Прокурорите като секскукли
Вчера някои прокурори не работиха. Ама съвсем се отплеснаха. Вместо да нищят тежките си дела, които би трябвало да разгромят корупцията, родните обвинители залегнаха над компютрите. И се скъсаха да чатят.
В afera.bg
Докато някой нещастник чакаше някъде изнурен да му решат и наблюдават подобаващо делото, “топ”- прокурори предпочетоха да пишат вулгарни, цинични и нагли коментари под статията за издигането на една тяхна колежка, известна като прокурорката “под козирката” в ранг – заместник-окръжен прокурор на Варна.
Естествено, всички коментари бяха анонимни. Точно затова и достатъчно пейзански, и със стил неподхождащ, на който и да прокурор, иначе каканижещ сериозно в съдебната зала.
Вчера една определена каста от варненските обвинители показа истинското си лице. Гадничко, хлъзгавичко и удобничко – анонимно.
Като изключим, че издигналата се в йерархията със злополучното дело за загиналата Гергана под рухналата козирка в морската столица прокурорка, сама си пишеше в коментарите под статията колко е велика, останалите преминаха от прокуратурата внезапно в секс-шопа.
И заеха подобаващите пози на секскукли.
Един прокурор написа, че колежката му имала кофти бельо, друг направо нараче прокурорка “Кенефка” и с влажни пръстчета побърза да обясни, че само я чака да се издигне в Апелативна прокуратура, че да и … Сещате се какво. Навярно в истинския живот, същият тоя прокурор едва го вдига, ама във виртуалното пространство размаха словесно поне двайсетипет сантиментров.
Изведнъж всички прокурори се потресоха. От това, че някой се осмели да напише в прав текст, че прокурорката “под козирката” направи феноменално издигане в кариерата само, защото очевидно бе угодила накому. Всички злъчни коментатори, позеленели от злоба не можеха да простят, че те биха сторили същото – наведени, купени за жълти стотинки или едри пачки, според заслугите, биха коленичили пред всеки, който им осигури по-сладкото местенце, от което хем ще сучат, хем ще се правят, че работят за благото на народа. Срещу корупцията и организираната престъпност.
В Прокуратурата, когато някой си позволи да каже истината на другия в очите, го замерват с лични удари под кръстта. Другите, които мислят същото обаче мълчат. Защото е удобно, пък и здравословно. Когато в един професионален спор се вадят аргументи от личната съдба на всеки един човек, това означава, че този, който ги използва, просто е толкова безсилен, че не може дори да си зъвърти задника в правилната посока, че белким го огрее здравия член от Моралния кодекс.
Преди години Варна имаше един окръжен прокурор, който другаруваше с видни местни мутри. Някои от тях му бяха толкова близки, че му осигуряваха вечер безплатно по някоя елитна проститутка. А денем, му носеха компютърни игри с порно-игрички. И баш прокурорът на морската столица по цял ден се забавляваше подобаващо.
Днес други прокурори предпочитат вместо виртуални секс-кукли да утоляват жаждата си с градусово гориво. На издигащите се в кариерата чекмеджетата им пращят от важни дела, свързани с корупция, но по тях се гонят хлебарките, защото мъжете им лапат пачки именно от разследваните фирми.
Докато прокурор № 1 на републиката обяснява напоително как прокуратурата работи под пълна пара и не си затваря очите пред никого, някои негови подчинени блъскат по клавиатурите и гнусно плюят и ругаят колегите си. И го правят с различни имена, анонично и от един и същи компютър. Службеният, естествено.
Вчера бях омерзена от това, което се случи. Не, че не знам, колко струва родната ни прокуратура. Не, че не съм наясно колко е тарифата и при кого как върви. Не, че не ми е ясно, как се забутват проверки, как работят здраво “против” някого, и как срещу един дебел плик изведнъж смачкват този, когото трябва.
Гадното беше друго. Че в тази шибана, родна, корумпирана прокуратура, на която никой не вярва, все още има хора, които наистина бачкат. Честно и самоотвержено. И го правят сърцато, колкото и абсурдно да звучи.
Срещу тях обаче се изхрачиха всички “мишоци”, които дори не знаят къде се слагат запетайките. Те описваха гащите и бедрата на колежките си, но не обелиха и лаф за прикритите от тях далавери. Като незадоволени сексуални маняци се пъчеха какво ще се случи на “колежката”, ако им падне в ръчичките, а в същото време не написаха и ред защо делата, заради които някого издигат в йерархията на прокуратура, никога ги няма на тезгяха. А са в девета глуха.
Гергана, която завинаги остана под руините на козирката във Варна, никога няма да се върне. Милионите, източени от БМФ ще си останат в джобовете на селски тарикати, включително и близки на някои прокурори. Корупцията във Варна ще продължава да бъде борена от всички залегнали прокурори зад компютрите, които вместо да бъдат истински обвинители, ровят в чаршафите на колегите си анонимно.
И колкото и да продължават да живеят в измисления си виртуален свят на “уважавани магистрати”, ще си останат за всички нас от реалния живот, поредните купени слуги на онези, които им поръчват музиката, проститутките, членовете и алинеите.
Долна история.
Веселина Томова