50 000 лева срещу всичко за убийствата

– Той иска да ти разкаже едни интересни истории – обясни Додев, -И пита, ако проявиш интерес, възможно ли е редакцията да плати за тази информация?
– Възможно е – отвърнах, – но първо да чуем историите и да проверим дали са достоверни. Но кой е все пак този бос? Как се казва?
– Като се видите, той ще ти обясни всичко – каза адвокатът, – но за да си сигурен, че е сериозен човек, ми каза да ти покажа това.
Додев извади от джоба златен пръстен с камък-от вътрешната му страна разчетох познатия надпис "От Поли". За първи път го виждах на живо, но половин година по-рано бях писал статия за ефекта от тези пръстени, подарявани от Пантев на хора от обкръжението му.
Срещнахме се още на следващия ден в кафенето "Метропол" на ул. "Иван Асен" зад редакцията на вестника. На входа на заведението беше застанал едър младеж. Минах покрай него и видях млад мъж, седнал на сепарето в дъното вдясно. Отстрани на масата стоеше прав още един охранител.
– Познах те по снимката от вестника – той стана и протегна ръка. Беше в къси шорти и тениска. На масата бе оставил черна кожена чантичка тип "банан", с която никога не се разделяше, както разбрах в следващите години.
Седнах до него и видях, че още един охранител, може би най-едрият от групата, беше застанал с гръб към нас зад прозореца на кафенето Стоев, който тогава не пожела да ми каже името си, се държеше приветливо и започна с малки комплименти: Потърсих те, защото ми хареса поредицата ти за Поли Пантев и кражбата на кокаина. Не всичко, което си написал е вярно, но все пак е интересно как си събрал информацията.
За първи път се появява такова нещо. Но има още много, което не знаеш.Освен това някои хора те манипулират.
– Предполагам, че не носиш някаква техника за записване – огледа ме леко строго.
-Не, разбира се – отговорих, – а ти с какво се занимаваш?
– Няма значение. Знам много за тези истории. Вътре в нещата съм. Бях близък с Поли и с още много други хора. Да кажем, че съм бос, за който ти засега не си чувал нищо.
– Бивш спортист ли си?
-Бил съм борец-продължи, докато отпиваше от содата (беше горещо и той си бе поръчал две), – нас, спортистите, ни употребиха. Убиха много хора. На други, след всичко, нервите не им издържат. Абсолютни нещастници станаха супер отворковци. Така че тези истории трябва да се знаят.
Интересува ли те как се организират убийствата в България? Говорим за всички подробности – как се намира оръжие, кои са шофьорите, кои са самите убийци, как им се предава оръжието, колко получават. Какви хора са организаторите. Въобще всичко за този бизнес?
– Интересуваме, естествено. Но ти откъде ги знаеш тия неща?
– Да кажем, че съм се занимавал с тая работа.
– Адвокатът каза, че ще искаш пари за информацията.
– Искам 50 хиляди лева. За всичко, свързано с убийствата в България. Ще видиш, че си заслужава. Ще напишеш най-силния си текст.
– Понякога плащаме за информация, но много по-дребни суми. Ще питам, но съм сигурен, че няма да стане. Въобще в България няма медия, независимо дали вестник или телевизия, която би платила подобна сума.
Освен това трябва да се убедим, че това, което евентуално ще ми разкажеш, е истина. Как може да се проверят подобни неща?
Все пак говорим за убийства.
– Ти си имаш канали. Знам го. Не те карам да бързаш. Когато провериш всичко, тогава ще си получа парите. Условието ми е само да не се публикува нито ред без моето изрично съгласие.
– Извинявай, но ако си наистина такъв голям бос, защо ми разказваш тези неща за пари?
– Нали виждаш тази охрана. Струват ми 10-15 хиляди лева на месец. Тези пари за това ще отидат. След като публикуваш тези истории, ще трябва още по-добре да се пазя.
