Разумен бюджетен дефицит е добра мярка срещу кризата
Каналите за това въздействие са два – рязко свиване на външното търсене и сериозен спад в притока на външни капитали. В резултат – рецесия, растеж на безработицата, фалити, спад на доходите и свиване на вътрешното търсене с около 6%. Какво трябва да се прави в тази ситуация, ако се отчита икономическата логика и се използва световният опит, разбира се, адаптиран към нашите условия?
Министър Симеон Дянков и неговите експерти вече 8 месеца демонстрират фундаментално сбъркано мислене. За тях основният антикризисен инструмент е балансираният бюджет. Той пък ще им помогне България да влезе в ERM-II още сега. И понеже приходите падат, изходът се търси в съкращаване на разходите. И то в бюджет, който бездруго е плод на една рестриктивна фискална политика.
Именно свиване на разходите преследват предлаганите сега мерки чрез орязване на социални придобивки и чрез сериозен удар по доходите от работа.
В разрез с икономическата логика на свитото външно и намаляващо вътрешно търсене се реагира с мерки, които ще предизвикат още по-голямо намаление на потреблението, а следователно и на търсенето. Получава се омагьосан кръг в рамките на който се натрупва материал за развитие на рецесията в трайна депресия. Сбъркано е мисленето, защото истинският проблем е как да се увеличи ресурсът в бюджета, а оттам и в икономиката.
Безцеремонно от социална гледна точка ще е стоварването на тежестите от кризата върху ниско- и среднодоходните групи домакинства. Но защо да се учудваме? Подобна политика може би не е трудно да бъде приета от правителството и парламентарното мнозинство, в чийто състав преобладават много богати хора и милионери, а такива по принцип са с притъпена социална чувствителност.
Но как няма да се свиват бюджетните приходи, при това повече от планираното, след като отсъстват ефективни мерки за смекчаване от кризата чрез подпомагане и стимулиране на фирмите. Липсват активни политики на пазара на труда и особено за субсидирано задържане на работниците към предприятията с намалено работно време.
Отсъстват и мерки за осигуряване на кредитен ресурс на малки и средни предприятия при изгодни условия с ново капитализиране на Българската банка за развитие. Все в тази връзка за да се получи по-голяма ликвидност във фирмите и оттам по-широки възможности за получаване на кредити, погасяването на задълженията на държавата трябваше да стане за кратко време.
Когато говорим за приходите, не е излишно да се отбележи, че въпреки големите заклинания сравнителният анализ на динамиката на БВП, вносът и данъчните приходи показват, че не е постигната по-добра събираемост на данъците и другите плащания към държавата.
За целите на осъществяване на по-активна антикризисна политика, което изисква и по-голям фискален ресурс, трябва да се използва и един по-значителен около 2,5% бюджетен дефицит, оставайки под допустимия за еврозоната таван от 3%. Така правителството ще разполага с допълнителен спрямо сега предвидения по консолидирания бюджет ресурс от 1150 млн. лв. Това ще увеличи ликвидността в икономиката, което ще се отрази на търсенето.
И МФВ промени своята философия и политика под влияние на световната криза. Типично за подхода на МВФ при очертаващ се недостиг на приходи бе да препоръчва (или да налага – при наличие на споразумение за финансова подкрепа) съкращаване на разходите.
Сега в 2010 година МВФ внушава на правителството на България разумна корекция на фискалната политика в обратна посока.
Това не е отказ от фискална дисциплина, а съобразяване с условията на продължаващата рецесия. Тази корекция – да се отиде на 1,8% касов дефицит – превръща в някаква степен бюджета в един от инструментите на антикризисната политика.
МВФ несъмнено отчита високата финансова стабилност на страната – стабилната банкова система, приличния фискален и общ валутен резерв, ниското равнище на държавния дълг, приемливия дефицит по текущата сметка, стабилния валутен курс – като макросреда, която нулира рисковете от подобна фискална политика.
Вместо да трошат енергия за обмисляне на мерки, орязващи доходите на хората, в екипа на министър Дянков могат да се заемат със систематизиране поне на основната част на предлаганите от синдикатите и редица работодателски организации мерки и политики за смекчаване на кризата и подпомагане на засегнатите от растящата безработица хора, да ги подложат на обсъждане и да се заемат с тяхното осъществяване.
А що се отнася до размахваното плашило Гърция, ситуацията у нас е коренно различна и няма основание да се нагнетяват страх и напрежение и с тях да се мотивират искания за рязане на разходи и удари по доходите.
Проф. Стефан Стоилов
в. Труд