5. Веселин Данов – Христо Кирчев ми плака да го охранявам, а после написа на Костов, че го изнудвам

Безкрайни са темите, по които мога да говоря. Много хора ме питат защо не напиша книга. Някога наистина може и да го направя, но не можеш да напишеш и да кажеш всичко, което знаеш. Половината от хората ще бъдат засегнати, защото са живи, знам много, мога да цитирам имена, но някои неща не мога да ги докажа неоспоримо с доказателства, въпреки че всичко е истина. Затова и големите измами и престъпления трудно се разкриват, защото не могат да бъдат събрани железни доказателства.

Мога да разкажа изключително интересни случаи от кариерата на баща ми като адвокат, министър на вътрешните работи и председател на Конституционния съд. Имам купища случки с политици, които молеха и просеха да не ги закачат.

Сега чета някои от коментарите под статиите, които си поместила и голямо впчетлание ми правят някои наивни и елементарни изказвания. Не им обръщам никакво внимание.

Изкараха ме какъв ли не и пак се връщам назад – много е тънка границата между престъпността и почтения човек. Какво значи почтен човек?

Наскоро бях на един коктейл в София и един мой приятел ми вика – какво правиш във Варна, виждам, че се познаваш с толкова много хора от върховете на управлението на държавата, защо не си преместиш бизнеса в столицата. Отговорих му, че много държа на семейството си и затова съм във Варна. Парите са много важна част от живота, но имам достатъчно пари за да живея спокойно, и нямам намерение да ставам мултимилиардер. Не съм си избирал приятелите по това дали някой е бил министър, или обявен за престъпник в една държава, която е престъпвала най-главния закон на света – човешкият закон.

Защото, ако някой каже, че и преди 10 ноември, а и сега, за съжаление, важат демократичните принципи, които са валидни за Европа, това е пълна глупост. Престъпник ли съм бил, защото съм извършил нещо, което никъде по света не е престъпление, но по нашите закони било обявено за престъпление. Съжалявам подобни хора, които мислят така – това са обременени мозъци, които се водят по генетичната ни робска психика, цял живот да бъдем слуги на някого. Възпитаван съм като патриот, ако трябва да загина за родината си, но за коя родина? За коя родина, за тази ли, в която хората от 1944 година бяха подчинени на Съветския съюз и КГБ, или на тази родина, която след 1990 година пък е подчинена на ЦРУ, ФБР и Ми 5?!

Чувствам се много гнусно, когато ме оплюват хора, които нямат и елементарно понятие от това как е минал живота ми.

Нищо не ми пречеше да скрия всичко лошо от живота си и да кажа само хубавите неща. Е, и?

Ако един човек иска да влезе в политиката, той трябва да е честен и откровен и трябва наистина да си каже всичко. За баща ми никой не можеше да каже нищо лошо и го плюеха само заради мен. Ами, представи си, че не бях казал нищо от “тъмното” си минало например, сега всички вестници щяха да тръбят какво скри Веселин Данов. Данов мошеникът, Данов бандита…Какво ли не съм чувал за себе си.

Казвал съм го и пак ще го кажа, ако някой се смята за много курназ, нека да докара един детектор на лъжата и да ме пита каквото поиска, но при едно условие – заедно с мен да седнат и Бойко Борисов, Волен Сидеров, Иван Костов. Ще попитате защо. Ами как защо? И аз съм лидер на партия, и те са лидери на партии. Не съм в националното управление, но съм в управлението на Варна. И нека тогава да ги видя тези платени медии, в които не можеш да излезеш и да кажеш, това, което мислиш, на какво мнение ще бъдат след като видят резултата от детектора.

Никога в живота си не съм запалил нито една цигара. До 27 годишна възраст  не съм пил алкохол. Никога не съм се дрогирал. Никога не съм продавал наркотици. Никога не съм прал пари. Всички задължения, които имам към банки ги обслужвам абсолютно коректно. Никога не съм търгувал с оръжие. Моного е лесно да говориш на аба, както се казва.

На много хора съм неудобен, защото казвам винаги това, което мисля. Не ми пука от никой, плащам си данъците.

Само за 2007-ма имам чист доход от 1 000 000 лева върху, който си плащам като налог всичко. Баща ми ме е учил така – това беше негово верую – всички трябва да си плащат данъците на държавата, защото държавата няма от какво да живее. Е, малко не съм съгласен, защото държавата трябва да бъде майка, а не мащеха на децата си. Правили са ми стотици проверки досега и никога не съм имал проблеми, с изключение на дреболии, които са съвсем нормални за един бизнес.

От 1980 година живея със съпругата си и до ден днешен я обичам. Изневерявал съм на жена си и според мен няма нормален мъж, който да не изневерява. Но, мъж, който зареже семейството си и жена си заради друга жена, за мен  е путьо. Даже ще го кажа по-културно – пухльо – между мухльо и путьо.

