71% от българите – положението става все по-лошо!
Ежемесечното проучване е познато като Политически и икономически индекс на «ББСС Галъп интернешънъл».
На въпроса „Според Вас как се промени общото икономическо положение в страната през последните 12 месеца?” 71% отговарят, че положението е станало по-лошо, а 5% – че е станало по-добро. Според 20% положението е останало същото. Спрямо предходния месец се отбелязва чувствителен ръст на негативните оценки на икономическото положение – 12 пункта – след като в последните няколко месеца тези оценки оставаха на нива малко под 60%.
На въпроса „Как оценявате материалното положение на семейството си днес, в сравнение с преди една година?” 62% отговарят, че сега е по-зле, а 2% – че сега е по-добре. Според 33% материалното положение на семейството им е останало същото. В рамките на един месец се отбелязва ръст на негативните самооценки на материалното положение с 10 пункта. Делът от 62% е безпрецедентно висока цифра в последните няколко години.
На въпроса „Какво очаквате да бъде материалното положение на Вашето семейство през следващите 12 месеца?” 41% отговарят, че то ще се влоши, а 11% – че ще се подобри. Според 31% ще остане същото. И тук в рамките на един месец се отбелязва ръст на негативните очаквания с 10 пункта. Очевидно през последния месец рязко намалява икономическият оптимизъм на фона на сравнително стабилни стойности на изброените показатели, които се отчитаха в последните месеци.
Въпросът «Според Вас какво ще става с цените на основните стоки в близките 2-3 месеца?» показва следната картина: 86% смятат, че цените ще растат, 5% – че ще останат същите. 1% смятат, че те ще намаляват. «Ножицата» между негативни и позитивни очаквания по този показател достига почти максимално отваряне.
Очакванията за безработица също продължават да растат – спрямо предходния месец, делът на онези, които смятат, че безработицата ще нарасне се е увеличил със 7 пункта и е достигнал ниво от 52%. Чувствително намалява делът на онези, които смятат, че безработицата ще остане същата – през март той е 24%, а през февруари е бил 31%. Респондентите, които смятат, че безработицата ще намалее, са 7% през този месец, при 8% в предходния. Данните потвърждават тенденцията за постоянно в последните месеци покачване на очакванията за безработица. Тази тенденция започна в началото на годината. Преди нея имаше близо едногодишен период на спадане на тези очаквания. Явно наченките на съзнание за излизане от кризата, които се забелязваха преди месеци, сега са заменени от трайна нова тревога.
Към март подреждането на политическите личности според регистрираното доверие в тях е следното (показани са първите 15, в скоби са стойностите от предходния месец): Кристалина Георгиева – 60 (58), Георги Първанов – 39 (36), Бойко Борисов – 39 (39), Меглена Кунева – 38 (35), Росен Плевнелиев – 38 (39), Йорданка Фандъкова – 30 (31), Мирослав Найденов – 27 (27), Николай Младенов – 24 (24), Цветан Цветанов – 24 (29), Сергей Станишев – 21 (18), Цецка Цачева – 20 (22), Даниел Вълчев – 18 (16), Божидар Димитров – 18 (18), Трайчо Трайков – 18 (23), Ивайло Калфин – 17 (13) и т.н.
Проведен бе социологически опит да се сондират нагласите относно евентуален втори тур на президентските избори през есента – на базата на първите места в подреждането на политическите личности според доверието в тях. Кристалина Георгиева и Георги Първанов не са включени, тъй като нямат право да участват в президентските избори.
Проверени са две възможни комбинации за евентуален втори тур: Меглена Кунева срещу Бойко Борисов и срещу Росен Плевнелиев. Резултатите са следните: ако на евентуален втори тур на президентските избори се явят Меглена Кунева и Бойко Борисов 35% заявяват, че биха гласували за Борисов, а 27% – за Кунева. 7% отговарят друго, а 30% заявяват, че няма да гласуват. Ако на евентуален втори тур на президентските избори се явят Кунева и Плевнелиев, нагласите са: 32% за Кунева и 26% за Плевнелиев. 8% отговарят друго, 34% са заявили, че няма да гласуват. Възможният извод от констатираните близки стойности, които биха получили „водачите по доверие” при евентуално свое участие в хипотетичен втори тур, е, че наблюдаваната в последните месеци безалтернативна политическа ситуация изглежда е на път да бъде променена и значителна част от обществото търси алтернативата.
Същият социологически опит бе приложен и спрямо Цветан Цветанов – доколкото неговото име досега е единственото, което е назовавано като възможен кандидат за президент от страна на ГЕРБ. Сондирането на нагласите показва 35% за Кунева срещу 18% за Цветанов. 9% казват друго, а 36% заявяват, че няма да гласуват. На въпроса „Ако парламентарните избори бяха днес за коя партия/коалиция бихте гласували?» отговорите са следните: ГЕРБ губи 3 пункта спрямо предходния месец и достига нива от 24%, БСП достига близо 18%. ДПС остава на нива от малко над 6%, «Атака» – малко под 3%. Заявилите, че ще гласуват за коалиция между «сините» партии или поотделно за тях съставляват близо 4%. 41% заявяват, че няма да гласуват. Може да се отбележи, че етапът на хегемонията на ГЕРБ изглежда е свършил. ГЕРБ обаче продължава да бъде партията с най-голям потенциален електорат.
Все по-високи са нивата на общ песимизъм, получени в отговор на въпроса «Според Вас, като цяло, накъде върви България – към по-добро или към по-лошо?». 65% през този месец твърдят, че България върви към по-лошо. Това е ръст от 6 пункта за месец и е стойност, която за последно е било регистрирана в последната година от управлението на Тройната коалиция.
ББСС – Галъп Интернешанъл