ли зад поведението на прокуратурата и на съда политически натиск?
-Борис Митов, в. „Сега”: Политически натиск прозира зад всяко по-шумно дело. И няма как да е иначе, след като МВР на практика произнася присъди още по време на показните си акции. Арестите още не са приключили, а министърът вече има 3–4 изявления пред агенция "Фокус", в които подробно обяснява престъпната схема на заподозрените, изброява какви са намерените доказателства и дори често дава прогноза – какви наказания трябва да получат. И всичко това става, преди още наблюдаващият прокурор да е провел първия си разпит с тях. Сами разбирате, че когато един такъв случай претърпи първоначален провал с постановяването на леки мерки за неотклонение от съда, разследващите изглеждат смешни и тогава идва ред на мантрата "съдът е корумпиран". Просто родните политици трябва да се научат да говорят с факти и да не изпреварват събитията с гръмки прогнози и директни указания кой е виновен и кой не. Защото това, първо, не е демократично, и второ – саботира работата на разследващите.
Силвия Великова, БНР: Някакъв натиск има. Няма как по такива дела да не се правят опити за въздействие. По-важно е дали има противодействие или има страх от публично заклеймяване за връзки с „Октопод”. Съдиите, които през тези месеци гледаха мерките на Алексей Петров, са големите късметлии. По съвест или под страх те произнесоха някакви решения, макар и различно мотивирани, но с общо заключение – Петров трябва да стои под стража, включително и заради бившите си позиции в държавата. Така за тях този казус професионално приключи независимо от коментарите за спорността или убедителността на съдебния им акт. По-важно е кой ще решава за „Октопод” по същество и дали делото ще се решава под натиск, със страх или на инат. И трите вида аргументация са еднакво неюридически и ако водени от тях, съдиите решат за целостта и вината на групата на „Октопод”, това ще е поредният удар върху авторитета на българския съд и съдебната власт като цяло.
Петя Владимирова, в. „Дневник”: Конкретно по това дело до този момент не виждам основания МВР да бъде недоволно от съдебната система – в кръга на шегата. Иначе зад поведението на прокуратурата прозира примиренчество и безволие. Зад поведението на съда – драматични усилия да удържи на натиска.
Подготви: Димитрина Чернева