Рядко ходя по дискотеки и барове, но когато отида, гледам с много голям интерес и се хващам за главата – поколението се изкриви, изврати и направо се побърка. Гъмжи от проситутки и наркомани, най-лошото е, че по-голямата част от наркоманите са момичетата. И страшно много хомосексуалисти, или по-български казано, педераси. И разбирам  много млади момичета като казват – къде да си намеря свестен мъж, и синът ми, който казва пък  – къде да си намеря свястна жена.

Страшно е, защото всичките тези момчета си мислят, че като излязат и продадат по пет грама кокаин или трева, стават големите мъже. И понеже говорехме за бандитизъм, ще кажа, че

във Варна няма бандити. Има двама-трима мъже, които са готови на всичко, както се казва, но всички останали са момчета с поли.

Момчета, които всички пари, които имат са им в джоба, теглят кредити и си купуват БМВ,защото е много мутренско, и ходят с по-двама-трима охранители, на които ако им тропнеш с крак ще се спрат на връх Шипка. И полицията няма от какво да се притеснява, защото във Варна от години не е ставало нищо, слава богу, и няма да стане, защото “жените” не се бият и не се стрелят, те обикновено само се плюят и се скубят.

1995 година ме запознаха с бившия кмет на Варна и сегашен депутат от СДС Христо Кирчев.  Тогава държах ресторант “Българска сватба” на “Свети Константин и Елена”. Там се състоя и основен предизборен разговор между мен и него. Кирчев е много хитър и умен човек, много начетен и културен, амбициозен, с перфектен английски, но тогава беше уплашен, че ще загуби тези избори и ме помоли за съдейсдтвие. Това ми беше и прощъпулника в политиката.

Ще ти кажа, че всички кметове, които познавам боледуват от едно заболяване, което аз наричам избирателна амнезия.

От кмет можеш да искаш всичко преидзборно и не го търси след изборите.

Няма кмет, който да си държи на думата след изборите и обратно, няма кмет, който да не ти обещава всичко преди изборите, само и само за да спечели.

Такъв беше случаят и с Христо Кирчев. Сега ще кажа нещо, което никога досега не съм разказвал. В интерес на истината, Христо Кирчев пари не е искал от мен. Той каза, пари не ми трябват, имам си достатъчно и ме помоли само за едно, беше уплашен, да му осигуря охрана на него и на дома му. Дадох му две момчета, които денонощно бяха с него и седяха пред входа му. Когато свърши кампанията и Христо Кирчев стана кмет аз му казах – нищо не искам от теб, защото нямаше какво да искам, но дай един паркинг на тези момчета да си вадят честно и законно хляба.

Разбира се, че не им даде нищо, но на всичкото отгоре написа едно писмо до Иван костов, в което казва, че Веселин Данов го изнудва да му даде какво ли не във Варна на негови хора. “Какво ли не” беше именно паркинга за двете момчета, които го охраняваха. След писмото на Кирчев, Иван Костов, Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев ми разказаха играта от проверки и тормоз.

Ако Христо Кирчев има дупе да излезе и да каже, че не съм прав.

Тогава аз му написах едно писмо, което писмо той после пак го разнасяше насам и натам из СДС. Написах му така – имало едно време един човек рибар. Седнал да яде и както се хранел една кост му се заседнала в гърлото.  Той отишъл при лекар, лекарят извадил костта и рибарят попитал – какво ти дължа.  Дай ми половината от това, което смяташе да ми дадеш, когато костта ти беше в гърлото.

На това място се мълчи, без коментар.

Христо Кирчев имаше три висящи дела. По някакво стечение на обстоятелствата бяха в ръцете на много добър мой приятел. Кирчев ме вика всеки ден тогава, моли ме, плака и какво ли не, е, обадих се, оправиха му делата. След което амнезията отново го хвана и си проговори с мене два месеца преди му падне главата на следващите избори. И до ден днешен като се срещнем, ти си ме виждала как си говоря с него, как да ти обясня, това е човек, когото уважавам само заради това, че е умен и начетен, но като човек и политик – сто процента – не!

2003 година се запознах с настоящия кмет Кирил Йорданов. Така ми върви, че се запознавам с кметовете все в заведение. Запознахме се в един ресторант на Златни пясъци. Кирил Йорданов е изключително умен човек, много обигран, много начетен, със страхотно чувство за ориентация в обстановката. Той никога няма да се усмихне ако не трябва, и никога няма да бъде сериозен, ако не трябва. Да, помагах му и на него да спечели първия си мандат и тук ще кажа, че не съм  му дал една стотинка.

Никога не е поискал една стотинка от мене, поиска просто да помогна, но този път не о с охрана,  а с агитация и влияние по време на изборите.