-Добре, ще говоря с главния редактор и ще те потърся чрез адвоката, – отвърнах – Знаеш ли, че преди две години, в същото заведение с Поли Пантев седяхме на същата маса ден преди той да замине за Аруба.
-Така ли – усмихна се той.
-На всичкото отгоре той седеше точно, където си седнал ти. А аз на мястото, където съм сега. Само охраната му беше с няколко души повече. Но и при него един беше застанал пред витрината.
– Другите как бяха разположени – подсмихна се той свойски, – един опрян на стената зад гърба му и един седнал на бара ли?
– Да. Точно така – съгласих се аз и мислено вдигнах рейтинга му на достоверност.
Тогава все още не знаех, че предния ден Стоев се е срещал с колежка от друг вестник. Пак по същия сценарий – адвокатът с пръстена – информация срещу пари, но тя се била притеснила и той се отказал.
Стоев ми разказа за тази среща след 2 г. Дни по-късно се срещнахме отново в същото заведение. Естествено, междувременно офертата за 50 хиляди лева беше отхвърлена. Трябваше да му го съобщя.
Този път беше седнал на маса в срещуположния ъгъл на "Метропол". Точно там три години по-късно щеше да ми напише автограф върху първата си книга – ВИС.
– Съзнавам, че информацията ти е много ценна и сигурно струва много пари, но бъди сигурен, че никой няма да ти плати 50 хиляди-започнах да му обяснявам.
– Добре, ясно – прекъсна ме той, – да направим друга схема. Ще ти давам по-малки информации по теми, които знам, че те интересуват, и ще ми плащате по-малки суми. Ето сега мога да ти разкажа една – обясни им в редакцията и я оценете колко струва според вас.
– Добре, да опитаме. За какво ще е първата история.
– Първата история ще е за Иван Кубето. Знаеш ли кой е той?
– Не беше ли някакъв бандит от Лозен?
– Оттам е, но знаеш ли с какво се занимава?
– Нямам представа.
-Той е наемен убиец. Той е човекът, който стреля с гранатомета срещу Поли Пантев.
– Сигурен ли си – заинтригувах се силно.
– Всичко, което ти казвам, е на 100 процента вярно. Можеш да провериш. Мога да ти кажа още, че след като е стрелял с гранатомета и като е видял, че нищо не е направил, ти в поредицата си за Поли беше обяснил, че е стрелял от прекалено близко, Кубето е хукнал към гората.
Много бесен, Поли е изскочил от джипа с пистолет в ръка и е хукнал след него с охранителите си. Като стигнал до дърветата обаче, решил, че е опасно и се върнал. Почнал да псува. Кубето обаче бил паркирал колата си преди това близо до Търговска лига – от другата страна на парка, това знам, че не го знаеш.
Кимнах утвърдително.
– Там се качил в колата и изчезнал от мястото. И тук става много интересно – камерата на Търговска лига го снима. В БОП-а са гледали записите, но човекът не се виждал добре. Номерът на колата обаче се разчитал. Като проверили, знаеш ли на кой се оказала?
– Не.
– На служител от НСС.
– Стига, бе. Сигурен ли си? – Абсолютно. Провери и ще видиш.
– Нещо повече знаеш ли за човека от НСС?
– Ти ще си намериш подробностите. Мога да ти кажа още, че Поли по свои канали беше разбрал за Иван Кубето и се чудеше какво да прави. Това много го обърка. От една страна, Кубето беше лежал в затвора с Мето Илиянски. Познаваше се обаче и с Бай Миле. Поли се чудеше кой го е поръчал. Отговора знаеше Кубето, но Поли разпита и му казаха, че Иван е много корав и се отказа да го притиска. После знаеш какво му се случи на Кубето.
-Два пъти стреляха по него. Втория път го убиха.
– Точно. Сигурно вече се сещаш защо го убиха…
Тази история, след като се оказа вярна, бе оценена на 1500 лв., въпреки че Стоев искаше да получи 5000. Хонорара, месец по-късно, съвсем официално с всичките си данни на касата взе негов приближен.
