Борисов, не може и душата в рая, и „Гоце” за политическо „сие”
Забравете за „войната” между Борисов и Първанов. Първите политически мъже на държавата постигат върхове на консенсуса в името на националните интереси. Долу ръцете от отговорните държавници. Истинско бедствие би било да бъдат иронизирани като „задкулисни политически сиета” от безотговорни тъмни елементи. Ние се разграничаваме. И няма как да не припомним някои факти по любимата на Първанов „енергийна тема”.
Поводът ли? Проявата на поредното „неразбиране” от топчиновниците в Брюксел, разбира се. Последната пиарка от Дондуков 1, 2 и т.н. би разбрала, че „Южен поток” трябва да бъде дефиниран като приоритетен проект от евробосовете. Но на – те се опъват. Марлене Холцнер посочи друг приоритет за ЕС – „Южния газов коридор” („Набуко” плюс „интерконектора” Турция – Италия). Междувпрочем – през м.г. не врътнаха ли интрижка, че „Набуко” отпада от „листата на европриоритетите”. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер беше още по-несговорчив – нямало било да има „специално отношение” към „Газпром”. Така е – руските топгазовици и досега си мислели, че „Набуко” е само опера от Верди, а не и газов проект. Какви хора. Сега Александър Медведев ще е бесен, а Алексей Милер ще си пусне „U2”…
Образцов държавник и национално историческо богатство като президента Георги Първанов отсече по време на пресконференцията за Софийската енергийна среща на върха (24-25 април 2009 г.) на 25 април, „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство” – „Крайно време е в Брюксел да разберат, че „Южният поток” трябва да заеме своето подобаващо място в дневния ред на съюза.”. Обаче досадните еврократи не вдяват. И в петък за пореден път реднаха друг лаф – „Набуко” та „Набуко”.
Какви хора. Неразбрани. Несговорчиви. А нашите как се сговарят само – като високоотговорни държавни мъже.
Кой да помни как Путин унизи европейците, отказвайки да ратифицира преди две години Хартата по енергетиката, отворена за подписване още през 1994 г. в Лисабон. Не желае новият Петър Велики да отвори руските тръбопроводи за газ за „директни доставки” от трети страни за ЕС и да си транзитират диверсифициращо евромаскарите. Държавник за пример. В същото време любимчикът „Газпром” иска да се шири като една чудничка вертикално-интегрирана компания из газоразпределителните вътрешни мрежи на страни в ЕС. Ламти за активи – като якия пакет във „Вингас”. А днес Гюнтер Йотингер повтаря ли потретва – добивните компании аут от тези мрежи. Никакво ратифициране. Ама не са ли лоши хора еврократите?! Как само разбират либерализацията – симетрично някак. С правила, механизми. Точно като Георги Първанов – и той за „правила и механизми” говореше напоително на 25 април м.г. Даже се похвали, че Сергей Шматко и Ричард Морнингстар нещо го били упълномощили. „Енергиен Давос”, който някои невъзпитани бюрократи нарекоха „кьорфишек”. Или „хартиено плашило”?!
КОФТАЛНО (Тео Лирков и Георги Марков) за Г.П. беше само че Владимир Путин пропусна Срещата. Станишев щял бил да му идва на крака. А и защо да го хокат западняците за „врътването на кранчето” от януари 2009 г. Защо да среща някой като Михаил Саакашвили? Е, не беше добре за Г.П., че на Срещата на върха в Прага на 8 май м.г. беше заформена декларация за „Южния газов коридор”. И „газовата обсерватория” на Г.П. от София беше скоропостижно забравена. Не и от Путин обаче. Той удари „пражани” с „рестото” от Сочи – 15 май 2009 г.
Крайно време е в Брюксел да разберат чувствителната и богата душевност на отговорните български политически мъже. Особено на Онзи, който искаше „трите енергийни проекта”, споразумявани на 19 януари 2008 г., да бъдат „пакетно придвижвани”. Членове. Пакети. Шлемове.
Заради все повече „приобщаващи” се страни от ЕС, заради фирмите, заради гражданите на ЕС. Така сладко-сладко говореше Първанов на 25 април м.г. И руснаците се прегръщаха с янките като на Елба, пардон, София.
И защо е сега тази мнителност на тъмните елементи, ровещи за договорки „тайни” между Първанов и Борисов. (А Путин?!)