Направих го от сърце.  И Кирил Йорданав също страда от избирателна амнезия.  Много близки хора до него, ме помолиха да им дам пари на заем, за да му помагат те пък на него по изборите. Тогава те нямаха пари, сега са много богати, милионери са. Дадох им едни пари, които после ги събирах три години. Такива са хората, какво да ти кажа. Не, че не мога да кажа имената, но е излишно, единият обаче  сега, тази година, стана общински съветник.

Недостатъкът на Кирил Йорданов  е един  и аз съм му го казвал – това е, че някой път се предоверява на хора около него. И наистина стана така –

лица около него, спекулирайки с името му, натрупаха огромни пари.

За самият Кирил Йорданов се говорят какви ли не неща, но аз не съм чул и видял той да е взел подкуп. Не го казвам, затова, защото Кирил Йорданов сега е кмет.

Дреме ми на оная работа, че е кмет, или не е.

Кметът е сменяем, аз съм вечен. Първо съм вечен като общински съветник за четири години, а после ще живея вечно, защото ще живея вечно в сърцата на жените.

През 1999 година съм назначил двама души в общинската администрация с протекция на Кирил Йорданов – единият човек, кметът направи така, че да го изгонят, а вторият човек е толкова перфектен в работата си, че няма как да го разкарат. А и аз никога не бих ходатайствал за някого, ако не съм убеден сто и един процента, че този човек е читав, защото иначе това ще рефлектира върху мен и името ми.

Две години през времето, в което Кирил Йорданов беше кмет не си говорехме, защото настъпах здраво хора от неговия близък кръг, а и защото съм му казвал истини в очите, които никой не си позволяваше. Четири години бях в опозиция и съм го критикувал, но никога с омраза, а тогава когато е имало за какво, а не измислени критики. Мисля, че и дори тогава сме се уважавали, защото и двамата сме наследници на големи родове, а и сме културни хора. А и баща ми, и неговият баща бяха много големи приятели.

2002 година есента, пътувах с един известен политик от Варна към Балчик, където държах заведение. И по пътя, в колата, той ми каза –  защо не станеш общински съветник.

Какво се иска, го попитах. Ами иска се определена сдума пари за да те сложа на избираемо място в листата.

И аз му казах – знаеш ли какво, токущо ми дойде една идея – аз ще си направя моя партия и ще вляза в Общинския съвет, а той се разсмя и ми каза , че това не може да стане.

2003 година създадох Българската партия на справедливостта и вкарах двама общински съветника в местния парламент. Така влязох официално в политиката. Влязох в едно място, в което дойдох с много голямо желание да участвам, да бъда честен и да се боря за справедливостта, но се разочаровах от всички. Тези, които бяха вдясно станаха червени, тези, които бяха червени, голяма част от тях, бяха там само за пари. Нагледах се на страхотно политическо номадство – то не беше преминаане от една партия в друга и имаше един човек, който според мен постави рекорд в това отношение.

И цялата работа беше за няколко бараки и да се изкара някой лев, това беше цялата работа.

Четири години да бъдеш в опозиция е много тежко. Старал съм се наистина да бъда обективен в критиките си, но в един момент ми писна, да ти кажа честно.  И най-много от това, че когато аз предложех нещо хубаво, нещо наистина добро за града, абсолютно се отхвърляше. И след една година мнозинството го изкарваха като тяхна идея и го приемаха. И си казвах – явно на някои хора им трябва време за да се научат.

2005 година създадох Национално движение “Да живей България” и с него участвах на парламентарните избори.  Не влязох в парламента. Разочаровах се тогава от лидерите на много партии.  При нас тогава дойдоха около 40-50 партии, оказа се,

че за лидерите на тези партии не гласуват дори и майките им. А те самите мислеха само за пари и облаги.

Тогава се запознах и с Волен Сидеров. Поканих го на един обяд на “Витошка” , по това време той не беше лидер на “Атака”, а водещ на предаването си по тв СКАТ. Поканих го на срещите си с другите организации, държа даже речи там, допаднахме си и в един момент решихме да направим обща коалиция.

Той дойде във Варна с доведения си син Димтър Стоянов, срещнахме се в един хотел до “Белвю” вечерта, стиснахме си ръцете и се разбрахме, че “Да живей България” и “Атака”  ще бъде коалиция и ще я кръстим “Атака – Да живей България”. И да си поделим депутатските места.

