451 градуса по Глупенхайт
Най-дейното министерство напоследък (но в никакъв случай не и най-обичаното) обяви чрез пресцентъра си за поредната блестяща акция на спецполицаите си. Как за пореден път разбили поредната престъпна група и пресекли поредната незаконна дейност…
Като им четеш терминологията – ще кажеш, че са ударили цех за производство на кокаин. Или долари менте. Или поне фалшиво уиски. Ама не би…
В случая, цялата сила на железния държавен юмрук се е стоварила върху… една библиотека. Онлайн библиотека. С плашещото – за всеки плосък мозък – име… chitanka.info…
Щеше да е смешно. Ако не беше страшно…
Можеше да се присмеем на поредната сапунка на Супер-Явор и неговата ТИМ-урова команда… но когато в една държава тръгнат да се горят книги – или да се РАЗБИВАТ библиотеки (пък били те и онлайн) – нещата не са смешни, а са страшни.
Признавам (даже и без да се ме викали където трябва), че формално, законът е на страната на юнаците от ГДБОП. Макар че, вече се чуват и други мнения относно законността на брилянтната спец-операция…
Обаче искрено се съмнявам в това, че тази онлайн библиотека е нанесла “щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове”.
И нещо важно – chitanka.info беше библиотека, а не книжарница! Затова и сравнението на МВР с друг един случай отпреди няколко седмици – когато беше затворен един друг сайт за книги – не е никак коректно. Защото в този сайт се продаваха сканирани книги – чрез SMS за 4,80 лв – и авторът на сайта (който иначе е горе-долу свястно момче) наистина се облагодетелстваше на чужд гръб и за чужда сметка. В случая с chitanka.info обаче, въобще не е така…
Не ме разбирайте неправилно – не съм против авторското право! Напротив.
И аз съм автор, и аз знам от личен опит колко е гадно да те крадат… но много преди да стана автор, станах читател. Научих се да чета още на около 5-годишна възраст. И в моето детство библиотека беше синоним на храм…
Днес времената са други. И читателите са други. Реалните библиотеки пустеят, но пък виртуалните помагат на хората да не забравят да четат.
Докато не дойдат ченгетата. Щото вече няма истински престъпници за разбиване. Да ударим библиотекарите! Че и да се похвалим с видео…
Господи, тези хора наистина ли си вярват или просто не са се наиграли на стражари и апаши?!
Да затваряш библиотеки е опасна игра. Много опасна…
Първо библиотеките ни ще преминат в нелегалност…
После и други неща…
И след това наистина може да стане страшно.
Опомнете се, господа милиционери! Народът ни е търпелив – но всичко си има граници.
В ранната половина на 19-ти век един немски поет заявява пророчески:
“Там, където изгарят книги, рано или късно ще започнат да изгарят и хора!”
(Dort, wo man B?cher verbrennt, verbrennt man am Ende auch Menschen)
Около век по-късно собствените му сънародници потвърждават думите му. Нацистите изгарят публично книги на пищно аутодафе в Берлин през 1933-та. А по-късно – и няколко милиона хора… в пещите на Освиенцим и другите концлагери…
По-малко от десетилетие след като целия свят се обединява против уродливостта на нацистката идеология, един американски автор на научно-фантастични романи пише своето най-знаменито произведение: “451 градуса по Фаренхайт“. Може би следните редове ще ви прозвучат много познато:
Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. По времето на написване на книгата в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с маккартизма.
По времето на антимафиотската акция срещу една виртуална библиотека, в България се вихри показната полицейщина. Докато истинските престъпници са на свобода… или биват пускани от хуманитарните ни съдилища да си лекуват болежките в спа-курорти и санаториуми…
Рей Бредбъри има още един знаменит цитат относно горенето на книги:
“Не е нужно да изгаряте книги, за да унищожите културата. Достатъчно е да откажете хората от четенето…”
(You don’t have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them)
А същият този Хайне, когото цитирах малко по-горе, има и още една пророческа реплика:
“Когато героите си отиват, на арената излизат клоуните.”
Смешни сте, господа милиционери! Но още не сте ни затворили устите съвсем.
Засега…
Нямаме право да мълчим. Защото иначе след време децата ни ще разказват на децата си приказки като тази:
“Имало едно време, в което на пожарникарите работата им била да гасят истински пожари. А на полицаите – да залавят истински престъпници…”
Пламен Петров
http://blogatstvo.com