Нали президентът си го каза ясно на Срещата – толкова му се искало да „има консенсус по енергийната тема в България”. Е, да, ама Борисов на 25 април 2009 г. изобщо не беше в Темата. Нямаше го никакъв и при обсъждането на продължаването на Темата на 18 януари 2008 г. между Путин и Първанов. Нещастният Сергей сновеше между тях и го отнесе на изборите – „пакетно” го отнесе…
Съмнително е дали е бил чувал за Райнхард Мичек, за „далечната мечта” на Ференц Дюрчани, за „трансРегионалното енергийно сътрудничество”, предлагано от Г.П. Днес вероятно ще направи разликата – бюрократите от Брюксел говорят за „трансЕвропейски енергийни мрежи”. Вече е чувал и Алексендър Медведев от „Газпром” – „Ние искаме да бъдем най-голямата енергийна компания в света”. Как да не се вживее в ролята на „лобист” за „Газпром” и Русия пред ЕК на ЕС и т.н.?! Изобщо дали някой като Г.П. не е напреднал в изпълнението на задачата, спусната от „братушките” – „Вкарай момчето в темата…”.?! (Или пък Борисов отдавна е задминал Първанов в Темата…с Путин?!) Вероятно са нямали пред вид онова „момче”, което беше на Срещата в Будапеща на 27 януари 2009 г. по „Набуко” и сетне яде конско от „боса” в Москва.
Но днес еврократите продължават „вкарването на Борисов в темата” по своя си начин – „облагодетелстване на ЕС чрез достъп до енергийни ресурси и разнообразяване на доставките.”. Значи признават „Набуко” за диверсифициращ „механизъм”, но не и „Южен поток”. Да се оправяме „двустранно” и т.н. Кофтални хора…
Да не би пък Борисов „проформа” да се е включил в „питането” с Папаандреу?! И всъщност да проваля „приоритета” на Г.П. – „Южен поток”?! Или работи вече за своите следващи мандати от прословутите следващи „30 години ГЕРБ на власт”?! Г.П. немедлено да позвъни на Морнингстар и Шматко, които уж го бяха упълномощили на 25 април м.г. и съгласували всичко, за да изрази дълбокото си възмущение. Какво означават някакви си еврократи, които даже не са си изработили и отстояли „единна енергийна европолитика”. Аматьори. Откога нашите „профита” от кръговете на Г.П. работят за „приобщаване” към LNG-терминала от Мармара Ереглиси, провинция Текирдаа?! Ама нямало резултати – да не би за „пакетния приоритет” да получиха желания резултат.
Александър Медведев беше силно разочарован в петък. „Южен поток” не бе признат за приоритетен проект от „еврократите”. „Южен поток” и „Набуко” не били „конкурентни” проекти, изцепи се почти саркастично Медведев. На това място даже „Гоце” е „по-възпитан” – можело да са конкурентни, но не били алтернативни.
Всъщност на „тандема” в Москва в петък огън му гореше на главата в буквалния смисъл на думата. Путин и Медведев си менкаха взаимните заръки съвсем „тандемно” – телефонно в ефир си ги менкаха. Нашенският „тандем” пак не се получи.
Всъщност Борисов няма как да бъде вкарван вече в темата от Първанов. Той е цял в нея – „чекинг” й прави даже по телефона с „колегата” Путин. „Сие” с Путин?! Не може да бъде…
Но защо ли се е надявал, че където не е успял приятелят Силвио, той ще се справи?! Сега като скочат „десните” – „Троянски кон” на Русия в ЕС. Такива неща. Даже поредният личен разговор по мобито с Костов няма да помогне този път, за да се пази „тишина” по Темата – всъщност ваканцията ще спаси нещата. Но нали Борисов ще си знае, че не е минал „номерът”…Няма лошо. Важното е да не се вкара Борисов във филм като с менкането на длъжностите между Путин и Медведев. С такъв като „Гоце” всяко „сие” и всеки „тандем” излизат солено, Борисов. Времето уж е пред Борисов. Мандатът на „Гоце” уж свършва, уж си отива „Гоце”, но кой знае защо „колегата” Костов реди лаф, че „Гоце” заформял алтернатива. На кого?! Кофтално?
Забравете за Първанов – Путин е важен за Борисов. И? Един малък спаринг с Аркадий Ротенберг? Или направо с Путин?! Лидерите са в „темата”. Разбират се. Цените падат. Газ извира край Галата. Янките са напълно „диверсифицирани”. Утешават се с Цветанов. „Гоце” се покри. Как беше, Борисов – „Важно е какво казват във Вашингтон, Москва и Брюксел.”?! (Кои сме ние, обикновените българи?!) Е, в петък в Брюксел казаха…