Междувременно, за да се убедя, че е добре информиран, Стоев ми разказа по свое желание версии за някои текущи убийства, които нарече бонуси към историята с Кубето.
Обясни ми, че Степан Рибаков (застрелян в София ден след Илия Павлов) е пътувал към комплекса "Макси" непосредствено преди инцидента за среща с Бай Миле. Той трябвало да му даде пари, за да плати на убийците на президента на "Мулти". Убили Рибаков, за да останат килърите без хонорар и за да се скъса връзката с поръчителите.
Рибаков бил нещо като диспечер – водел тук руски убийци.
Разказа и някои подробности около наркоконфликтите вСофия. За да ги проверя, се обадих на човек от направлението "Наркотици" в НСБОП и на негов колега от направлението "Контратерор".
И двамата казаха, че това са глупости.
Още същата седмица обаче бях на официално разрешена среща в терора.
И там много настойчиво започнаха да ме разпитват за източника, който ми е разказал тези неща. Казах им, че човекът твърди, че знае много за убийствата от последните години.
– Хайде, направи си среща с него и ни кажи преди това къде ще е и в колко часа – настояваха те.
– Няма да стане – отвърнах, и усещането в мен, че информаторът е наистина много ценен се усилваше.
Трябваше обаче да разбера кой е и в кои точно среди е бил. Понеже имаше пръстен от Поли, потърсих един друг човек, близък на Пантев. Описах му как изглежда Стоев и го разпитах познава ли такъв мъж, въртял ли се е въобще такъв човек около Поли.
Не получих никаква информация, но за сметка на това същият човек се беше срещнал веднага след разговора ни със Стоев, както разбрах съвсем скоро.
Имахме среща отново в "Метропол", но Стоев не идваше. Реших, че закъснява, когато едро момче в анцунг влезе през вратата, прекоси на няколко крачки разстоянието до мен, хвана ме през ръката и ме поведе рязко навън.
-Жоро те чака наблизо – бе лаконичен охранителят (той бе същият, който през 2006 г. – вече като шофьор и бодигард на сина на алкохолния производител Миньо Стайков се бе метнал геройски върху мерцедеса на младежа, който стана обект на грабеж на бул. "България".)
Изминахме с него с много бърза крачка по-малко от 20 метра, за да влезем в пицария "Виктория" (един вход на кооперация я дели от кафенето).Там на маса за двама – точно срещу входната врата, беше седнал Стоев.
– Защо разпитваш за мен – започна нервно той – Нормално е да искам да знам кой си – отвърнах, – но за какво разпитване ми говориш, като аз дори не ти знам името. Може би беше грешка, че питах един човек за теб, но искам да съм сигурен, че всичко, което ми разказваш, е истина.
– Да, не беше добре да го търсиш. Освен че разпитваш, не пускаш и статията за Кубето! Страх ли те е?!
– Няма от какво да ме е страх. Няма да бъде статия.
Ще бъде поредица за убити наемни убийци. Имам да събирам още доста материали – за още няколко души като Кубето.
– Струва ми се, че те е страх.
– Изчакай няколко месеца и като видиш поредицата във вестника, тогава си прави изводи. Ако не я видиш – също.
– Добре, ти да не се уплаши сега от мен. Не се притеснявай, нямам ти карез.
Само не трябваше да разпитваш онзи човек за мен.
Няколко месеца по-късно в. "24 часа" публикува в 8 части поредицата "Убити наемни убийци". В седмицата след последния текст получих позвъняване от номер 0888777677.
– Позна ли ме?
– Да, познах те.
– Името ми е Георги Стоев. Ако искаш, може да се видим да си поговорим.
-Имам идея за едни материали – казах, – склонен ли си да ми обясниш някои работи.
– Няма проблеми. Повече за пари няма да говорим.
Това е телефонът ми. Запиши си го и като решиш, се обади.

Слави Ангелов

В. “24 часа”