48 ЧАСА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ, В КОИТО ДА СЕ ПРЕМАХНАТ НАГЛАТА ПРОДАЖНОСТ И АМБИЦИОЗНА ГЛУПОСТ, ПО-СТРАШНИ ОТ КОРОНАВИРУСА СЪС СВОЯТА БЕЗСКРУПУЛНОСТ! ДА СЕ САМОЗАЛЪГВАШ Е РАВНО НА ПРЕДАТЕЛСТВО!
Кое е страшното в това извънредно положение? – Хора, които в много случаи са проявявали неблагоприличие да говорят и да налагат дисциплина. Това „извънредно положение“ не е здравето на децата, зад което много „величия“ ще се скрият, за да излеждат силно загрижени, дори герои… това не е и здравето на родителите ни. Напротив… това е болестта.
Идете до магазините и ще я видите в очите на хората… макар, че са здрави. Жалко, много жалко… дали някой от „силните на деня“ знае какво е, и кога се използва термина „извънредно положение“.
Няма лошо в мерките за карантина на хора, които са установени вирусоносители, в санкциите за нарушителите на карантината, в затварянето на заведенията, ако е обяснено на хората по подходящия начин, но с това, което носи „извънредното положение“ в себе си, мнозина не разбират с какво се заиграват. Жалко е, много е жалко.
„Животът създава ред, но редът не създава живот“, е казал Екзюпери. Всичко ще мине и замине, само едно няма са се премахне…дори напротив, ще укрепне, а то е много по-пагубно от корона вируса…
Стига се до там, че вече е по – страшно да срещнеш китаец или италианец, отколкото фанатик с раница, в която е поставен взрив.
„Лъжата е свойство на робите“, казва Аполоний Тиански. Жалко е, когато лъжата те притиска отвсякъде, но още по-жалко е, когато лъжата е в теб и благо приемаш робската й същност. Да се самозалъгваш е равно на предателство.
Питам се, защо през цялото време в медиите се говори за мерки на кризисния щаб, за маски, за апарати за обвдишване… за война… Да говорят за война хора, които никога не са воювали е интерес, не друго. Воювалият никога не би се заиграл със значението на тази дума и още повече със същността на войната. Няма по-голям абсурд от това.
Медицината има своя дълг и не е необходимо да го изпълнява по този демонстративен и паникьосващ начин. Наистина, не е необходимо. „Оперативен щаб“ ни облъчва с постоянна статистика за това, колко са заболели, колко са критични, колко са загинали. Това не е загриженост. Това е паника.
Вярвам, че има доктори , които поне достойно ще носят отговорността на професията си, въпреки тази жалка картина. Това вече не е медицина, а политика, долнопробна политика.
Да се надяваме един ден, начело на държавните ни институции да застанат по-мъдри хора, който да не са лишени от нравственост и мъжество в себе си. В екипите им да има наистина сърцати мъже и жени, с индивидуални прогресивни качества, за които келепирът няма да е висша форма на съществуване. Тогава, може би, наистина ще трябва да се въведе извънредно положение. Но не за месец, а за 48 часа.
Сега е актуална „Зараза“, с байганьовски маниер у нас. Бих предпочел друга холивудска продукция – „48 часа“, филмова класика с Ник Нолти и Еди Мърфи. 48 часа, в които да се премахне функционирането на наглата продажност и амбициозната глупост, по-страшни от корона вируса със своята безскрупулност.
Антони Трайков
Колаж: Матей Димов