На другата сутрин в 10 часа имахме среща в едно кафе, той дойде и каза, извинявай, обаче настъпиха промени, мога да ти дам на теб и на още двама-трима твои хора места, но повече не. Казах му, че не мога да продам хората си. Оказа се, че през нощта той се е срещнал с една много опасна фигура във Варна Димитър Кунев, който се изживява като политик, но това е просто смехотворно,  който му наговорил някакви ужасии за мен. Димитър Кунев беше с мен по време изборите през 2003 година  и аз го изгоних тогава.
На другия ден аз трябваше да бъда в София и оттам да пътувам за Стара Загора. Волен Сидеров ми се обади и каза – хайде, да не се караме и да се видим, и предложи да дойде с мен в Стара Загора. Казах му, че пращам кола за го вземе пред хотел “Радисън”. Чакахме го дълго, той не дойде. Следобед ми се обади и каза, че се бил успал.

Тогава си позволих да му кажа много груби приказки и си развалихме отношенията.

По-късно се сбъдна всичко онова, което предрекох на Волен Сидеров, че ше се заобиколи с натегачи и комерсиални типове и те първи ще го продадат. И се стигна дотук – плюха се Атака и ГЕРБ, а сега седнали един до друг и правят общи протести. Тези хора вече не помнят дори какво са говорили.  Бойко Борисов категорично нямал да прави коалиция с Атака. Нямал да прави с БСП, Нямал да прави с ДПС. Няма да управлява и с ДСБ. Питам, Бойко Борисов с кого ще управлява? Ако си мисли, че ще вкара в парламента 150 души, много поздрави на Бойко Борисов от мен.

Може да вкара до 80 души. И 100 да вкара, трябва да управялва с някого. Е, с кого от всичките, които сега отрича. И как тогава ще се отметне от думите си?

На последните местни избори през 2007 година се отвратих от българите.

Отвратих се от народа. Толкова гадна нация сме българите, че ние не мислим за живота си, за децата си,

ние мислим само как да откраднем, как да завлечем, и как да се наядем, и нищо друго. Учителите, които стачкуваха, в един прекрасен какво видяхме – че тези хора се продават по най-жалкия начин. Изборите бяха купени. Всички го знаеха, по телевизите тръбяха и какво стана? Държавата не реагира, полицията не знаела, прокуратурата не разбрала.

И когато някои директно обявиха ,че купуват гласове се заизвиха опашки от учители, които се продаваха за по 100 лева. Тези хора, които трябва иначе да учат нашите деца на култура, възпитание и морал.

Сега направихме нова група в Общинския съвет от 11 души. Аз нямам болни амбиции, нямам намерение да приватизирам нищо, но тези четири години, в които ще бъда в управляващото мнозинство, ще направя всичко възможно да докажа на варненци, че тези предложония, които давам са добри за града, напълно изпълними и ще бъдат реализирани.

Да, сигурно през тези четири години ще използвам възможностите и връзките си да помогна на хора, които са около мен да се чувстват по-добре, но няма да съм Веселин Данов, ако не го кажа.

За себе си нямам какво да се облагодетелствам, защото си имам всичко. Винаги откликвам обаче на обикновените хора. Вчера дойде един човек при мен и ми каза – г-н Данов, идвам при вас, защото

когато звънях в Общинският съвети и поисках телефон на някой от общинските съветници, ми казаха, че само Веселин Данов си дава телефона.

Никой не бива да забравя, че ние сме избрани от тези варненци и като не иска да го безпокоят четири години, да не е ставал общински съветник.

Всеки ден съм готов да приема, който и да дойде при мен, и да помогна на когото мога с каквото мога.

Може  би в името на рода си, в името на майка си и баща си, съм си поставил за цел още през 2003 година  всичко каквото съм направил безотговорно на този свят, да го кажа и оттук нататък да не може никой да се хване за нищо срещу мен.

Всичкко, което имам да кажа го казах и това е сигурно “Изповедта на едни грешник”. Е,  не мога да кажа още съвсем докрай нещата и не мога да посоча имената на висши магистрати и политици  например, които ме молеха да уреждам нещата им чрез баща ми.

Човек не се ражда лош. Няма и човек, който да не греши.

Ако се разровим в биографията и на Левски, и на Христос ще открием грешки. Няма такъв, който да е вървял по пътя си напълно праволинейно. Но и Христос го е казал, че трябва да се умее да се прощава. Разбира се, аз мисля, че се прощава веднъж на един човек, втори път за едно и също нещо – не се прощава.

Може да съм бил всякакъв, разкаял съм се за всичко лошо, извинявам се на накой, ако съм му причинил нещо лошо. Вече съм на възраст и се старая да оставя нещо хубаво след себе си, и това честно и почтено име, което нося, да го оставя на синът ми.

Гордея се много със сина си. Е, и той имаше бурно детство като баща си. Надявам се,  той стане като дядо си, защото завърши право и вече е юрист. И когато аз си отида, той да може да каже – баща ми мина  през закалката и перипетиите на живота, но накрая доказа, че наистина е достоен наследник на рода Данови.

Записа Веселина Томова